Изгубени в логиката

Българският футболен съюз се оплете в странно решение за вратарите

Емилиян Онуфриев
Емилиян Онуфриев / 12 October 2019 16:23 >
Изгубени в логиката
Вратарското ограничение е в полза на сина на шефа на БФС Борислав Михайлов, който е резерва в „Левски“
Решенията на Изпълнителния комитет на Българския футболен съюз често ни хвърлят в недоумения. Действия, които почти никога не могат да бъдат обяснени с простата логика. Първият пример, за който се сещаме, вероятно е неуспешно адаптираният към българските футболни реалности формат на шампионата. Това беше „доразвито“ с крайно странна схема в турнира за Купата този сезон, която тотално отписва възможностите за изненади и пробив на по-малките отбори, и се стигне до последния хит – забрана за участие на вратари от страни извън Европейския съюз.

Правилата, независимо в коя сфера се въвеждат, са гаранция за елиминирането на хаоса. Няма нищо по-добро от това една система да действа по предварително указани условия. Разбира се, стига те да са достатъчно добре издържани, за да не предизвикат още по-голям хаос. От момента на обявяването на въпросното нововъведение до днес се случиха доста неща, но едно все още не е изяснено: защо изобщо трябваше да се случва?

За какво става дума

„Ръководните фактори в българския футбол приеха предложението на Българската треньорска школа по футбол за забрана участието на вратари с паспорти от държави извън Европейския съюз в професионалния ни футбол от началото на състезателната 2020/2021 година“, написаха от БФС. 

На пръв поглед нещата стоят добре. На втори обаче не е така, тъй като стана ясно, че въпросната школа никога не е давала подобно предложение. Това беше обявено още на следващия ден от bTV, а по-късно потвърдено пред dsport и от лектора в самата образователна структура Михаил Мадански. Едва няколко дни по-късно се появи и техническият директор на БФС и председател на треньорската школа проф. Лъчезар Димитров, който внесе някакво обяснение, макар че никой така и не разбра кому изобщо беше нужно то. Най-важното, което се установи и което всъщност доказа нищожната му стойност, е, че става дума за „заварено положение“, от което няма да бъде засегнат никой.

Неевропейската следа с вратарски ръкавици

Да имаше чуждестранна вълна от вратари, която да пречи на развитието на родните таланти, щеше да е разбираемо, но в момента цифром и словом в родния футболен шампионат се изявява 1 (един) футболист от страна извън Евросъюза, който слага ръкавици на ръцете и пази на отбор от елита. Чужденците на този пост пък не са нито много, нито малко, но всички са или с паспорти на европейски граждани, или са взели български такива (което е същото).

Всъщност с името на въпросния футболист и с неговия статут в клуба му се свързват всички версии около решението. Става дума за Милан Миятович, който от началото на сезона не е пропуснал мач на „Левски“ в шампионата.  Играч, който си върши добре работата на невралгичен пост, където трудно се правят резки промени. Той е национал на Черна гора, която е извън обсега на Европейския съюз. Ред след него чака Николай Михайлов – вратар, ставал Футболист номер 1 на България, национален състезател и син на президента на футболния съюз Борислав Михайлов. Същият, макар и резерва в клуба си, отново е национал, в разрез с принципите на селекционера Красимир Балъков. Феновете на конспирациите веднага видяха в новото правило решение като по поръчка за футболиста. Преди нещата да се променят.

Опит за почистване

Не е ясно защо от БФС не предвидиха обществената реакция, но след като тя все пак се случи, внесоха последващо „уточнение“: правилото ще важи от догодина, но за нови вратари. Хубаво, че се уточни, но поглед назад трудно ще намери играчи на този пост, за които първо да се сетим, без да изпитваме трудности, а после да признаем, че със страхотните си изяви са „отнели“ мястото на който и да е роден талант.

Ефекти и дефекти от правилата

У нас и друг път се е експериментирало с правила. Всички са до някаква степен спорни, но в много случаи и необходими от гледна точка на състоянието на футбола ни. Но никога не са били пречка пред креативните умове, които с лекота ги заобикаляха. Така преди няколко сезона поне един играч под 21 години трябваше да стартира като титуляр в мачовете на отборите от Първа лига, а младият Венцислав Керчев от „Лудогорец“ започна да получава чести „контузии“ още в 4 – 5 минута на мачовете и примерът бе подет и от другите отбори. Затова се видя, че няма смисъл от това правило, но то бе премахнато по други причини. 

В момента пък във Втора лига също има изискване за млади играчи, включително и за оставане на терена поне 45 минути. Тук вече можем да говорим за реален ефект, тъй като отборите са с по-малки възможности, следователно ползват повече собствени кадри. Въпреки това обаче има ситуация, която чисто теоретично би могла да остави даден отбор в намален състав, ако младият му играч се контузи преди почивката и няма как да бъде направена смяна с негов връстник.

Съвсем реална би била ситуацията при новите изисквания вратарят да започва като полеви играч и да се направи вътрешна смяна. Всъщност тук е въпрос на догадки и тълкуване, защото кой би направил нещо подобно – да пусне вратаря си като полеви и после да го слага на вратата. Поне в правилника пише следното: „4. Смяна на вратаря. Всеки един от състезателите може да смени вратаря, при условие че: главният съдия бъде уведомен преди извършването на смяната, смяната се извършва при спряна игра“.

Друг казус би произлязъл, ако един отбор има превъзходно играещ с ръце десен бек от Нигерия (страна извън ЕС) и при изчерпани смени и изгонен или контузен вратар треньорът да иска да го сложи на вратата. Колко от феновете биха се хванали на бас, че е мислено за това?

Имаме ли криза за вратари?

Категорично не! Като в случая дори не се взема предвид дебютиралият на 37 години в националния отбор страж на „Етър“ Христо Иванов. Няма нужда от задълбочено търсене, за да се посочат имената на поне петима, които в различни етапи са викани в националния отбор на България, а днес са на вратата на отбори от Първа лига: Благой Макенджиев, Мартин Луков, Иван Караджов, в добавка с младежки национали като Красимир Костов и Иван Дюлгеров. Във Втора лига пък е обещаващият Даниел Наумов. В чужбина имаме още няколко вратари, също викани в националния тим. Божидар Митрев и Георги Китанов (последните двама в Румъния) и Димитър Евтимов (в Англия) са инвестиция в бъдещето. Михаил Иванов пък играе силно в Швеция.

Логика във всичко случило се няма да намерим. Обречена кауза е изобщо да я търсим. Отражение на управленските решения е представянето на най-високо ниво – националния отбор, който в момента е в седмата десетка на световната ранглиста. Единственото, което разбрахме от цялата история, е, че промените се правят заради него. Въпреки че в последните победи на трикольорите най-добър от българите неизменно беше... вратарят.


Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ