Има, ама пò към няма такава партия

Продуктът на Слави Трифонов ще е второразредна популистка формация, която ще търгува рейтинг с партиите от първия ред

Веселин Стойнев
Веселин Стойнев / 11 October 2019 08:41 >
Има, ама пò към няма такава партия
Като тайна организация: На 5 октомври в модерна столична зала шоуменът Слави Трифонов учреди в пълно медийно затъмнение партията си "Няма такава държава"
Горещите радетели на пряката демокрация обикновено са едни малки вождчета. Може да са високи и слаби, може да са ниски и дебели. Може да са умни и образовани, може да са глупави и неуки. Може да са харизматични и завладяващи масите, може да са наложени на масите посредствени лица на успешен медиен продукт. Слави Трифонов е един висок малък вожд.

Малките прякодемократични вождчета мразят всяка форма на политическо представителство, каквато е политическата партия. Приемат ги само по неволя и с отвращение. Затова Трифонов създаде партията си без и на йота да надскочи санитарните изисквания на закона – пусна в един вестник учредителна декларация, събра над 500 души учредители в една зала, които избраха един устав и едни партийни органи. Самата дума "партия" новият партиен лидер мрази и предпочита "продукт", избягвайки още по-омразното либералоподобно "проект". Учредителите са безгласна масовка от приносители на законово необходимите ЕГН-та и подписи. Медиите са оставени навън – без звук, без кадър, без въпрос, сякаш вътре се учредява масонска ложа.

Подобни политически продукти са като евтин пресен колбас – не е ясно, а и не е важно какви са съставките, важно е да го докарват на вид и вкус, ако и да не са здравословни. Формално, по закон, ще приличат на политическите партии, но организационно са кланова структура. Ръководството изцяло е от най-приближените на лидера – сценаристите на шоумена, вътрешнопартийната демокрация е сведена до кръгла нула. Учредителите ще си останат неразличими един от друг пирончета на учредяването, а вместо кариерно израстване от долу нагоре ще има кариерно спускане от горе надолу – ако изобщо има нужда, дори само проформа от регионални и други партийни структури.

Знамето на новата, вътрешно недемократична политическа формация, е пряката демокрация. Тя залага на управление чрез референдуми до дупка – независимо дали това би било изобщо управление и дали всъщност е управление на народни мнозинства, или на вождистки сметки. Тоталният нихилизъм, заложен в името на политическия проект "Няма такава държава", подсказва революционен размах, но не предлага никакви решения освен разрушителна народна сила. Не е важно каква точно държава ще се получи, ако се въведе мажоритарна избирателна система, електронно гласуване и се намалят депутатите наполовина – платформата, погазена според Трифонов от политиците (а всъщност от закона), върху която стъпва и новият му проект. Важно е директно да се "овласти" народът срещу политическата класа. Или по-точно – да се поддържа илюзията за овластяване.

"Аз не съм алчен за власт. Аз съм алчен за справедливост", обяви Трифонов, сякаш някой досега си е признавал, че ламти за власт. Реторичната поза на поредния претендиращ да е извънсистемен играч с внушавана харизма обещава само да приложи в действие решенията от референдума. Съдът обаче вече постанови, че резултатите от референдума не са задължителни заради недостиг на гласове, а депутатите отказаха доброволно да ги изпълнят. Очевидно задачата на "Няма такава държава" ще бъде да спечели властта, за да въведе чрез конституционни и законови промени мажоритарен вот, електронно гласуване и 120-членен парламент. Или да изгради парламентарна коалиция с такава цел, или по някакъв начин да принуди партиите да вземат такива решения.

Но няма значение, че силите няма да ѝ стигнат за нищо от всичко това. "Няма такава държава", изглежда, нито има потенциал (между 4 и 10%, според социолозите), нито пък амбиции (Слави Трифонов години се куми да си обяви "продукта", а накрая вместо на концертната сцена го пръкна зад кулисите), за да е нещо повече от второразредна политическа сила. С единствената задача да освежи безкрайно дългата ниша на полумаргиналния популизъм – от Жорж Ганчев до Веселин Марешки. И да е поредната антисистемна патерица на статуквото.

Няма никаква нужда от политическа програма и идеологическо позициониране – задачите от референдума ще осигуряват народняшката политическа идентификация. Останалото ще са адхок позиции измежду плеядата от несправедливости, които предлага нашата няма-такава-държава. При толкова много сценаристи винаги могат да се подберат достатъчно много страшни истории, които да трупат електорален гняв и партиен рейтинг. Особено като започне новото предаване на шоумена – то ще е партийната структура и пиарът на партията, която по-добре да я няма като членска маса и местни организации, че само ще петнят чистия ѝ имидж и ще създават проблеми. Личния си и партиен рейтинг на партията, която я има само де юре, Трифонов ще може да продава на партиите от първия ред. Историята учи, че освен занимание за наивници борбата за пряка демокрация не е била нищо друго освен борба за пряк достъп до пазара, задоволяващ всевъзможни потребности – капиталови, властови или просто комплексарски.


Текстът е публикуван в брой 40/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ