ВСС без визия

Съдебните кадровици зациклиха със съдебната карта, въпреки че предизборно обещаваха реформи

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 20 September 2019 12:03 >
ВСС без визия
И този Висш съдебен съвет зацикля със съдебната реформа. Мушна дълбоко в чекмеджето едно от най-важните обещания, които съдиите даваха пред колегите си, преди да бъдат избрани – да има нова съдебна карта, която да отразява реалните нужди от правосъдие. Т.е. да има реформи в районните съдилища и да спрат разхищенията в бюджетите.

На 17 септември, вместо да намерят време да дебатират по предложенията на работната група, която предлага прекрояване на картата на районните съдилища, и кадровиците да вземат най-сетне решение дали да се оптимизират, реорганизират или обединяват съдилища, както и какво да правят със сградния си фонд, членовете на правителството на съдебната власт предпочетоха да се занимават с политически въпроси. Поприказваха си 6 часа кое е по-редно – дали първо да освободят Методи Лалов като съдия, за да може той да се включи в местните избори в София, или преди това да му наложат две забележки за образувани преди две години дисциплинарки. Такова поведение може и да има политическо обяснение, но отвън изглежда някак несериозно. Няма логика да се спори с часове по заявено желание за оставка, а да се обръща гръб на генерални въпроси като този за съдебната карта.

Откъдето и да се погледне, не се изискват кой знае какви усилия. Прокурорската колегия, която търпи сериозни критики по много други въпроси, вече го направи. Освен това съдийската колегия има на какво да стъпи. Предишният ВСС прие критерии, които да се прилагат при реформата на съдебната карта на районните съдилища.

У нас има 113 районни съдилища, като 23 от тях са с по двама съдии. Натовареността е различна – едни съдилища имат да решават по 15 – 20 дела месечно, а други се задъхват от работа. Затова препоръката на предишните съдебни кадровици бе да има умерена концентрация на съдебните райони, защото разстоянията не са чак такъв проблем при съвременната мобилност и цифрови технологии. Освен това стандарти за бройките вече има. В закона за нотариусите се предвижда по 1 нотариус на 10 хил. души и по един частен съдебен изпълнител на 30 хил. души. Тези числа могат да послужат като ориентири при определянето на броя на районните съдии, ако кадровиците имат желание да се съобразят с тях.

Въпросът с районните съдилища се очертава да стане още по-сериозен, ако съдийската колегия реши да изведе заповедните производства от тях и да ги даде на съдебните изпълнители, каквото предложение вече има. Ако това се случи, голяма част от районните съдилища ще останат без работа, защото повече от половината от делата им са такива и те няма да могат да покрият минималните стандарти за натовареност.

Засега обаче кадровиците предпочитат да решават въпросите на парче – като преместват свободни щатове от ненатоварени в натоварени, каквито са софийските съдилища. Затова и притесненията на работната група по съдебната карта са, че математическото съкращаване води след себе си куп други проблеми. Най-важният от тях е невъзможността за сформиране на състави в по-малките съдилища, невъзможност за разглеждане на повторно върнати дела от нов състав поради изчерпване на състава на съда при първото разглеждане на делото, сформиране на смесени състави – от граждански и наказателни дела, което поставя под съмнение качеството на правосъдието. 

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ