Какво да очакват техногигантите от антимонополните разследвания

Вариантите са раздробяване на корпорациите, огромни глоби или принуда да подпомагат конкурентите

iconomist
iconomist / 21 September 2019 11:44 >
Какво да очакват техногигантите от антимонополните разследвания
Пречки: Amazon, Google, Facebook и Apple са едни от най-големите политически донори в САЩ
Потенциалните санкции от редица разследвания в САЩ по въпроса дали Facebook, Google и други американски техногиганти са използвали пазарната си мощ несправедливо, включват всичко – от раздробяване на корпорациите през солени глоби до принуда да създават по-голяма конкуренция. Два разследващи екипа в САЩ започнаха отделни процедури срещу Google и Facebook. Правосъдното министерство и Федералната търговска комисия проучват двете компании, а вероятно и Apple, и Amazon. Агенция Ройтерс представя възможните резултати от разследванията.

Раздробяване на корпорациите
Сенатор Елизабет Уорън се закани, ако бъде избрана догодина за президент, да раздроби Amazon, Google и Facebook, за да стимулира конкуренцията в сектора. Тази вероятност обаче не е широко възприета във Вашингтон. Защото техногигантите са едни от най-големите политически донори – Google похарчи $21 млн. за лобиране през 2018 г., Amazon - $14,2 млн., а Facebook - $12,62 милиона. Антимонополните закони в САЩ затрудняват изпълнението на подобно предложение, защото правителството би трябвало да заведе дело срещу компанията и да го спечели. Това рядко се случва, но има прецедент, например със Standard Oil и AT&T. Най-известният пример е опитът на правителството да раздроби Microsoft. През 2000 г. правосъдното министерство спечели първоначална победа, която обаче бе отменена при обжалването и Microsoft остана непокътната.

Солени глоби
При неотдавнашното си споразумение с Федералната комисия по търговията (ФКП) за нарушения на личната неприкосновеност Facebook се съгласи да плати глоба от $5 млрд., след като бе уличена в неправомерно споделяне на потребителски данни. Компанията, която притежава също Instagram и Whatsapp, обеща да направи повече за защита на потребителската неприкосновеност, но сделката бе критикувана от регулатори и законодатели, че не прави достатъчно за ограничаване на пазарната мощ на Facebook или за задължаването на нейните мениджъри да се отчитат.

Според тримата републикански комисари от ФКП, които гласуваха за сделката, те не са имали правомощията да наложат по-големи ограничения на Facebook относно това, как събира, използва и споделя потребителски данни.

Макар че бъдещите глоби от ФКП, правосъдното министерство или колегията на щатските прокурори могат да впечатлят с размерите си, тези корпорации са с най-голяма пазарна капитализация и лесно могат да ги платят. Всяка от тях генерира годишно над $50 млрд. от продажби.

Принуда да подпомагат конкурентите
Конгресмените от Демократическата партия нееднократно посочиха, че един от начините за справяне с пазарната мощ на техногигантите е да се улеснят потребителите да прехвърлят данни като снимки или контакти от едно социално приложение към друго, откривайки потенциална възможност за нови техноиграчи да се конкурират с компании като Facebook. Идеята, която вече е част от европейското законодателство, се подкрепя от демократа в Камарата на представителите Дейвид Сислийн, който е председател на антимонополната подкомисия в правния комитет на камарата, както и от сенатора Марк Уорнър. Според Сислийн предоставянето на юзърите на правото да прехвърлят данните си би стимулирало ръста на алтернативите на социалните медии, които биха могли да предлагат по-защитено лично пространство или по-малко реклами.

Фондацията Electronic Frontier посочва обаче, че "сама по себе си преносимостта на данните не може с магическа пръчица да подобри конкуренцията, защото тази способност не помага, ако липсват устойчиви конкуренти". В доклад от септември миналата година фондацията подчерта също така, че проектът за преносимост на данните между Facebook, Microsoft, Twitter и Google "няма съществено да помогне на конкурентоспособността, докато на потребителите не се позволи да прехвърлят данните си отвъд малък кръг на съществуващи услуги. Засега те не могат да го правят".

Текстът е публикуван в брой 37/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ