Трудното завръщане на българите от чужбина

Идват си завършилите информатика и икономика, но не и инженери и медици. С усилията на държавата у нас се връщат едва по 30 човека на година

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 16 August 2018 16:07 >
Трудното завръщане на българите от чужбина
Източник: БТА
добре дошли: Фолклорен флашмоб с танцов ансамбъл се проведе на 9 август за пета поредна година на летище София. Неговата цел е символично да покани българите от чужбина да изберат реализация в България
Има ли свеж полъх на пазара на труда със завръщане на образовани българи от чужбина? Този въпрос стана особено актуален, след като Агенцията за българите в чужбина обяви, че ще пише активно писма, имейли и че вече общува чрез Фейсбук с българи извън страната, като им праща оферти за работа от компании в България. Според председателя на агенцията Петър Харалампиев в последните две-три години у нас са се върнали 6000 – 7000 висшисти, въпреки че нямало точна статистика колко точно са си дошли. В същото време около 10 000 българи заминават всяка година да се учат в чужди университети.

Независимо от оптимизма на шефа на Агенцията за българите в чужбина сънародниците ни със задгранични дипломи трудно се връщат у нас, показват данните на „Български кариерен форум”, който от 2013 г. съвместно с посолствата ни и със социалното министерство организира изложения в европейските столици, на които кани работодатели и студенти. Вследствие на тези изложения годишно се връщат едва по 20 – 30 души. „За тази година имаме обратна информация, че от посетилите изложенията в Лондон, Берлин и Франкфурт вече са се върнали трима души, които са наети от компании, участвали в изложенията”, коментираха пред „Икономист” от Българския кариерен форум. Студентите, посетили изложенията в трите европейски града, са около 300, а традиционно най-голям е интересът в Лондон.



Има и друга група на завършили в чужбина, която се завръща по лични причини или по уверения на свои приятели, че тук може да се намери добра работа с високо заплащане. Тази група е по-многобройна.

За някои у нас е добре
Николай Бизев и брат му Цветан са завършили в чужбина, но и двамата работят в България. Николай, който е завършил университета в Маастрихт и после публична администрация в Холандия, е експерт в Института по публична администрация и обучител в голяма софтуерна компания, а брат му, който също е завършил в Маастрихт, е бизнес администратор в американска компания. В нея работят още 10 българи с дипломи от чужбина, които са избрали да се върнат тук, защото заплащането у нас ги устройва. Подобна е историята и на Стоян Беров, който завършва университета в Манчестър и работи у нас първо в компания за фармацевтични изследвания като финансист, а в момента е програмист. „Преди да взема решение да се върна в България, срещнах хора, които вече се бяха върнали и ме убедиха, че животът у нас не е трагедия. Според мен тук завършилите в чужбина могат да постигнат отлично качество на живот, ако не се обръща внимание на постоянното мърморене”, сподели Беров пред „Икономист”.



Със собствен бизнес се занимава Мария Славова, която е завършила медицинска козметика в Торонто със специалност естетичен дерматолог. Тя има собствен салон за биокозметика, работи с естествени продукти и е професионален гримьор на филмови продукции, но за да упражнява професията, се е наложило отново да полага изпити у нас. Славова смята, че се справя и че причината да зареже доходната си професия в Канада, за да я упражнява тук, е чисто семейна. Повечето от познатите ѝ, които са се върнали, са го направили също по семейни причини.


От най-голямата ни общност в САЩ – в Чикаго, която наброява над 150 000 души, завърналите се в последните години са 10 – 15%. „Рядко се връщат хора с висше образование, получено в САЩ, идват си предимно такива, на които им е омръзнало да работят с нелегални документи или имат сериозна носталгия по родината”, обясниха пред „Икономист” българи, които работят в Чикаго. „Завършилите в чужбина лесно си намират работа у нас, те са с по два чужди езика и опит и заплатите, които получават тук, ги удовлетворяват. Средно вземат по 3000 лв., което осигурява добър живот в България”, смята Петър Харалампиев.

Инициатива: "Български кариерен форум" организира ежегодно в европейските столици изложения, на които среща български работодатели с български студенти в чужбина


Мнението на завършили в чужбина българи, които работят у нас и с които „Икономист” разговаря, е, че би могло да се говори за тенденция за връщане на завършилите икономика и информатика, но не и за специалностите медицина, физика или химия, за упражняването на които се изисква и отлична материална база, каквато тук по-трудно се намира.
8000 са работниците у нас от трети страни
След като законодателни промени отвориха пазара на труда у нас за работници от трети страни (извън ЕС), стана ясно, че големият трудов глад не е за висококвалифицирани кадри, а предимно за по-нискоквалифицирана работна ръка."В момента у нас има 8000 сезонни работници, а висококвалифицираните кадри със синя карта са 110, при положение че за този период миналата година са били 120”, коментира пред „Икономист” Атанаска Тодорова от КНСБ. За нископлатената работа в туризма и селското стопанство най-много са чужденците, дошли от Украйна, Молдова и Киргизстан.Миналата година гражданите на трети държави, които дойдоха у нас на работа, бяха 3000. „Получихме сигнали от работодатели, които са получили разрешения за внос на нискоквалифицирани работници от Украйна, че те са се трудили два месеца и са напуснали. А тези хора имат разрешение за работа за 1 година и никой не може да каже къде се трудят в момента”, каза Тодорова.Според Ивелин Желязков от Асоциацията на индустриалния капитал в България, докато туризмът донякъде е запълнил недостига на работна ръка с внос от трети страни, същото не може да се каже за индустрията.За да се реши проблемът с недостига на кадри и с демографската криза, от КНСБ пък готвят инициатива за заселване на обезлюдените райони с граждани от други държави, които имат българско самосъзнание. Към тази инициатива са проявили интерес конкретни работодатели, с които лидерът на КНСБ Пламен Димитров се е срещнал и които са изразили готовност заедно с местната власт да дадат възможност тези хора да бъдат заселени и да започнат работа. През септември синдикатът ще обяви официално инициативата си.


Липсата на масов интерес от страна на високообразованите българи към българския пазар на труда е напълно обяснима. В световен мащаб недостигът на образовани и компетентни кадри е стигнал най-високото си ниво през последните 12 години, отбелязва ManpowerGroup. И търсене на квалифицирани специалисти има навсякъде, а България още не е конкурентна в заплащането.

Емиграция и имиграция
Експерти отчитат, че в пocлeднитe няĸoлĸo гoдини ce нaблюдaвaт интepecни пpoмeни във външнaтa мигpaция. Oт eднa cтpaнa, бpoят нa нaпycĸaщитe cтpaнaтa ce зaпaзвa нa виcoĸи нивa – по oĸoлo 24 000 дyши cpeднoгoдишнo зa пocлeднитe 5 гoдини. Обратният поток към страната е около 9500 души на година. Което означава, че мнозинството остават трайно в чужбина. За настоящата година още няма данни колко души са напуснали страната, но известна представа за емиграцията дава статистиката на Агенцията по заетостта. Пред „Икономист” от агенцията заявиха, че от началото на 2018 г. 7196 български граждани, регистрирани в бюрата по труда, са заявили, че прекратяват регистрацията си за безработни на основание „търсене/започване на работа в чужбина”. От януари 2018 г. до края на юли 2018 г. пък други около 300 души са започнали работа чрез оферти, публикувани на българския сайт eures.bg, като 237 са били включени в сезонна заетост. От Агенцията уточняват, че най-много безработни български граждани са започнали работа в Обединеното кралство, Германия, Испания и Франция. Същите са заети предимно като селскостопански работници, в хотелиерството и ресторантьорството, помощен и обслужващ персонал и строителни работници. В рамките на договореност на Агенцията по заетостта с Федералната служба по труда в Нюрнберг, Германия, за посредничеството на български студенти за лятна ваканционна заетост документи са подали 32-ма младежи. От тях 5-има студенти са получили предложения за работа от Службата за чуждестранно и специализирано посредничество в Германия за заетост в областта на хотелиерството, ресторантьорството, вериги за бързо хранене, почистване на офиси, селско стопанство.

По впечатления на Петър Харалампиев най-голяма част от групата на завръщащите се у нас са мъже между 35 и 40 години, които са заработили пари и идват у нас да се оженят, защото държат съпругите им да са българки.

На въпроса дали за постоянно се връщат българите от чужбина, може да се отговори, ако се посетят общините, където във всяко семейство има трудови емигранти. Сатовча е такава община. От около 17 000-ното население повече от 5000 души са зад граница и продължават да заминават още, но вече не поотделно, а цели семейства. Емигрантите работят в различни сектори в Англия, Гърция, Испания, Португалия, Италия и САЩ. Устроилите се в чужбина не заявяват намерение да се върнат обратно завинаги, защото общината не предлага заетост, а когато успеят да получат по-постоянна работа, изтеглят семействата си. През лятото или есента, когато ползват отпуски, се връщат, за да инвестират спечеленото в ремонти на къщи, в образование на децата си, които са оставили да учат в родината, а част от тях създават малък бизнес за свои близки. Сезонните работници се завръщат за по-дълго. Най-предпочитана за събиране на реколта е Англия.

Британия след Брекзит
Според авторитетния британски вестник Guardian е започнал спад на интереса за работа във Великобритания, която беше хит сред гастарбайтерите, и той се пренасочва към други държави от ЕС, като Германия например. „Преди 3 години ние имахме само по един офис в Румъния и в България и винаги оставахме изненадани какви далечни разстояния изминаваха хората, за да дойдат да се срещнат с нас. Изминаваха и по 400 километра, за да дойдат до нашия офис", казва Дъглас Амез, управител на посредническа фирма AG Recruitment and Management. "След Брекзит трябва да стигаме до всеки ъгъл на страната и да се срещаме с хората. В момента имаме четири офиса в Румъния и два в България. Ние трябва да излезем, да намерим хората и да продадем идеята, че си струва да се работи във ферма във Великобритания”, добавя още той. А разходите по набирането на работниците са се утроили.

Според българската Агенция по заетостта обаче интересът към работа в Англия след Брекзит остава непроменен. "Наблюдаваме тенденция гражданите да търсят по-детайлна информация относно евентуалните промени, които биха настъпили след Брекзит, и които биха засегнали техните права", уточниха от Агенцията.

Оптимистичните прогнози за връщане на емигриралите българи трудно се оправдават и затова Агенцията за българите в чужбина се концентрира върху това да кани с писма етническите българи от Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания. „Правим го заради острия недостиг на кадри”, обясни Харалампиев.

Текстът е публикуван в брой 33/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ