Стабилен ръст, но и много предизвикателства

Транспортният сектор бележи добри резултати, но браншът трябва да се подготви за въвеждането на тол системата и на директивата за дългосрочните командировки, за да остане конкурентен
shutterstock

Сектор „Транспорт” e една от основните съставни части на всяка икономика. Всъщност съвременният свят е такъв, какъвто е, заради постоянно усъвършенстващите се начини за придвижване на хора и стоки от едно място на друго. Освен като допълващ дейността на останалите сектори той има и важно самостоятелно значение, а ролята му в обществото не се свежда само до икономическата страна, защото той има и много важно социално, културно, политическо, екологично, военно-отбранително значение.

По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) през третото тримесечие на 2017 г. общият индекс на оборота за сектор „Транспорт, складиране и пощи” се увеличава с 3,1 на сто спрямо второто тримесечие на 2017 г. Ръст се наблюдава във всички дейности, като най-висок е при „Въздушен транспорт” и „Воден транспорт”, съответно с 12,6 и 7 на сто. Общият календарен индекс на оборота за сектора нараства с 11,9 на сто в сравнение със същото тримесечие на 2016 година. Увеличението е най-чувствително при „Пощенски и куриерски услуги” – 15,3 на сто, и „Складиране и обработка на товари, спомагателни дейности в транспорта” – 15,2 на сто.
За да разберем още по-ясно значението на транспорта, трябва да оценим мястото на сектора чрез приноса му към брутната добавена стойност в икономиката.

През 2016 г. добавената стойност по факторни разходи в сектора на услугите в България възлиза на 16,2 млрд. лв. по текущи цени (33,4% от общата стойност на нефинансовите предприятия). Най-голям е приносът на подотраслите „Транспорт, складиране и пощи“ и „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“.

Произведената продукция в транспортния бранш се характеризира с помощта на различни показатели, но най-добра представа за нея дава обемът на превозите чрез различните видове транспорт.

Автомобилни
товари

Според анализ на ICAP Bulgaria, през петгодишния период от 2012 до 2016 г. се наблюдават колебания в обема на превозените товари чрез автомобилен транспорт, като през 2012 г. е отчетена най-ниската стойност на показателя, а през 2015 г. най-високата. През 2016 г. товарите, обработени от автомобилния транспорт, регистрират спад (-9%) спрямо предходната година и достигат 147 млн. тона. През 2016 г. вътрешните превози формират по-голямата част от извършените товарни автомобилни превози (76%). Но от друга страна, техният обем намалява с 18,7% спрямо 2015 г. и с 8% спрямо 2012 г.
Същевременно международните превози (вкл. транзитни) увеличават обема си с 22% спрямо 2015 г. и с 83% спрямо 2012 г. През 2016 г. техният дял бележи ръст 10% спрямо 2012 г.

През 2016 г. във водещите 20 компании в сектора са заети 6780 човека, или с 8% повече от 2015 г. Водещите 7 работодателя (с персонал над 250 души) държат близо 70% от общия брой служители в компаниите от двайсетицата.

На влак

През разглеждания 5-годишен период превозените с железопътен транспорт товари постепенно, макар и слабо, се увеличават, като едва през 2016 г. отбелязват лек спад (-3%) в сравнение с предишната година, достигайки стойност 14,2 млн. тона.

През 2016 г. железопътната инфраструктура e предоставена за ползване от всички железопътни предприятия. „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД е единственото лицензирано железопътно предприятие за превоз на пътници и багажи в България със 100% пазарен дял в пътническите превози, но пазарният дял на държавния жп превозвач от товарни превози се свива. И през 2016 г. продължава преразпределението на товарните превози между железопътните предприятия, като частните навлизат все по-сериозно на пазара.
Най-голям пазарен дял на база изминати влак-километри за 2016 г., както и през 2015 г., държи „БДЖ – Товарни превози“ (52,8%), следвана от „Българска железопътна компания“ (19,3%), „Ди Би Карго България“ (10,6%). По показателя превозени товари класацията в тройката се запазва, а на четвърта позиция е „Булмаркет“.

За периода 2016/2015 година няма значително изменение в пазарните дялове на водещите компании, като най-голям ръст в пазарния дял на превозени товари бележи „Булмаркет Рейл Карго“ с близо 2%, а най-голям спад „БДЖ – Товарни превози“ – с около 4%.

Най-големи приходи от товарен транспорт генерират БДЖ, БЖК и „Булмаркет Рейл Карго“. Най-печеливша компания (според EBIT) в анализирания сектор за 2016 г. е „ТБД – Товарни превози“ (2,6 млн. лв.), следвана от „Булмаркет Рейл Карго“ (2,4 млн. лв.).
Общият брой на служителите в първите 8 компании е 2190 души и нараства с 9% спрямо 2015 г.

По море и река

След двугодишен спад през периода 2014 – 2015, през 2016 г. обработените товари в морския транспорт бележат ръст 6% и достигат 28,7 млн. тона. Водещи компании по приходи от продажби са „Параходство Български морски флот“ и „Варнафери“. Последната отбелязва значителен ръст както на оборота си, така и на оперативната печалба. При речния транспорт се наблюдава обратната тенденция – след двугодишен ръст, през 2016 г. обработените товари отбелязват значителен спад (-13%) и достигат приблизително 4 млн. тона.

Въздушно карго

Във времето от 2012 до 2016 г. превозените с въздушен транспорт товари отбелязват много сериозен ръст – 78%. През 2016 г. положителната тенденция се запазва, като на годишна база се регистрира ръст на обработените товари от 4%. Както при компаниите, опериращи в сферата на речния товарен транспорт, така и при водещите превозвачи по въздушен път се наблюдават значителни положителни изменения на приходите от продажби и на оперативната печалба.

Предизвикателствата

В сферата на транспорта и логистиката ситуацията с изпълнението на поръчките не зависи само от качеството, но и от скоростта. Тъкмо тя е факторът, който отличава този бранш и го прави различен. Благодарение на все по-голямото покритие в световен мащаб, на постоянно разширяващата се инфраструктура в развитите страни и осъществяването на натиск от страна на потребителите стоките да бъдат доставяни в по-кратки срокове операторите в този сектор са изправени пред големи предизвикателства. Индивидуално ориентираните решения ще стават все по-важни, за да се предотврати поддаването на този натиск. А инвестициите в иновации ще станат жизненоважни за всяка фирма. Близкото бъдеще крие сериозни предизвикателства пред индустрията. Въвеждането на системата за платено преминаване по републиканската мрежа ще се отрази на почти всички подсектори, като задачата пред всички ще бъде как да останат конкурентоспособни въпреки допълнителния разход. Секторът очаква и развръзката по отношение Директивата за дългосрочните командировки, чието транспониране в националните законодателства в страните от ЕС със сигурност ще удари българските компании. И

Текстът е публикуван в новия брой на „Икономист“ от 6 април, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя