Внимателно с банковия съюз

Стратегията за създаване на европейски банки шампиони засяга България и правителството е длъжно да проведе дебата за това

Стефан Антонов
Стефан Антонов / 13 February 2020 14:16 >
Внимателно с банковия съюз
Източник: Shutterstock.com
Изборът на управляващите
Не толкова с изявления, колкото с действията си управляващите показват, че предпочитат България да се интегрира към еврозоната и европейския банков съюз. В съответствие с тази линия Народното събрание прие промени в Закона за БНБ и Закона за кредитните институции, които позволяват на Европейската централна банка да издава предписания за поведението на българските банки, да ги санкционира и в краен случай да ги затваря и да отнема лицензите им. Промяната в Закона за БНБ, касаеща валутния борд, е само част от последната доза законодателни промени, с които банковата ни система ще се подчини на Европейската централна банка.

Интересното в случая е, че самият управител на БНБ Димитър Радев е сочил това като риск в интегрирането на България към банковия съюз. В изказването си пред бюджетната комисия на парламента, преди да бъде избран за гуверньор, той заявява, че не трябва да се предприема "асиметрично присъединяване към отделни сегменти, по линия на така наречения механизъм за тясно сътрудничество". В програмната си реч Радев казва, че ако бъде избран за управител на БНБ, ще се придържа към два принципа: "Оптимален баланс между отговорности и правомощия, които страната може да приеме. Включително опции за достъп до механизмите за подкрепа, към които досега нямаме достъп, в това число ликвидна подкрепа от Европейската централна банка, капиталова подкрепа от единния стабилизационен механизъм. Вторият принцип, недопускане под никаква форма на ерозия в контролните функции на БНБ, преди пълноправното членство (в банковия съюз и в еврозоната, бел.ред.)".

От гледна точка на това изявление, към днешна дата управителят на Българската народна банка е променил позицията си. Кога и защо – не е ясно, но е логично да е станало в Координационния съвет за присъединяване в еврозоната. Той е съставен от представители на правителството с водеща роля на Министерството на финансите и БНБ. Или с други думи – политиката е надделяла над експертността.

Подобно развитие сочи и изказването на председателя на бюджетната комисия към парламента Менда Стоянова. В интервю за в."Труд" от началото на тази седмица тя казва, че е имало аспекти в законодателството, които България не е искала да променя, но ЕЦБ е настоявала за пълна синхронизация. "Министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на БНБ положиха много усилия да убедят ЕЦБ, че ние нямаме нужда от подобен текст, защото сме особен случай. От друга страна, не можем да изискваме от тях да си променят правилата заради нас", коментира Стоянова, визирайки новия законов текст, с който курсът лев/евро подлежи на обсъждане от страните членки на еврозоната и ЕЦБ. Както стана ясно, това е механизъм, през който са минали всички страни, преди да влязат в еврозоната.
ПОДКРЕПА: Три стъпки, които да улеснят банковите консолидации, очерта ръководителят на надзора в ЕЦБ Андреа Енриа пред банкери във Франкфурт в края на януари - подкрепа за оздравяване на структури, улесняване на прехвърлянето на ликвидност и позволение за замяна на дъщерни банки с клонове

Макар изказването на Стоянова да касае само поправките, свързани с валутния борд, е много вероятно обратът по останалите принципи да е настъпил именно в процеса на разговори с ЕЦБ. Въпросът е защо Европейската централна банка настоява толкова усилено България да изпълнява изисквания, които не е налагала на други страни, каквото е тясното сътрудничество с банковия съюз по време на престоя ни в ERM II. Ако българските политици са отговорни, ще трябва да посочат какво налага България да приеме новите изисквания, които дори изглеждат дискриминативни, защото други страни не е трябвало да ги изпълняват.

Доколко Европейската централна банка иска чисто формално да синхронизираме законодателството си, или ще държи на реална власт за разискване на курса лев/евро, предстои да се изясни. От източници в ЕЦБ "Икономист" научи, че решението на Народното събание, което санира промените в Закона за БНБ и не позволява на българските представители в преговорите за еврозоната да приемат курс, различен от сегашния, се оценява. От позицията, с която ЕЦБ излезе, ще стане ясно каква е реалната й цел и доколко възникналите притеснения са основателни.

Защо има опасения от девалвация
На теория Европейската централна банка и страните от еврогрупата нямат причина да искат самоцелно обезценяване на лева, но има сценарии, при които подобни действия ще са логични. Всички хипотези, изброени по-долу, са сондирани с бивши служители на финансовото министерство и на БНБ, които в кариерата си са преговаряли с Европейската комисия или с ЕЦБ.

Първото притеснение е доколко страните от еврозоната и ЕЦБ ще приемат да гарантират пасивите на банковата система и дисбалансите в икономиката като цяло. Това са депозитите и другите дългове на банките, които може да се обслужват само при положение че активите (кредити и инвестиции) са качествени. Макар към този момент да няма никакви индикации, че европейските стабилизационни фондове и ЕЦБ ще поискат задълженията на банките да се обезценят с известна девалвация, тази възможност не може просто да се изключи. Тя може да възникне в ситуация на преструктуриране или затваряне на банка. Затварянето на Корпоративна търговска банка, както и опитът да се дестабилизира цялата система през юли 2014 г., показаха, че на трусовете в банковия сектор в България се отговаря с парите на данъкоплатците. В случая с КТБ късметът беше, че относително малка част от клиентите й бяха обикновени домакинства. Но дори без съществена част от населението въобще да изживее притеснението да има пари във фалирала банка, Фондът за гарантиране на влоговете се изпразни и до днес не е възстановил наличностите си. Ако подобно нещо се случи под давлението на ЕЦБ с друга банка, е почти сигурно, че българското правителство ще трябва да извади бюджетни средства и да договори програма за сътрудничество с ЕЦБ. И точно тогава не е сигурно дали няма да се предложи преосмисляне на курса лев/евро.

Всичко това е непозната територия и детайлното взаимодействие с европейските институции не е уточнено. Самият факт, че България се излага на риска да бъде зависима от решенията на външни фактори, без да е сигурно какво ще получи и при какви условия, създава неопределеност и допускания за рискове. Техният мащаб и вероятността да настъпят са трудни за оценяване, но неопределеността задължава правителството да влезе в обяснителен режим, преди да обвърже България. Изслушвайки всички страхове и притеснения на обществеността и експертните кръгове, управляващите ще знаят мандатите и лимитите си за поемане на ангажименти.

Текстът е публикуван в брой 6/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
1 2 3
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ