Работя в БАН, не в банка. И ми е интересно

Ако Николай Стоименов можеше да промени три неща в науката, това щяха да са нагласата на обществото, финансирането на младите учени и подкрепата от бизнеса

BusinessGlobal
BusinessGlobal / 03 February 2020 14:49 >
Работя в БАН, не в банка. И ми е интересно
Николай Стоименов показва лазерен нано грануломер за изследване едрината на частици
За младите учени в България се знае малко, за да не кажем почти нищо. В страната обаче има млади хора с принос в различни области, които работят в институти и научни организации и създават ценен продукт. Тези учени са истински национален капитал, заради който сп. ВВС "Знание" и сп. "Икономист” откриват обща рубрика "Младите учени на България". В нея ще представяме младите личности в науката и ще разказваме за тях. В избора на героите ни помага експертен съвет.

Текст Христо Димитров, снимки Тони Тончев
– Как отговаряте, когато Ви попитат какво работите?
– Отговарям, че работя в БАН, а повечето хора не очакват този отговор и чуват "банка”. Приемат го нормално. Когато ги поправя, се учудват и питат: защо там? Защото ми е интересно!

– Как стана така, че започнахте да се занимавате с наука?
– Ами... отидох на една конференция от Техническия университет в София. Там много говорихме с проф. д-р Димитър Карастоянов, който бе ръководител на докторантурата ми. А също и с ръководителя на дипломната ми работа доц. д-р Любен Клочков. От дума на дума ето ме тук, вече седем години.
Експертен съвет на рубриката

- Карина Ангелиева, зам.-министър на образованието и науката. Била е съветник по европейските политики в областта на образованието и научните изследвания към Постоянното представителство на България в ЕС.


- Проф. д.б.н. Евдокия Пашева, главен научен секретар на Българската академия на науките от 2013 г. Автор е на 57 научни публикации с общ импакт фактор над 135, които са цитирани над 870 пъти.


- Проф. д-р Марин Христов, изпълнителен директор на Сдружението за научноизследователска и развойна дейност към "София Тех Парк АД" и бивш ректор на Техническия университет в София. Автор е на над 300 научни публикации, 20 учебници и ръководства.

– От кого сте се учили и кой Ви е помагал най-много?
– Лично за мен – от най-добрите! От ръководителите на дипломните ми работи доц. д-р Любен Клочков и проф. д-р Тодор Нешков, както и от ръководителя на докторантурата ми проф. д-р Димитър Карастоянов. Научиха ме на много, продължавам да се уча от тях. А също и от проф. д-р Любомир Димитров, проф. д.м.н. Галя Ангелова... много са. И не спират да ми помагат както те, така и всички колеги от Техническия университет и БАН. Не трябва да забравям и доц. Рени Димитрова, която вбесих с една моя презентация толкова много, че все още ми се извинява за реакцията ѝ и последвалите градивни критики отпреди седем години. Утешава я това, че съм станал добър презентатор.

– Кои са основните качества, необходими за успешна научна работа?
– Самодисциплина, желание за развитие, за придобиване на нови знания. Но също така упоритост и добър екип, с който да се изправяш пред предизвикателствата.

– Към какво се стремите в науката и в живота?
– В науката към интересното, към новото, към решаването на проблеми. Ако нещо не ми е интересно – не можете да ме накарате да се занимавам с него.

В живота се стремя да постигна личните ми цели. Мечтата ми беше да стана пилот от Формула 1, дори бях изготвил изпитан план: първо картинг (както са направили Шумахер, Райконен, Алонсо и много други), след това Формула 3000 и оттам във Формула 1! Но тъй като вече е малко късно за това, новата ми мечта, за която работя усилено, е да обиколя колкото се може повече места по света!

– Кои три неща бихте променили в българската наука, ако зависеше от Вас?
– Нагласата на обществото за наука, финансирането на младите учени, по-голяма подкрепа от бизнеса.

– Лесно ли е да си млад учен в България? Има ли предимства и кои са основните пречки?
– Лесно няма. Всичко изисква много работа, много подготовка и много жертви. Предимството е, че до 35 години те водят млад! Когато бях докторант, имаше проблеми с финансирането, но през последните години се работи усилено в тази насока и има положителни резултати.

Пречка, която понякога се преодолява трудно, може би е донякъде бариерата между млади и доказани учени. Наскоро видях интересен надпис в кабинета на акад. Иван Попчев: "Теорията на относителността е измислена от момче на 26 години!". Разбира се, не всеки е Айнщайн!

– А защо останахте в България?
– Защото обичам страната ни и имаме страхотна природа.

– Уважавани ли са учените тук?
– От моя скромен опит – да, уважавани са. Заради техните резултати. Когато отида на конференция, винаги има хора, които се интересуват откъде си, и като разберат, че съм от България, питат дали познавам еди-кой си... бил много добър...

– Кой и как трябва да финансира науката?
– Науката трябва да се финансира от бизнеса и от държавата. Няма нужда да откриваме топлата вода, нека видим как го правят развитите страни и да вземем пример от тях.

– С кой известен учен от миналото или настоящето бихте искали да си поговорите?
– От миналото с Айнщайн, Да Винчи, ако може да се нарече учен (по-скоро откривател), Мария Кюри, Вилхелм Рьонтген, Никола Тесла, Александър Бел, Томас Едисон. От настоящето, ако искам да се срещна с някого – просто ще му пиша.

– Ако можехте да пътувате във времето, в кой конкретен момент от миналото или бъдещето бихте искали да отидете?
– От миналото – на няколко места! Бих се върнал във времето на рицарите, римляните, вавилонците. И разбира се, в самото начало – за да разбера как е започнало всичко, въпрос, който почти всеки човек си е задавал поне веднъж.

За бъдещето – ако Мъск не успее да засели Марс, както планира, бих искал да отида и да видя как е там, след като го е направил някой друг.

– Как се виждате след 5 – 10 години?
– След пет години се виждам с още едно стъпало нагоре в личен и кариерен план. След 10 години – с изграден екип от млади и жадни за приключения хора.
1 2
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ