Доколко Хонконг е важен за Пекин

Активите от $1,1 трлн. на банките от континента в специалния район представляват около 9% от БВП на Китай

iconomist
iconomist / 15 September 2019 10:30 >
Доколко Хонконг е важен за Пекин
Продължаващите от месеци протести увеличават опасенията за икономическото и политическото бъдеще на Хонконг
Загрижеността за икономическото и политическото бъдеще на Хонконг нараства поради продължаващите от месеци протести. Въпреки че главният администратор на специалния район Кари Лам оттегли окончателно оспорвания закон за екстрадиция на криминални престъпници в Китай, където да бъдат съдени, демонстрациите продължават. Пекин недвусмислено посочи, че би могъл да използва военна сила, а това би могло сериозно да навреди на позицията на района на най-голям финансов център в Азия и портал за вливане на капитали във втората икономика в света. Защо Китай се нуждае от Хонконг в този му вид, пита Ройтерс.

Размерът на икономиката му е едва 2,7% от тази на континентален Китай в сравнение с 18,4% през 1997 г., когато приключи колониалното му управление от Великобритания, но той запазва тежестта си поради финансовата и юридическата система, които са от световна класа. Договорената тогава с Лондон формула „една страна, две системи“ гарантира на Хонконг специален международен статус като свобода на словото и независима съдебна власт, каквито няма на континента, а това му позволява да договаря независимо от Пекин търговски и инвестиционни сделки – например да не плаща митата, които Доналд Тръмп наложи на китайския внос. 

Китай използва хонконгските пазари за валута, ценни книжа и дългови облигации, за да привлича чуждестранни фондове, докато компаниите от чужбина го използват като стартова площадка за експанзия на континента. По-голямата част от преките чуждестранни капиталовложения в Китай продължават да преминават през града.

Повечето големи китайски корпорации, от държавни като Промишлената и търговска банка на Китай до частни като Tencent Holdings, се листват на хонконгската фондова борса, често като трамплин за глобална експанзия. Миналата година китайските компании събраха $64,2 млрд., или почти 1/3 от тези в цял свят чрез първоначални публични предлагания (IPO). По данни на Refinitiv от тази сума само $19,7 млрд. са дошли от листвания на китайските борси в Шанхай и Шънчжън, а $35 млрд. – от Хонконг. Схеми за свързване на Хонконг с тези две борси представляват и основният портал за чужденците да купуват китайски акции.

Китайските компании използват дълговия пазар на Хонконг за 33% от тяхното офшорно финансиране в щатски долари, възлязло миналата година на $165,9 млрд., сочат данни на Refinitiv. Китайските банки държат повече активи в Хонконг - $1,1 трилиона през 2018 г., отколкото трезорите на която и да е друга държава, показват данни на Хонконгската монетарна комисия, събрани от Natixis. Цифрата представлява около 9% от БВП на Китай.

Загубата на подобен магистрален финансов канал рискува да дестабилизира вече забавящата се китайска икономика, накърнявайки доверието, че комунистическата партия може да продължи да гарантира просперитета след силните десетилетия на растеж. Сред другите дълбоки връзки е пристанището на Хонконг, през което преминават голяма част от китайските вносни и износни стоки. Освен това градът е най-големият китайски търговски партньор в услугите, като през 2018 г. пазарният му дял е бил 20%, надхвърлящ този на САЩ от 17%, отбелязва китайското търговско министерство.

Хонконг е ключов и за дългосрочната амбиция на Пекин да превърне юана в широко използвана международна валута, конкурираща се с щатския долар. Макар че реализирането й е далечно, то би увеличило залога на света в китайската стабилност, както и влиянието на Пекин.

Някои американски сенатори заплашиха да променят Закона за политиката към Хонконг от 1992 г. и да прекратят третирането на територията като отделна от Китай митническа зона. Това зависи от тяхната оценка доколко Хонконг е независим от Пекин. Дори да не използва военна сила, признаците за по-открита намеса в делата на Хонконг и продължаващите протести биха могли да накарат и американските, и други инвеститори да потърсят други финансови центрове с ниски данъци и респектираща съдебна система, например Сингапур.

Текстът е публикуван в брой 36/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ