Изпрани прокурори

Предаността към силните на деня не само осигурява раздаването на индулгенции при укоримо и несъвместимо с длъжността поведение, но и гарантира завидно кариерно израстване

iconomist
iconomist / 09 August 2019 14:31 >
Изпрани прокурори
Недостижим: Въпреки спорната си репутация, Иван Гешев остана единствен кандидат за главен прокурор

Екатерина Баксанова
правен експерт в Института за пазарна икономика

Лекьосани прокурори се перат толкова често и толкова добре, колкото и мръсните пари. А най-добрата пералня е Висшият съдебен съвет.

Избелен и колосан след всички проверки е кандидатът за главен прокурор Иван Гешев въпреки злоупотребите си с власт като зам. главен прокурор. Гешев ръководеше шумното фиаско по ареста на кметицата на столичния квартал „Младост“, което, според съдията, постановил първоинстанционната присъда, нарушава презумпцията за невиновност и я унижава. Гешев е познат и като наблюдаващия прокурор по делото „КТБ“, който не даде адекватно обяснение защо Делян Пеевски не присъства в кориците му, макар неговото име да фигурира в иззетите от КТБ документи. Въпреки процесуалните нарушения и политическото заиграване в казуса „Иванчева“ и това, че делото „КТБ“ като цяло се очертава като сериозен провал на обвинението (всичко това гарнирано с реплики, сякаш извадени от деветдесетарски екшън филм), на 4 юли 2018 г. прокурорската колегия (ПК) на ВСС единодушно и без дискусия избра Гешев за заместник на главния прокурор по предложение на Цацаров. По същия начин същите членове на ПК наскоро безалтернативно го номинираха за главен прокурор. Всички до един. Но кой би рискувал да не козирува, като се има предвид, че мандатът във ВСС на тези прокурори и следователи ще изтече по време на мандата на бъдещия главен прокурор, на когото те ще са подчинени. А всички помним времето на Филчев и какво се случва с автономните прокурори, дръзнали да имат различно мнение. Номинацията се състоя след случая с пловдивския юноша, обвинен в тероризъм, по който Гешев реагира не особено адекватно, предвид това, че се касае за непълнолетен младеж.

Следващият „изпран” е Димитър Франтишек Петров, който нашумя през пролетта на 2017 г. (към онзи момент прокурор в Софийската районна прокуратура – СРП) за това, че удря дете на опашката на училищна лавка, тъй като го е прередило. През юли административният ръководител на СРП му налага дисциплинарно наказание „забележка“, което ПК на ВСС обаче отменя. Междувременно Петров се радва на шеметно кариерно развитие. От прокурор в СРП (по време на инцидента с ученика пред лавката) той е командирован в Софийската градска прокуратура, а после става заместник административен ръководител на Специализираната прокуратура (по предложение на Иван Гешев). Известен е и с това, че прекратява досъдебното производство по „Яневагейт“, отказва да повдигне обвинение срещу Делян Пеевски за набеждаване в опит за убийство и участва рамо до рамо с Гешев при ареста на Иванчева и заместничката ѝ. ПК на ВСС обаче не намира какъвто и да е проблем с поведението и професионалните качества на Петров и в края на юли т.г. единодушно го избира за ръководител на Специализираната прокуратура.

Председателят на КПКОНПИ Пламен Георгиев бе „изпран” двойно – и от НАП, и от ВСС. Парадоксът в казуса със скандалния му имот е безспорен – шефът на структура, призвана да разследва придобиването по необясним начин на имущество, се оказа собственик на такова имущество. Премиерът сметна, че казусът с терасата е достатъчно основание за приемане на оставката му, но не представлява пречка той да бъде възстановен като прокурор в Специализираната прокуратура, която разследва престъпления именно за корупция по високите етажи. Как лице, участвало в един от големите имотни скандали, се очаква да бори тези престъпления, остава загадка. ПК на ВСС отново под строй единодушно гласува възстановяването му като прокурор. Членовете на колегията дори прекъснаха отпуските си, за да участват в гласуването.
Двоен аршин: Пламен Георгиев е недостоен за шеф на антикорупционната комисия, но е достоен да бори корупцията по високите етажи на властта като спецпрокурор

Правителството на съдебната власт явно не се впечатлява от това, че висшестоящи прокурори уронват престижа на съдебната власт, като раздават по недопустим начин присъди на улицата и пред медиите (функция, която принадлежи само и единствено на съда, и то в съдебна зала). Импотентността на ВСС да санкционира провинили се и да назначава на ръководни постове магистрати с безупречна репутация и качества разкрива силното влияние на парламентарната квота в Съвета. Единодушното и безкритично гласуване/номиниране на ПК показва силната централизираност на прокуратурата и липсата на автономна воля у нейните членове.

Предаността към статуквото не само обезпечава раздаването на индулгенции при укоримо и несъвместимо с длъжността поведение, но и гарантира завидно кариерно израстване. Така по веригата се възпроизвеждат магистрати, които растат в кариерата не заради умения и компетентност, а заради ориентация към силните на деня, а в замяна на лоялността си жертват своята автономност. „Изпирането“ на петната създава лостове за влияние и държане в зависимост. Всичко това е далечно за редовия гражданин, но го засяга директно, защото влошава качеството и обективността на наказателното преследване в България.

Конкретните лица са без значение, на тяхно място лесно можеше да бъдат други. Това ще е така, докато пералнята на властта съществува.

Текстът е публикуван в брой 31/2019 г. на списание "Икономист" 9 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ