Тотално загробване

Под лобистки натиск правителството не намали популацията на дивите свине, преносители на африканската чума.

Драгомир Николов
Драгомир Николов / 01 August 2019 09:03 >
Тотално загробване
Източник: Shutterstock
ЩЕТИ: Около 8% от отглежданите в свинекомплекси прасета ще бъдат избити у нас заради болестта
„Някой е пренебрегнал мерките за сигурност, някой не си е свършил работата както трябва. Трябва да анализирате къде имате слабости. Фермите не са въвели силни мерки за сигурност.“ Само в няколко изречения еврокомисарят по безопасност на храните Витянис Андрюкайтис преди дни обобщи проблемите, причинили ударното разпространение на африканската чума по прасетата в България. Освен закъснелите и спорни мерки на Агенцията по безопасност на храните сред причините за плъзналата зараза е и обикновен бизнес лобизъм, заради който популацията на дивите прасета не беше намалена през последните 12 месеца, а контролът върху румънските туристи – и храните, които те прекарват, остана на книга.

Ситуацията към 31 юли (редакционното приключване на броя) е следната: болестта е открита в задните дворове на 25 села и в 5 индустриални ферми за свине (едната е най-голямата на Балканския полуостров) в общо 9 области на страната. В още две области са открити случаи на заразата по дивите прасета. Заради многото огнища на африканска чума е обявено бедствено положение в 5 области – Русе, Плевен, Разград, Добрич и Силистра. В други 7 – Шумен, Сливен, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Пазарджик и Пловдив, се опитват да спрат разпространението на заразата чрез умъртвяване на всички свине в частните стопанства до края на тази седмица. Заразата е открита и в лични стопанства в областите Враца и Видин, както и в индустриални ферми за отглеждане на прасета в Силистренско и Свищовско. От първия открит случай на болестта, на 3 юли, само за месец от индустриалните свинезаводи се унищожават 131 000 свине, което е 9% от отглежданите професионално в страната близо 1,5 млн. животни. (Виж: Как се разви болестта през първия месец.)

Ветеринари сочат, че за година и половина в Румъния има открити 1600 огнища на африканска чума по свинете (АЧС), от които само 6 са в големи свинекомплекси, останалите са в задни дворове и ловни стопанства. За по-малко от месец в България се развиха близо 30 огнища на болестта, като 4 доказано са в индустриални комплекси. Това според експерти поставя най-малкото въпроса дали наистина са предприети стриктни мерки за биосигурност в индустриалните ферми за свине, както твърдят не само техните собственици, но и представителите на Българската агенция за безопасност на храните (БАХБ). Още преди седмици изп. директор на агенцията д-р Дамян Илиев прогнозира, че ако се допусне нахлуването на заразата в индустриални заводи, щетите за бранша ще достигнат 2 млрд. лв. Прогнозите са до една година свинското у нас да поскъпне с до 22% заради недостига на суровина и засиления износ към Китай, където заразата също е в своя пик. 


Поне 4 пропуснати мерки

“БАБХ действаше по разписаните правила и се стараеше да събере колкото се може повече документация като доказателство, че работи и контролира. Формално всичко е изпълнила, на практика резултати няма. Т.е. действията ѝ са били предимно на хартия“, обобщава картината пред „Икономист“ д-р Красимир Каменов, председател на Българския ветеринарен съюз. Той откроява поне 4 изпуснати мерки:

Д-р Красимир Каменов


1. Ударният отстрел  на дива свиня остана мираж 


Още на 31 август м.г., когато за първи път бе потвърден първи случай на АЧС в лично стопанство в Провадия, стана ясно, че основен преносител на болестта са дивите свине. Освен че бе изградена спорна ограда (виж по-долу) на границата с Румъния, държавата се ангажира да намали популацията на глиганите. „На хартия трябваше да намалим поголовието, но на практика никога не е имало повече диви свине в България в последните 10 – 15 години в сравнение с тази година“, казва д-р Каменов.

Според него правилната мярка е била да се разреши целогодишно избиване на дивата свиня, но вместо това се е процедирало по стария ред, с откриване на лова на 1 октомври и закриване на 10 януари. По думите му влияние са оказали собствениците на големи ловни стопанства, които не са искали да си развалят бизнеса, като се избиват майките и се намалява популацията на дивите прасета.  

Тезата му бе потвърдена и от зам.-министъра на земеделието д-р Янко Иванов. „Не успяхме да редуцираме популацията на дивите свине въпреки изричните ни прикани към ловците. По принцип годишният отстрел във всяка държава достига от 40 до 60% от поголовието. При зараза препоръката е популацията да се редуцира драстично, до 0,3 животни на 100 хектара. У нас дори се стигна до обратното – броят се увеличи“, казва Иванов и потвърждава също, че отпор е получен от собственици на дивечовъдни стопанства. 

От официални документи на земеделското министерство обаче се вижда, че заповед на земеделския министър за намаляване на популацията на дивите свине до съответния праг е издадена едва на 10 юли т.г. Тоест цяла година държавата не е предприела нищо, за да принуди собствениците на ловни стопанства да ограничат пътищата на заразата.


2. Няма стриктен контрол за румънските туристи

На хартия още през юли м.г. от БАБХ и Гранична полиция обявиха, че гостите от Румъния се проверяват щателно да не носят в багажа си термично необработено месо. Година по-късно експерти са категорични, че мерките са занемарени, и доказват твърденията си с пътя на огнищата. 

„Пътят на заболяването през юли е точно по пътя на румънските туристи“, казва д-р Каменов. Огнищата на заразата в Русенско и в Плевен са по пътя Русе – Бяла (Русенско) – Плевен, към София. Откритото огнище в Мизия, както и в ловно стопанство край Враца, е на трафика към ферибота от Оряхово до Румъния. „Затова и имаме случай на болестта в ловно стопанство край Враца. Значи някой се е хранил край Враца, дивите прасета са яли от хранителните отпадъци и са разнесли заразата“, казва д-р Каменов.

Огнището в ромския квартал във Видин пък се свързва с трафика през моста Видин – Калафат. „Там отново имаме места за хранене и циганска махала, която храни прасетата си с хранителни отпадъци, които събират по кофите за боклук. Говореше се, че тези кофи трябва да се събират ежедневно, че трябва да има кофи за биологични отпадъци. Всичко това бе на хартия, а на практика няма резултати“, добавя Каменов. 

Бивш директор от Агенцията по храните допусна, че туристическият бранш и местните власти също са оказали влияние и заради слабия летен сезон са натиснали да не се възпрепятстват туристите от Румъния, избрали Черноморието или София. 


3. Изборите спасиха кочините 

Според ветеринарите ухажването на гласоподавателите за евроизборите и предстоящия местен вот също са причина да не вземат необходимите мерки за намаляване на животните, отглеждани в задните дворове. „Никой не иска да се кара с избирателите си. Да посегнеш на прасенцето на българина, е като да му посегнеш на най-милото“, казва д-р Каменов. 

Земеделският министър Десислава Танева също се усъмни, че кметовете не полагат достатъчно усилия и не издават стопаните, които крият прасетата, заради предстоящите местни избори. 

Д-р Каменов обаче смята, че е трябвало да се предприеме още една мярка – контролирано намаляване на броя на животните и в големите свинекомплекси. „При наличието на потенциален риск, вместо да се ограничи прасенето на майките, бе постигнато обратното – разшириха се стадата насред чума“, казва той.


4. Опасно мълчание за зърното 

Няколко частно практикуващи ветеринарни специалисти обърнаха внимание, че в първите си съобщения от началото на заразата БАБХ е акцентирала, че свинете не трябва да се хранят с фуражи от зърно нова реколта, освен ако то не е престояло 60 дни. „Зърнопроизводителите обаче веднага се оплакаха, че така им се подбива цената. И тази мярка спря да се тиражира. Няма я в клиповете, които се въртят по телевизията, но от този лобизъм може да изскочи беля“, коментира един от специалистите. Сушенето на зърното 60 дни гарантира самоунищожаването на вируса, ако в нивата преди това се е хранело болно диво прасе.

В областите с доказани случаи на болестта при диви животни е ограничен достъпът до всякаква селскостопанска дейност, с изключение на неотложните, каквато е жътвата, а тя се осъществява под контрола на областните епизоотични комисии, обяснява зам.-министър Иванов. „Но освен контрол трябва да има и съзнание. Няма как да стоим до всеки хамбар, за да видим дали житото се държи да съхне 60 дни. Не казвам, че няма да се полагат усилия, естествено ако хванем, че някой изкарва по-рано житото, ще го санкционираме, но можем ли да гарантираме, че ще хванем всеки?“, коментира още д-р Янко Иванов.

Като правилна, но твърде закъсняла определиха частно практикуващите ветеринари мярката да се избият всички домашни прасета в 20-километровата зона около 63-те свинекомплекса в страната. Тя бе набелязана едва на 29 юли. „Мярката е закъсняла, но е необходима, за да се запази отрасълът“, казва Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалните свиневъди. 

От екарисажите през инсинератори до загробване

Освен проблема какво е направено – или по-скоро не е направено, за да не плъзне заразата, на дневен ред вече е въпросът как болестта се овладява. Важна част от решението е какво се случва със заразените и умъртвени животни и дали загробването им наистина е единственият и най-сигурен вариант.

Аргументът на шефа на БАБХ д-р Дамян Илиев за масовите гробници за прасета, които се копаят в страната, е, че това е единственият работещ вариант за бързото им унищожаване с цел недопускане на заразата. И като аргумент посочва малкия капацитет на мобилните инсинератори, с които държавата сключи договори за обезвреждане на животински трупове и хранителни отпадъци – по 1 тон на час на инсталация, или максимум 60 т за денонощие. За сравнение капацитетът на двата екарисажа, с които държавата имаше договори преди това, е 180 т на денонощие. 



Освен че преди година Илиев твърдеше точно обратното за използването на инсинераторите (Виж: Изгубен в превода), сега е моментът да си припомним как държавата стигна до тази ситуация.

Както „Икономист“ първи писа през октомври 2017 г., Агенцията по храните без конкурс вкара в обезвреждането на животинските трупове и хранителните отпадъци мобилните инсинератори, които са по-модерна технология в сравнение с екарисажите. Тогава ставаше дума за три инсталации на една фирма, „Син кръст 2016“, чиято дейност се свързва с компании на Румен Гайтански – Вълка. В момента, според регистъра на БАХБ в страната действат общо 4 инсинератора, по два на фирмите „Син кръст 2016“ и на „Еко БГ СЖП“, като държавата има договор с три от тях. Последните договори на агенцията с мобилните пещи са от края на миналата и началото на тази година, за 30 млн. лв. и за период до 2020 г. Преди това обезвреждането се извършваше в заводи за изгаряне на животинските отпадъци – екарисажи. Двата действащи до 2017 г. постепенно бяха изтласкани от бизнеса, като първо бяха прекратени договорите им с държавата. 

По-големият завод, в Шумен, преустанови дейността си, а собственикът му цяла година води съдебна битка срещу предписание на областната дирекция по безопасност на храните от 4 май 2018 г., с което се нарежда на екарисажа да спре събирането, транспортирането и обезвреждането на животни. Аргументът на държавната агенция, че тази дейност вече е възложена на друга фирма.

„Заповедта на ОБДХ е незаконна, тъй като държавата няма монопол върху дейността по обезвреждане на отпадъци. Собствениците могат сами да изберат дали да предадат животните си на екарисажа, или на инсинератора, и нито един закон не ги задължава да работят само с този субект, с който държавата е сключила договор“, пледира адвокатът на екарисажа. Решението на областната дирекция по храните беше отменено от съда.

Екарисажът във Варна все още работи, но само по договори с частни ветеринари. В сряда екарисажът в Шумен също обяви, че е в готовност да заработи и да помогне за обезвреждането на свинете от трите инфектирани ферми в Русенско. От агенцията обаче повториха пред „Икономист“, че няма да транспортират животни, за да не се разнася вируса.


Екоопасения

Загробването на труповете е най-остарялата технология за обезвреждане, а рисковете за околната среда са значителни, категорични бяха експерти пред „Икономист“. „Най-доброто обезвреждане е инсинерирането, защото не остава остатъчен продукт. Следващото са екарисажите. Загробването е чак трета мярка, тя е един вид „военна мярка“. Тук някакви специалисти се опитват да ме убедят, че понеже било много форсмажорно, било много хубаво да ги загробим. Не е много хубаво, защото след това с тези масови животински гробища ще трябва да се занимаваме дълго време“, казва шефът на ветеринарния съюз д-р Каменов. Най-малкото според него гробищата трябва да се пазят от хищници, които да не разнесат заболяването. Препоръката на експертите е тези места моментално да бъдат оградени поне с 3-метрови телени огради и да им се назначи охрана минимум за няколко месеца. 

От земеделското министерство потвърдиха, че предписанията са масовите гробници на прасета да се охраняват, но от тв репортажи се видя как полицаите си тръгват след последната лопата пръст и на терен не остава никой.

И ветеринари, и екоспециалисти определят като цинично изявлението на шефа на Агенцията по храните Дамян Илиев, че няма опасност гниенето на животинските трупове да зарази подпочвените води. „Първо, подпочвените води сега са ниски. А ако влезе случайно във водата, какво ще стане? Чух, че от водата щял да влезе вирусът в растенията и да заразява. Ами ние вируса го имаме наоколо колкото искате в момента. Както не е опасно за хората, ако ядат месото, така не е опасно, ако попадне случайно във водата“, каза преди дни Илиев. 

Д-р Красимир Каменов обаче припомня за бактериите, които се отделят при гниене и които са опасни за човешкото здраве. Още по-крайна бе бившият министър на околната среда Евдокия Манева. „Това е такава наглост, а ситуацията, за съжаление, наистина е драматична. Трябва да има гаранции, че тези терени ще се наблюдават, непрекъснато ще се правят проби на почвата и на водите, и на въздуха“, казва Манева, според която в страната отдавна е трябвало да има нормални екарисажи и това се е обсъждало още при първото правителство на ГЕРБ. „Беше необходима финансова помощ, това са скъпи съоръжения“, добавя Манева и припомня, че при управлението на тройната коалиция бяха загубени европари по ФАР за договорен нов екарисаж. 

Според бившия министър няма екопроблем заразени животни да се извозват до екарисаж в херметизирани камиони, които после се дезинфекцират (това също беше изтъкнато от Дамян Илиев като мотив да се използва загробването).

Ветеринарни специалисти, до които „Икономист“ се допита, са категорични, че загробвания се случват само у нас и в Румъния, въпреки че заразата се е появила в много страни в Европа (Виж: Как се справя Европа?).

В сряда президентът Радев свика шефове на различни институции, отговорни за чумата. Според него тя е част от общата кризисна ситуация в страната, редом с пробива в НАП, сделката с изтребителите и изборът на главен прокуор.

Виж: Как се справя Европа?

Виж: Изгубен в превода

Виж: Как се разви болестта?


Текстът е публикуван в брой 30/2019 г. на списание "Икономист" 2 август, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя


Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ