Пропъдените лекарства

Неправилната регулация на пазара на медикаменти у нас води до дефицити и по-големи разходи за Здравната каса и за пациентите

iconomist
iconomist / 08 July 2019 11:31 >
Пропъдените лекарства

Аркади Шарков, здравен икономист - ЕКИП
Тазгодишният бюджет за медикаменти в България възлиза на 1,2 млрд. лв, като формира ¼ от общия бюджет за здравеопазване на НЗОК. Въпреки това на нашия пазар все още липсват определени лекарства, които са леснодостъпни на европейския. Липсата на тези медикаменти, както и злоупотребите на този пазар се дължат основно на държавната регулация в сферата на здравеопазването под формата на ценови контрол и ценово рефериране. В опитите си да решат проблемите с волатилните и високи цени на отворения европейски пазар политиците и бюрократите подхождат към проблема с въвеждането на командна ценова политика, която към момента води единствено и само до последствия като изтегляне на лекарства от българския пазар.

Именно поради това през последните 10 години непрекъснато се говори за липсващи на българския пазар лекарства. Това обикновено създава проблем за пациентите, чиито близки в повечето случаи се налага да търсят тези медикаменти извън страната и съответно да ги закупуват на пределна цена, вместо да бъдат достъпни, реимбурсирани и заплатени от българските институции. В повечето случаи не става въпрос за експериментални или иновативни терапии поради факта, че достъпът до тях в България е сравнително лесен. Става дума за медикаменти, които принадлежат към конвенционалните терапии за лечение на онкологични, сърдечносъдови, респираторни и др. заболявания. Под конвенционални се разбира, че съгласно фармако-терапевтичните ръководства те са първа и втора линия на лечение за съответното заболяване. Бидейки утвърдени медикаменти на пазара, в повечето случаи те са с изтекъл патент и за тях съществуват генерични аналози, които са със същото качество и имат взаимозаменяемо терапевтично действие. Въпреки наличието на няколко медикамента в една група постепенно регулацията на цената води до това те да бъдат изтеглени от българския пазар.

Каква е регулацията
Един от първите органи, от които започва лекарствената регулация, е Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ), която отговаря за издаването на разрешения за употреба, разрешения за производство, провеждане на клинични изследвания, както и лекарствената безопасност. След като медикаментите бъдат одобрени от ИАЛ, те могат да бъдат предлагани на пациентите в България. Следващата стъпка касае лекарствата, които се предписват от лекарите с рецепта и които са частично или напълно заплащани от страна на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). За да стане това, медикаментите преминават през втори регулиращ орган, наречен Национален съвет по цени и реимбурсиране (НСЦР). Дейностите му включват регистрация на максималните продажни цени на дребно на лекарства без рецепта, определянето на максималните цени за всички други лекарства, както и вземане на решения относно включването и ценообразуването на лекарствата в Позитивния лекарствен списък (ПЛС).

Основният механизъм за регулиране на цените както на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание, така и на тези, включени в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) и заплащани с публични средства, се извършва на база международно (външно) рефериране на цените. Цената на производител за лекарствата се определя на база най-ниските "официални" референтни цени в определени страни, членки на ЕС. В ПЛС се включват лекарствени продукти, заплащани от НЗОК и отпускани по лекарско предписание, а новите (иновативните) лекарства се включват само ако лекарствен продукт със същото наименование се заплаща в определен брой страни от ЕС. Последната стъпка по институционалната верига е НЗОК, която заплаща медикаментите според определените от регулатора стойности в ПЛС. Касата заплаща процент от най-ниската референта цена на този медикамент – съответно 25, 50, 75 или 100%.

Влияние върху вносители и производители
Пазарът се влияе от ценовата регулация по различни начини, един от тях е изтеглянето на медикаменти. По данни на НСЦР през 2018 г. са изтеглени общо 158 лекарства от българския пазар. По данни на ИАЛ за периода 2014 – 2017 г. броят на дерегистрираните продукти в страната е 1512, а само през 2017 г. са били изтеглени 327 лекарства. Основните причини за това са няколко. За вносителите ценовото рефериране на медикаментите води до потискане на цената под пазарната и решението е спиране на продажбата им на територията на България. Това, което не се взема предвид при прилагането на този механизъм, е обемът на пазарите на различните държави, както и индуцираното търсене.

При производителите на медикаменти в България ценовото рефериране е на принципа "най-ниска цена" на ниво производител. За да се продава един медикамент у нас, производителят не може да регистрира цена, която е по-висока от най-ниската цена в 15-те референтни държави. В някои случаи обаче най-ниската цена е въпрос на изключение – временно предоставена отстъпка в дадена страна за определен период от време.

Следствие: Липсата на достъп до медикаменти води до по-високи разходи за болничната помощ

Представете си, че правителството реши, че цената на определено лекарство е твърде висока, и накара компанията производител/вносител да го продава на ниска цена. Ако компанията производител може да си позволи да продава лекарството на цената, която държавата е определила, и все пак тя покрива производствените разходи, ще трябва да се съобрази с по-ниските печалби. В този случай потребителите ще останат доволни, но акционерите на компанията ще претърпят загуби.

А сега си представете, че компанията производител не може да произведе лекарството на тази цена, да покрие разходите си и да направи печалба. Да си представим, че цената, която държавата е определила, ще трябва да бъде субсидирана от продажбата на други продукти на компанията производител, за да може даденото лекарство все пак да продължи да съществува на пазара. Ще се окаже, че компанията ще предпочете въобще да не навлиза на подобен пазар, където се налага да продава на загуба. Накратко – ще спре производството/вноса и на даденото лекарство.

Влияние върху НЗОК и пациентите
Държавната регулация в сферата на ценообразуването води до изкуственото поевтиняване на медикаментите, което е от краткосрочна полза за НЗОК, защото ведомството успява да оптимизира бюджета спрямо своите нужди. В дългосрочен аспект – ако тези медикаменти напуснат българския пазар, конкуренцията в групата намалява, цената се покачва и икономическата полза за ведомството се свежда до нула. Проблемът на тези спестявания е, че са едностранни или единствено бюджетно ориентирани, и реално "потъват" в дебрите на бюджета на ведомството и се използват за запълване на един или друг дефицит. Ефектът върху пациентите се изразява в по-малък достъп до определени лекарства поради тяхното изтегляне, последвано от липса на пазара. По този начин се ограничава лечението на едни или други групи от пациенти, страдащи от различни заболявания. Липсата на достъп до медикаменти води до по-високи разходи за болничната помощ. От една страна, това е, защото липсващите медикаменти могат да бъдат внесени и закупени през болницата, но това вече става на определена от вносителя цена, която не подлежи на правилата на конкуренцията – т.е. оскъпяват се няколко пъти. От друга страна, тъй като, когато едно заболяване не се лекува с медикаменти, общото състояние на пациента се влошава и се налага той да бъде хоспитализиран, като това е много по-сериозен разход за НЗОК, отколкото този да заплати за медикамента.

Текстът е публикуван в брой 26/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ