Дълго чакана промяна

България остана последната засегната страна, която не е изменила формулата за цената на газа от "Газпром", но бавно върви в тази посока

Пламен Енев
Пламен Енев / 21 February 2020 12:20 >
Дълго чакана промяна
ТЕНДЕНЦИЯ: Европейските терминали за втечнен газ, като този в Ротердам, посрещат все повече количества заради намаленото търсене в Азия
След две години протакане и бездействие "Булгаргаз" най-сетне се реши да подходи активно към "Газпром" за промяна на ценообразуването на газа по действащия договор за доставка. Родната газова компания през последните години изглеждаше незаинтересована да го прави, въпреки че ползваме по-скъп газ. Битката за поевтиняването му бе проведена от Европейската комисия, която уличи "Газпром" в злоупотреба с господстващо положение при образуването на цените да осем държави от ЕС, включително и България. Вместо да наложи милиардна глоба на руския газов гигант, Брюксел го застави да промени начина на ценообразуване.

От 2018 г. насам всички други седем държави се възползваха и промениха формулата за ценообразуване, вследствие на което ползват значително по-евтина суровина. Това се дължи на включването на европейски газови хъбове в методиката, което значително сваля стойностите, тъй като в момента цената на втечнения природен газ е изключително ниска. Но България не бързаше, без официално обяснение. Неофициалното, което се говори в енергийните среди, е желанието да приемем разклонението на втората тръба на "Турски поток". Най-вероятно руската страна, която не е забравила случилото се с "Южен поток", е поискала някакви гаранции, че този път газовото сътрудничество с България ще се състои, и е поставила условия на страната, ако иска газопроводът да преминава през нейна територия. Косвено доказателство за този развой е фактът, че преговорите за цената се активизират едва след като разклонението започна да се строи на българска територия, а премиерът Бойко Борисов силно промотираше напредъка на полагането на тръбите с бомбастични изказвания. Ако отидем по-далеч в тези разсъждения, можем да свържем и забавянето на интерконектора с Гърция в този сценарий, защото той очевидно не е по вкуса на руснаците, които не обичат да допускат конкурентен газ на пазарите, които владеят.

Какъв модел е изгоден
Действащата в момента формула за доставка на руски природен газ в България стъпва на осреднен индекс на петролните продукти, както и на курса на щатския долар за период от 9 месеца назад. Вариант за замяна на тази формула е ориентиране на цените отново към осреднени стойности, но не базирани на петрола, а на избрани и договорени между компаниите спот пазари в Европа. Друг подход може да бъде някакъв хибриден вариант – част от цената да се формира на базата на петрола, а друга на спотовите пазари. Към момента изглежда, че всякаква формула, различна от действащата, е по-добра. Газът, който получаваме от "Газпром" сега, е 21 евро на мегават, докато този от най-голямата газова борса в Европа – нидерландската TTF, се търгува на цени 10 евро на мегават. Българската страна не разкрива намеренията си, но тази драстична разлика роди заглавието на руския "Коммерсант", че "Булгаргаз" се бори за 50% намаление на цената. То е възможно само ако изберем пълната замяна на петролния компонент със спотов. Проблемът на този сценарий е, че той е зависим от търсенето на втечнен природен газ. В момента цените му са ниски, защото предлагането надхвърля търсенето, основно заради свиването на азиатското потребление. Но ако то се възстанови, доставките ще се насочат натам, което ще се отрази на предлаганите количества в Европа, съответно и на цените. От друга страна, петролът, въпреки всички геополитически и производствени кризи, не се срива, че да очакваме да извлечем някакви ползи от запазването на ценовия модел. Така че хибридният модел, с превес на спотовите пазари, се очертава като най-удачен, още повече че каквито и флуктуации да има, те ще бъдат максимално балансирани в големите хъбове, където постъпва газ от различни източници. Германия например ползва такъв смесен модел, като там 70 – 80% от тежестта се пада на спотовия компонент, а останалите на петролния.

Според енергийния експерт на Центъра за изследване на демокрацията Мартин Владимиров обаче един друг важен въпрос, който търпи преговори, остава встрани от общественото внимание – клаузата "вземи или плати", според която "Булгаргаз" трябва да плаща договорените 3 млрд. куб. м газ от "Газпром" независимо дали ги ползва, или не. Той е категоричен, че трябва да се настоява за нейното премахване, защото родният газов оператор може да се окаже в много тежко финансово положение много скоро. Тъй като е предвидено да се получават 1 млрд. куб. м от Азербайджан, както и 500 млн. куб. м от терминала за втечнен газ в Гърция, "Булгаргаз" ще се окаже с 4,5 млрд. куб. м при вътрешно потребление 3 млрд. А количеството, което идва в повече, не може да се продаде лесно, защото всички държави от региона имат своето дългосрочно осигуряване на газови доставки.

В резултат на споразумението между ЕК и "Газпром" българският доставчик може да се ползва от правото на арбитраж в Брюксел, ако двете страни не стигнат до споразумение. Всички предпоставки за благоприятен изход са налице, стига да има желание. За съжаление това рядко се наблюдава, щом става дума за руски газ.

Текстът е публикуван в брой 7/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ