Вот за вътрешнопартийна употреба

ДПС се стяга за редовните избори, Корнелия Нинова – да спечели преките избори за партиен шеф, "Воля" и "Атака" не бързат предсрочно да изпадат от парламента

Иглика Горанова
Иглика Горанова / 24 January 2020 12:20 >
Вот за вътрешнопартийна употреба
Източник: БТА
Фалцет: Корнелия Нинова с основание ще громи остро управляващите за водната криза в Перник, но има опасност отново да преиграе с послания и реторика
Четвъртият вот на недоверие на БСП към кабинета "Борисов 3" – за провал във водния сектор и екологията, изглежда като напразна стрелба в десетката. Темата каква вода пием, какъв въздух дишаме, превърнахме ли се в сметище за нерегламентираните боклуци на Европа, засяга живота на всеки българин и е основателен повод за парламентарни дебати. Но кризата с водата на Перник, която е в центъра на проблема и която е плод на управленско безхаберие, вече има решение, макар и продължаваща. Ще се строи водопровод от яз. "Бели Искър” през София за Перник, екоминистърът лежи в ареста и чака съд, главният прокурор и новият екоминистър правят проверки за още виновни и за други евентуални опасности за воден режим. Така че създаденият от управляващите проблем пак е в ръцете на управляващите и опозицията не може да застане в центъра под прожекторите, даже и с вот на недоверие.

А и иначе, чисто аритметично, вотът е обречен. За свалянето на правителството са нужни 121 гласа, а БСП, заедно с ДПС, която обеща да се присъедини, имат 104 депутати. 17 гласа просто няма откъде да дойдат. Почти сигурно е, че "Воля" няма да гласува против правителството. нито пък независимите депутати от "Атака”, поради елементарната причина, че нямат шансове да влязат в следващия парламент. А и в момента националистите на Сидеров имат силни позиции във властта, от които нямат намерение да се отказват.

И този вот, както и предишните три, е повече за вътрешнопартийна употреба. Редовните парламентарни избори ще са през пролетта на 2021 г., когато за ДПС е жизненоважно да влезе през парадния вход на властта, а не да е задкулисен играч в управлението, представящ се за опозиция. Да разпределят порциите на властта и над, и под тезгяха, а не само под тезгяха. За целта обаче последователите на Ахмед Доган могат да спечелят повече, ако сега са опозиция, стига да устискат тая роля още година. ДПС ще има още един коз – през 2021 г. са и президентските избори, само че през есента. Гласовете на Движението са съществени за кандидатурата на всяка голяма партия. А стройната по вертикала и по хоризонтала партия ДПС се надява след пролетния вот да е възстановила старата си мощ.

Вътрешнопартийният хоризонт на БСП е по-краткосрочен. В момента текат партийни събрания за избор на делегати за конгреса през май. През април пък членовете на Столетницата ще гласуват пряко за партиен лидер – за първи път в цялата история на партията. Вероятността той отново да е Корнелия Нинова е голяма. За да затвърди позицията си на успешен шеф на партията, който е спечелил президентските избори, макар да е загубил парламентарните, местните и европейските, Нинова има отчайваща нужда от силен политически ход, какъвто е темата за вота на недоверие. Дебатът как живеем е идеална възможност да се отправят силни политически послания от типа на "пием отрова, дишаме рак” – защото ГЕРБ е виновен и ако "не бяхме ние с този вот, държавната машина нямаше да се задвижи”. БСП бодряшки си приписва всички действия на управляващите по водната криза – че са предприети под неин натиск. Разбира се, и това е за вътрешнопартийна употреба – повярвалите ще са главно сред собствените ѝ членове и привърженици.

За гражданите все пак страничен положителен ефект от шума около вота на недоверие е, че управлението не само гаси воден пожар, а се задейства по-мащабно да решава стари проблеми, създадени не само от него, но и от всички кабинети досега. Вероятно в ГЕРБ и "Обединени патриоти" са си дали сметка, че ако сега не покажат активност, въздухът, водата и боклукът в бъдеще могат да ги пратят в историята с неприятния и крайно непатриотичен етикет, че са превърнали България "от рай в пустиня”. Това обяснява горещите обещания, че с европейски пари започва подмяна на тръбите на водопреносната мрежа в страната, че ще се ограничава купуването на електрическа енергия от ВЕЦ-ове, че ще се въведе по-строг регламент за вноса на боклук от Европа и трети страни, както и че ще има действащ контрол на границата какви отпадъци влизат у нас.

Дори само половината от тези мерки да се изпълнят, политическото говорене от страна на всички виновни за средата, в която живеем, няма да изглежда толкова нахално и безсмислено. А вотът няма да е съвсем напразна стрелба в десетката.

Текстът е публикуван в брой 3/2020 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ