"Икономист" обяснява: Кои са кюрдите и какви са исканията им

Те са пръснати в 5 държави и настояват за по-голяма автономия в Сирия, Иран, Ирак и Турция

iconomist
iconomist / 26 October 2019 12:30 >
"Икономист" обяснява: Кои са кюрдите и какви са исканията им
Кюрдите са етническо малцинство, предимно от сунитски мюсюлмани, говорят език, близък до фарси, и живеят в планинските погранични райони на Армения, Ирак, Иран, Сирия и Турция. Национализмът им се разгаря в края на XIX в., когато Османската империя изживява последните си години. Договорът от Севр от 1920 г., който наложи раздробяване на Турция след Първата световна война, им обещава независимост. 3 г. по-късно Кемал Ататюрк скъсва договора, а този от Лозана през 1924 г. разделя кюрдите между новите държави в Близкия изток, отбелязва Ройтерс.

Сирия
Преди бунтовете в Сирия през 2011 г. кюрдите бяха 8 – 10% от населението. Властите лишиха хиляди от тях от граждански права, забраниха езика им и смазаха политическата им дейност. По време на войната Башар Асад се фокусира върху смазването на бунта на сунитските араби с помощта на Русия и Иран, като пренебрегна отцепването на полуавтономна територия от кюрдите в Северна и Източна Сирия. Лидерите им не искат независимост, а автономия в рамките на Сирия. Тяхната милиция от пешмерги (YPG) укрепна във военно отношение по време на партньорството със САЩ за разгрома на „Ислямска държава“. Американското присъствие им предостави защитен чадър, който помогна за засилването на влиянието им, но Вашингтон е против плановете им за автономия. Кюрдите спечелиха много от войната, защото контролират със собствени въоръжени сили и администрация около четвърт от територията на Сирия, която е богата на петрол, вода и земеделска земя. Оттеглянето на САЩ и решението им да поискат помощ от Асад за отпор на турската инвазия обаче хвърля съмнение върху бъдещето им.

Турция
Кюрдите са около 20% от населението на страната. Кюрдската работническа партия (ПКК) започна въоръжено въстание през 1984 г. с цел автономия в Югоизточна Турция, населена предимно с кюрди. Оттогава над 40 000 души загинаха в конфликта. Лидерът на ПКК Абдулах Йоджалан бе заловен през 1999 г. и осъден на смърт, но присъдата бе заменена с доживотен затвор, след като Анкара премахна смъртното наказание.

Президентът Реджеп Ердоган премахна ограниченията за използване на кюрдския език и започна преговори с Йоджалан през 2012 г., но те се провалиха и бунтът бе подновен. Турция, САЩ и ЕС смятат ПКК за терористична организация, припомня Ройтерс. Турската армия често нанася удари в района на Иракски Кюрдистан, където има бази на ПКК. Сегашната турска офанзива в Сирия има за цел да смаже пешмергите, смятани от Анкара за подразделение на ПКК.

Ирак
15–20% от населението са кюрди, които живеят основно в трите северни провинции на Иракски Кюрдистан. Те бяха мишена на режима на Саддам Хюсеин в края на 80-те години, когато бяха атакувани с химическо оръжие, селищата им бяха разрушени, а хиляди бяха хвърлени в лагери. От 1991 г. техният регион е полуавтономен със собствено правителство и въоръжени сили, но все още разчита на Багдад за приходи в бюджета.

Когато силите на „Ислямска държава“ овладяха голяма част от Северен Ирак през 2014 г., кюрдите се възползваха от падането на централната власт и установиха контрол над Киркук, града в богатия на петрол район, смятан от тях за древна кюрдска столица, както и други територии, оспорвани от Багдад и кюрдския Север. Иракските кюрди организираха референдум за независимост през 2017 г., който обаче се обърна срещу тях, тъй като предизвика регионална криза със съпротивата на Ирак и други близкоизточни страни.

Иран
Иранските кюрди са близо 10% от населението. През 2011 г. Техеран засили военните действия срещу Партията за свободен живот в Кюрдистан – филиал на ПКК, който се бори за по-голяма автономия в рамките на Иран. Правозащитни организации обвиняват управляващата ислямска върхушка, че подлага на репресии и дискриминация кюрдите, както и други религиозни и етнически малцинства.

Текстът е публикуван в брой 42/2019 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
Exit

Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки.

Политика за личните данни Съгласен съм Отказ