Мисията на Макрон Избрана

Предизвикателството е огромно, но Еманюел Макрон заслужава да успее

новини свят Предизвикателство: Начинът, по който Макрон спечели поста на Франсоа Оланд, е впечатляващ, но той добре знае, че задачата му е изключително трудна
Предизвикателство: Начинът, по който Макрон спечели поста на Франсоа Оланд, е впечатляващ, но той добре знае, че задачата му е изключително трудна / Gulliver Photos/Getty Images
Споделяне

The Economist

Съдържание от The Economist

 

 

Когато Еманюел Макрон влезе в Елисейския дворец на 14 май, сигурно се е замислил колко много вече е постигнал. За да стане държавен глава, той създаде ново политическо движение и победи на изборите петима бивши премиери и президенти. Изборът му спаси Франция и Европа от катастрофата, която можеха да докарат Марин Льо Пен и нейният крайнодесен „Национален фронт“. Във време, когато демокрациите са обхванати от съмнения и песимизъм, той твърди от центристката си позиция, че страната му трябва да бъде отворена за промяна, защото само промяната може да доведе до напредък.

Но трябва да помислим и за трудния път, който го чака. Макрон започна добре, с трезва и добре приета реч, която не наблегна на триумфа му, а призова за единство. И все пак той за пръв път е избран на публична длъжност. Започва сам, без подкрепата на някоя от традиционните партии. Вярно, че спря Льо Пен, но ако извадите негласувалите, празните бюлетини и протестния вот срещу нея, ще получите само една пета от избирателите, които прегръщат неговите идеи. Всеки от последните трима френски президенти обещаваше реформи, които след това се проваляха заради обществена съпротива. Левите демонстрации срещу новия президент в Париж през миналата седмица подсказват, че такъв отпор се задава и сега.

Но залогът е голям. Предизвикателството от страна на Льо Пен нито започна с тези избори и нито ще свърши с поражението й в тях. Ако в мандата на Макрон страната регистрира бавен растеж и висока безработица, това ще укрепи позициите на крайната десница и крайната левица, които заедно получиха повече от половината от гласовете на първи тур. За да отдалечи Франция от хватката им, Макрон трябва да извърши енергична икономическа реформа. За да го постигне, първо трябва да наложи своята визия за развитие на страната.

С най-добрия крак напред
Следващите няколко седмици ще бъдат от решаващо значение. Като президент Макрон може да постигне известни промени чрез декрети. Но за да проведе пълна, трайна и легитимна реформа, той се нуждае от подкрепата на законодателната власт. Следователно на предстоящите, след по-малко от месец, парламентарни избори неговата партия, която бе преименувана миналата седмица от En Marche! ("Напред!") на La République en Marche! ("Републиката, напред!"), трябва да спечели голям брой места.

Това е трудно постижимо, защото формацията му е на малко повече от година и това ще бъдат нейните първи подобни избори. Половината от кандидатите й за 577-местния парламент, също както и Макрон, никога не са заемали изборна длъжност. Регионалното влияние и тактическите способности на партията му не са тествани в такива условия. Всичко това сочи, че шансовете за постигане на мнозинство са минимални.

По-вероятно е Макрон да ръководи правителство на малцинството или да формира някаква коалиция, която ще вкара него и партията му в трудни преговори и ще доведе до много компромиси. Това може да наруши имиджа му на нов и надпартиен лидер и да го накара да наруши обещанията си, ограничавайки възможностите за реформи. The Economist призова френските гласоподаватели да подкрепят формацията му, за да завършат отхвърлянето на Льо Пен и да дадат възможност на Макрон да изпълни програмата си.

Но дори ако някак успее да контролира Националното събрание, Макрон ще се изправи срещу най-мощната форма на френска съпротива – улични протести и стачки. Това се случи на Жак Ширак през 1995 г., когато в началото на първия си мандат като президент той поведе битка за реформиране на икономиката. След като се провали, Ширак забрави за реформите през десетте години, в които управляваше, а Франция все още живее с последствията.

Ако Макрон има шанс да реализира само една реформа, той трябва да се съсредоточи върху безработицата, която отне надеждите на французите и която подхранва реториката на Льо Пен, че гражданите се провалят заради алчния и неефективен елит. Безработицата е близо 10%, а при хората до 25 години е на нива над 20% от 2009 г. насам. Фирмите не са склонни да наемат нови служители, защото освобождаването им е времеемко и скъпо. 35-часовата работна седмица, данъчната и осигурителната тежест и доминираното от синдикатите секторно договаряне пречат на фирмите да създават работни места. Реформата трябва да разхлаби именно тези възли.

Икономическите аспекти на такава промяна изглеждат прости, но политическите са токсични. Всяка реформа, която облагодетелства търсещите работа, кара тези, които вече са заети да се чувстват несигурни.

Следователно Макрон трябва да действа смело и бързо. Смело, защото можете да сте сигурни, че левицата и синдикатите ще се борят яростно срещу всяка форма на промяна, дори и срещу най-орязаните реформи: ако Макрон иска да поведе обикновените граждани срещу организирания труд, той трябва да направи тази битка важна за тях. И бързо, защото, за да успее реформата, сега е най-доброто време, което някога ще се намери за това. В момента той е на крилете на победата. Неговата партия се възползва от бонуса, който получава всяка нова формация. Той може да започне с въвеждане на стимули по отношение на стажове и намаляване на данъците. Да не забравяме, че той ще действа в момент, когато френската икономика расте по-бързо откогато и да било след кризата, ако изключим краткото възстановяване от 2010 г. Вярно е, че една успешна реформа на трудовия пазар отнема години, но икономическият растеж ще му даде нужното време.

Скоростта и амбицията са облагодетелствани и от променящата се позиция на страната в Европа. Постепенно Франция загуби доверието на Германия, която я третира като младши партньор в ЕС. Германия няма желание да облекчи още повече фискалните правила, регулиращи единната валута, защото, основателно, се опасява, че в крайна сметка ще плати сметката. Но провал на Франция ще е голяма заплаха за Германия и Европа като цяло. Франция е възпрепятствана както от строгите мерки, така и от нестабилните основи на еврото. Ако иска да накара Германия да промени отношението си, Макрон трябва да убеди Берлин, че контролира събитията и е решен да реформира страната си.

През последните две десетилетия Франция свикна с критиката – за своята икономика, за расовото разделение и за нейната съпротива срещу промените. Изведнъж при Макрон страната стана център на вниманието. И тя се наслаждава на това внимание.

Въпреки това опасността той да се провали е реална – как иначе, при положение че способностите му не са изпитани в реално управление. Но забележителният избор на Макрон сам по себе си показва и друго възможно бъдеще: в което той отприщва творчеството и изобретателността на французите и дава пример за демокрациите в целия ЕС, и разсейва страховете, насаждани от опонентите на европейския проект. Това е бъдещето, което това издание би приветствало.

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com



Текстът е публикуван в брой 20/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................