The Economist: Как WikiLeaks злепостави ЦРУ Избрана

Разузнавателното управление, чиято задача е да открива тайни, не успява да ги съхрани

новини свят Откровение: Дни преди да поеме президентския пост, Тръмп заяви.. „Обичам WikiLeaks!“
Откровение: Дни преди да поеме президентския пост, Тръмп заяви.. „Обичам WikiLeaks!“ / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

 

Мрачната година за американските шпионски агенции придоби още по-лош обрат с изтичането на 7 март на обширен каталог за тайните хакерски инструменти на ЦРУ, с които то превръща компютри, рутери за интернет, телефони и дори смарт телевизори в шпионски устройства от дистанция. Както и за заобикаляне на криптирани услуги за послания чрез проникване в индивидуални смартфони под операционните системи на Apple и Google. WikiLeaks качи в интернет почти 9000 документи и файлове от 2013 – 2016 г., наречени от нея първа извадка от „хранилището“ на тайните на ЦРУ.

Според организацията архивът бил предоставен от бивш американски правителствен хакер или наемник, желаещ „публичен дебат“ за сигурността и демократичния контрол над кибероръжията, вирусите и зловредния софтуер. Тя добави, че до началото на подобен дебат е редактирала компютърния код, който може да се ползва за атаки.

Подобно разяснение от WikiLeaks само допълнително ще влоши отношенията между разузнавателната общност, администрацията на президента Доналд Тръмп и технологичните компании от Силициевата долина. В последните дни на Обама американските шпионски шефове оцениха с „висока степен на доверие“ твърдението, че откраднатите злепоставящи имейли от представители на Демократическата партия и кампанията на Хилари Клинтън са били „прехвърлени“ на WikiLeaks от Русия с цел да повлияе на изборите от 2016 г. Месец преди вота Тръмп похвали изтичането им с думите „Обичам WikiLeaks!”. Дни преди да поеме поста през януари, Тръмп обвини американските шпионски агенции, че изтичането е било срещу него, макар че накрая се съгласи, че Русия може да е стояла зад хакването на имейлите на демократите.

Новите течове от ЦРУ са още един удар срещу разузнавателната общност, която не се е възстановила от последиците от разкриването на документи на Агенцията за национална сигурност от бившия й служител Едуард Сноудън през 2013 г. Те отново хвърлят светлина върху компромисите в основата на шпионажа в дигиталната ера. Правителствата искат добра компютърна сигурност, защото се страхуват от киберпрестъпност и хакерство. Но и харесват дефектите в сигурността, защото компютрите и смартфоните са отлични шпионски инструменти дори в епохата на силно криптиране в частния сектор. Ако могат да четат файлове направо от екрана на дадена мишена, шпионите не трябва да се притесняват, че по-късно те се прехвърлят чрез WhatsApp или други услуги.

От друга страна, правителствата разчитат на тясното сътрудничество с технологичните компании. Ето защо през 2010 г. администрацията на Обама се зае да известява фирмите за открити дефекти в сигурността. WikiLeaks показва как правителствени агенти все още наемат хакери и трупат новооткрити дефекти в кодирането, които не са известни на създателите на даден продукт. Файловете разкриват разговори между агенти как да пробият операционни системи, като iOS на Apple и Android на Google, за да изтеглят местоположение на мишена, аудио- и текстови послания и тайно да поемат контрол над микрофона и камерата на даден смартфон.

Един от най-зловещите файлове, наречен „Ридаещ ангел“, описва програма, която може да превърне свързаните с интернет телевизори на Samsung в подслушвателни устройства, предаващи на ЦРУ разговорите. Други документи описват опити за проникване в контролните системи на автомобили. WikiLeaks намеква в коментар, че това би позволило „почти неразкриваеми убийства“.

Сега ФБР тръгва на лов за къртици. ЦРУ трябва да запуши системите си и междувременно да се готви за нови разкрития. Това би било доста лошо. Но и сега доверието между тези агенции и близките привърженици на Тръмп, обвиняващи разузнавателните служби, че действат като нелоялна към президента „подмолна държава“, е ниско. Чуждестранните врагове много ще се радват.


Текстът е публикуван в брой 11/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner