The Economist обяснява: Как става един футболен трансфер

В него участват много хора, огромни пари и сума ти SMS-и

Спорт Неймар бе представен официално в Париж на 5 август пред феновете на ПСЖ
Неймар бе представен официално в Париж на 5 август пред феновете на ПСЖ / снимка: Getty Images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Във футбола юли и август са известни като „тъпият сезон“, а като се има предвид рекордният в света трансфер на Неймар за 222 млн. евро от „Барселона“ в „Пари Сен Жермен“, лесно е да се разбере защо. Двата месеца представляват летният трансферен прозорец, в който на отборите се разрешава да купуват играчи. Поради малкото състезателни клубни мачове феновете насочват вниманието си към слухове за вълнуващи попълнения и нежелани отпътувания. Неймар представлява и двете.

ПСЖ се опитва да привлече бразилската звезда от Каталуния от месеци. Сагата достигна смешно кресчендо миналата седмица, когато съотборниците му от „Барселона“ настояха в социалните медии, че той остава, докато вестниците съобщиха за неизбежното му заминаване, което бе потвърдено на 3 август. Барса се оплака, че катарските собственици на ПСЖ са финансирали покупката, вместо да използват клубните приходи, което би нарушило правилата: отборите имат право да харчат толкова, колкото печелят. Но с набъбването на приходите от телевизионни права и спонсорство се увеличиха и трансферните такси. Повечето елитни отбори са съгласни да похарчат над 44 милиона евро за талантливо попълнение. Как се уреждат подобни сделки?

Преди да се стигне до масата за преговори, купуващият отбор търси с години подходящата придобивка. Клубовете отдавна разчитат на скаути да откриват надарени младежи, но имат и достъп до огромни видеотеки и данни за постижения. Макар че обикновено мениджърът участва в подбора на целта, пазарлъкът често се извършва от „футболен директор“ или висш мениджър. Ако играчът има договор с друг клуб, мениджърът трябва официално да се обърне към клуба. Има правила, които не позволяват на купувача да се свърже предварително с играча или с агента му, непочтена практика, известна като „подслушване“. Въпреки това слухове за интерес от дадена страна често изтичат в пресата.

Последващите преговори се водят най-често през услугата за мобилни съобщения WhatsApp, казва спортният адвокат Джейк Коен: функцията ѝ за конферентен разговор, незабавни ъпдейтвания и сигурността ѝ я правят изключително удобна. Преди да бъде завършен един трансфер, трябва да се сключат редица споразумения. Първата сделка засяга таксата, която продавачите ще получат. Играчи като Неймар имат клауза за напускане – сума, която собствениците му трябва да получат, в случая 222 милиона евро. След като продавачът реши, че цената е справедлива, започва вторият етап: купувачът предлага договор на играча чрез агента му, което за Неймар означава 30 млн. евро годишно след данъците. Третата сделка е комисионата, която купувачът плаща на този агент, обикновено 5 – 10% от трансферната сума, казва Ендрю Макгрегър от адвокатската фирма Brabners. Екипът от представители на Неймар, включващ и баща му, ще получи по-щедра сума от 38 млн. евро. След като новият играч премине строги медицински прегледи и попълни документи със съответните регулаторни органи, купувачът може да обяви подписването на сделката.

Това сигурно изглежда сложно, но е още по-усложнено от досадни клаузи. Продаващият клуб може да поиска бъдещи плащания, ако играчът спечели трофей. Купувачът може да му предложи бонуси за представяне и компенсация за използване на снимките му, ако е звезда. Самият футболист обаче държи лостовете. Ако договорът му изтече, той може да напусне безплатно – катастрофална загуба за стария му тим и манна небесна за новия, който го възнаграждава с част от спестената трансферна сума. С нарастването на цената на един неудържим голмайстор или на непробиваем защитник очаквайте повече играчи да държат собствениците си като заложници.

 

© 2017 The Economist Newspaper Limited. Всички права запазени от The Economist, преведено от S Media, публикувано по лиценз. Може да намерите оригиналната статия на английски на www.economist.com

Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

..............................