Зала „Фестивална” взе името на спортна фирма за 600 000 лв.

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

 

Яна Касова, BGathletic.com

Спортният бранд „Асикс” ще плаща по 100 000 лв. на година на зала „Фестивална”, а съоръжението вече ще носи името „Асикс Арена”.Контрактът е за 6 години, като финансирането ще подпомага издръжката на съоръжението, което е в активите на подчинената на Министерството на младежта и спорта (ММС) „Академика 2011” ЕАД.

Залата се използва основно за лека атлетика. Но от 2011 г. тя затвори заради ремонт. Няколко министри се ангажираха с реновирането на кръговата писта, единствената друга в страната е в Добрич. Цялата стойност на ремонта е 7 млн. лв., от които 4 млн. собствени средства на „Академика 2011“ и 3 млн. лв. по договор за енергийна ефективност. Дали това не е много висока сума за ремонт на съоръжението? От ръководството обясниха, че понякога реновирането излиза по-скъпо, отколкото да се построи нова зала. Така например в Белград преди две години откриха нова зала за лека атлетика, чиито строеж струваше $3 млн.

Изпълнителният директор на „Академика 2011“ Борис Тодоров обяви, че след ремонта „Асикс Арена“ вече е енергийно ефективна и разходите за нейните консумативи са спаднали с 40%.

„С тази помощ ще можем да дадем по-добри цени за използване на съоръжението. Вече имаме проектодоговор с художествената гимнастика за незаетото от леката атлетика време. Залата е енергийно ефективна и разходите за отопление и охлаждане ще бъдат изключително ниски, което също ще окаже влияние върху цените“, заяви Борис Тодоров.

След ремонта капацитетът на „Арена Асикс“ е увеличен на 2270 седящи места, като за концертни и културни събития може да приеме до 6000 човека. Съоръжението е оборудвано с нова лекоатлетическа писта „Мондо” с 4 коридора. Залата е подходяща за практикуване на редица спортове и провеждане на състезания по лека атлетика, футзал, танци, аеробика, бойни спортове, гимнастика, фитнес и др.

Обособени са помещения за администрация, както и ВИП ложа и сектор за представители на пресата. Изградени са и помещения, предназначени за нуждите на персонала, съдийските комисии, делегатите, допингконтролите и отборите. Усвоени са и допълнителни 2000 квадратни метра площ, които до момента са били неизползваеми, а сега са превърнати в търговски обекти. Залата е достъпна за хора с увреждания както в спортно-състезателната си част, така и по трибуните.

Според Тодоров съоръжението ще успява да се самоиздържа. Като сумата, която ще отпускат от „Асикс”, ще е само допълнение към средствата, които ще се усвояват от отдадените под наем площи. Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) ще бъде един от сериозните ползватели. Поне четири месеца в годината съоръжението ще бъде на разположение на атлетите. Наемът за ползване предстои да бъде уточнен от ММС.

Една на милион

„Асикс” ще дава далеч по-скромна сума в сравнение с друга фирма, която плати за името си на най-голямото закрито спортно съоръжение у нас. „Арена Армеец” вече 6 г. се пълни за спортни и културни събития. По 1 милион и 80 хиляди лева годишно осигурява застрахователното дружество за издръжката на залата.

С високия си наем „Арена Армеец” обаче не е гостоприемна за клубове и федерации. 15 000 лв. на ден за позлването й прокуди националите по волейбол отново във Варна. При откриването на съоръжението с капацитет от 12 300 седящи места през 2011 г. беше широко разтръбено, че волейболните ни звезди ще имат място за изява в столицата. Петилетка по-късно в залата влизат само най-големи прояви на културно и спортно ниво.

Реновираната зала „Асикс Арена” ще има по-скоро обратна функция – ще набляга на тренировъчна дейност, а не толкова на състезателна. Въпреки че е с нова тартанова заливка, пистата не отговаря на международните изисквания за големи състезания. Липсата на достатъчно място не позволи четирите атлетически коридора да станат шест, а и те останаха с много стръмни виражи, отдавна старомодни по света.

„Залата може да посрещне до определено ниво и международни състезания. Не може еврошампионат за мъже и жени, но Балканиада за юноши и девойки би могла например”, заяви президентът на БФЛА Добромир Карамаринов.

„Залата има нужда от ремонт още от 1997 година, когато настилката й навърши 30 години. Представете си колко време чакахме и в крайна сметка доживяхме този миг. Този дом ни липсваше 5 – 6 години и неговата липса безспорно се отрази на българската атлетика “, каза Карамаринов.

Другите зали

Не са много съоръженията, които носят имената на спонсори. На застрахователното дружество „Булстрад” кръстиха десетилетия чакалата завършването си зала в Русе. Съоръжението е общинско-частна собственост и спонсорското име идва след инвестиции в строежа на сградата. Обектът е на стойност 37 млн. лв., а общината в Русе участва с 2 млн. лв. чрез отстъпено право на строеж и незавършено строителство.

Втората по големина зала в България – „Колодрума” в Пловдив, е 100% собственост на общината и липсата на спонсорска подкрепа задъхва работата на съоръжението. Залата функционира благодарение на общинска субсидия от 1,1 млн. лв. на година. На всяко четиримесечие съоръжението отчита загуба средно около 50 000 лв. „Колодрума” отвори врати през август 2015 г. и е с 6200 места, струва 49 млн. лева. 42 млн. лв. от тях са осигурени от държавата, а общината участва със 7 млн. лв.

До края на 2018 г. се очаква да бъде завършена „Арена Бургас”, чийто проект струва 50 млн. лв. с оборудването, като от „Академика 2011” не изключват възможността изграждането й да се оскъпи. Съоръжението ще бъде с минимален капацитет 6000 седящи места и ще има отново място за леката атлетика. В „Арена Армеец” не можа да се изгради лекоатлетическа писта заради липса на ширина. В Бургас обаче се надяват да домакинстват европейско първенство по лека атлетика за мъже и жени скоро след откриването на съоръжението. Вече се водят преговори за спонсор, който да влезе в името на крайморската зала. И

Споделяне

Оставете коментар

...................................