Титла за двама

Зачестилите случаи на шампионки в напреднала бременност поставят куп въпроси

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Василен Димитров, BGwim.com

Големият спорт изисква големи жертви. Когато обаче шампионът предприеме твърде крайни рискове, застрашавайки не само собствения си организъм, той нагазва отвъд предела на моралните и законовите норми. Как става така, че майчиният инстинкт изчезва, замъглен от стремежа към победа? Това се питаше спортният свят преди няколко седмици, когато две от най-популярните шампионки обявиха по време на състезания, че ще стават майки.

23-кратната носителка на трофеи от Големия шлем Серина Уилямс призна, че е спечелила бременна във втория месец Откритото първенство на Австралия по тенис. Вероятно тогава водачката в световната ранглиста не е имала окончателна яснота около това, дали ще става майка. Не така стоеше въпросът с друга американска спортна звезда – петкратната олимпийска шампионка по плуване Дана Волмър, която скочи бременна в седмия месец в турнира в Меса, щата Аризона. Изостана с повече от две секунди от победителката на 50 м свободен стил, но не това беше важното.

Въпросът е трябва ли жена, която осъзнава отговорността да бъде майка, имайки вече едно дете, да рискува живота на второто си бебе, защото състезателният й инстинкт е по-силен от родителския? Това се питаха всички в света на плуването. Дори стартът с главата надолу на Дана, чието коремче видимо изпъкваше, беше притеснителен. Риск има и по време на разгрявка или тренировка, където може да бъде ударена неволно от друг състезател. След финала не скриваше въодушевлението, афиширайки неведнъж колко обича плуването. Щяла да се върне за Токио 2020 г.

Преди падането на Берлинската стена през 1989 г. много спортистки от Източния блок (предимно от СССР и ГДР) забременяваха нарочно, за да подобрят постиженията си.
И това не е митология. Учените дадоха логично обяснение. По време на бременност и след раждане кръвта в организма се прочиства, а клетките избухват за нов живот. Тялото на бъдещата майка започва да произвежда пълна гама от хормони по естествен път. Така спортистките се зареждат с допълнителна енергия, която дава неподозирано предимство.
През последните години най-шокиращ от случаите с активни състезателки в напреднала бременност е този с американката Ребека Брансън. Преди 4 години, месец преди термина си раздаваше лакти под кошовете, за да спечели титлата в Националната баскетболна асоциация за жени. Беше избрана и за "Най-полезен играч" в сблъсъка на нейния отбор Минесота Линкс с Атланта Дрийм. 31-годишната върлина всъщност е петата бременна баскетболистка в историята на Лигата с подобен приз.

Американското общество буквално беше взривено заради безотговорното поведение на Ребека, която можеше да абортира на игрището. В мач №1 на финалната серия се отправи към съблекалнята със спазми в корема. По време на втората среща едва не роди преждевременно. Но само няколко минути по-късно влезе отново в игра, а при смяна лежеше до резервната скамейка с голяма възглавница между краката си.

"Ребека е истинска машина. Представянето й се подобри драстично. Брансън качи близо 20 килограма през последните няколко месеца. Беше неудържима. Блокираше стрелби, скачаше за борби и напълно доминираше на цялото игрище. Не мисля, че някога съм виждал подобен играч”, заяви треньорът на Линкс Шерил Рийв, която не само не намери за осъдителна безотговорността на звездата си, а я посочи за пример.

Според наставничката на тима 37-сантиметровото бебе на Брансън дало тласъка за успеха на Минесота. „Ребека е феноменална! Показа невероятна сила и сърце на терена. Изпитваше неистов глад и трябваше да поиска прекъсване на играта, за да й вземем няколко хотдога от продавача на трибуните. После се завръщаше още по-силна”, коментира треньорът на „Атланта” Фред Уилямс.

Емблематичните примери за баскетболистки, дриблирали с топката въпреки риска да родят на терена, са десетки, но ще посочим само още един. Звездата на университета Сиракюз Фантейжа Гудлин игра почти цял сезон бременна преди решаващия мач за тима в края на февруари 2007-а, за да заяви на вцепенения си треньор Куинтин Хисман, че отборът ще има ново попълнение. Спецът й забранил категорично да обува повече кецовете. Никой от екипа му не бил наясно с трудното положение на Фантейжа.

Година преди фурора на Ребека Брансън, също бременна в 8-ия месец състезателка по спортна стрелба събираше заглавия на водещите издания с решението си да участва на Олимпийските игри в Лондон 2012. Въпреки че изпитанията пред звездата на Малайзия Нур Суряни Мохамед Таиби не са максимално натоварващи, през цялото време на подготовка азиатката се подлага на по-тежки тренировки. Мнозина заподозряха, че Таиби просто иска да се добере до Лондон, за да роди на Албиона и така да получи британско гражданство. "Когато разбрах по време на състезание в Азия, че съм бременна, си помислих, че с олимпийската ми мечта е свършено. Започнах да свиквам с мисълта, че трябва да пренасоча вниманието към бебето. След като взех квота на 10 м пушка, промених мнението си", заяви бъдещата майка.

Таиби не е просто единствената бременна на Игрите в Лондон, но и първата представителка на Малайзия в стрелбата с пушка.

Иначе първа в историята като бременна олимпийка влиза шведката Магда Юлин-Маурой. В четвъртия месец е, когато триумфира във фигурното пързаляне в Анверс (Белгия) през 1920 г. По това време не се провеждат зимни игри и „белите“ дисциплини са в програмата на летния форум.

Германката Диана Сартор стана четвърта на скелетон (спускане с шейнички, но с главата напред – б.а.) на олимпиадата в Торино през 2006 г. Във Ванкувър 4 години по-късно канадката Кристи Мур е избрана за вицешампионка на кърлинг. Списъкът може да бъде безкраен, но след като самите майки не могат да кажат „стоп“, не е ли редно това да направят от МОК и съответната федерация? И

Стефка и Таня покориха Олимп след раждане
Десетки са и примерите с шампионки, които печелят най-ценните си трофеи не преди, а непосредствено след раждането. Примата на българска лека атлетика и председател на БОК Стефка Костадинова извоюва най-изстраданата си титла - олимпийската от Атланта’96, година и половина след като проплака малкият Николай. Бе майка само на 7 месеца, когато взе поредната си световна корона в сектора за висок скок (Гьотеборг’95). Качи 15 кг по време на бременността, но си върна формата с тенис, джогинг и плуване.

В края на 1995 г. друга атлетка – Светла Димитрова, също роди син – Кристиян. Две години по-късно на световното първенство на открито в Атина хърделистката стана вицешампионка. Йорданка Благоева след две раждания спечели сребърен и бронзов олимпийски медал – на Мюнхен’72 и Монреал’76. Световната рекордьорка на 100 м с препятствия Йорданка Донкова взе бронзов медал от Игрите в Барселона през 1992 г., след като роди Живко – първото от трите си деца.

Най-драматичен е случаят с Таня Богомилова. Сегашният генерален директор на родната федерация спечели в Сеул’88 единствената олимпийска титла в плуването ни буквално с риск за живота си. Роди месеци по-рано дъщеричката си Ана, заради което я тормозеха колената. Подложи се на операция от следродова херния в Харков. Хирургът предупредил, че има огромен риск, и изразил недоверието си, обещавайки да сложи паметна плоча пред клиниката, ако Таня стане олимпийска шампионка след тази интервенция и краткото време до Игрите. Удържал на думата си.



Текстът е публикуван в брой 18/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................