SOS, лотарии

Неочакваната политическа подкрепа за ограничаване на лотарийните игри среща (не)очаквано масов отпор

Екип на Икономист

Кое е общото между Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори и Българския футболен съюз? Отговорът е – частната лотария. В началото на седмицата и трите организации се обявиха срещу промените в Закона за хазарта, които ще забранят рекламата и ще ограничат сериозно разпространението на моментните игри на щастието, почти монополизирани от две компании, свързани с хазартния бос Васил Божков.

Научни факти за лотариите
– Популярността им е висока в държави с ниска образованост на населението
– Популярността им расте при бързо нарастване на БВП на глава от населението
– Популярността им расте, когато расте делът на жените в населението

На петата година след последните по-сериозни нормативни промени по отношение на хазарта националистическата формация на Валери Симеонов успя да консолидира подкрепата на коалиционния си партньор ГЕРБ и на най-голямата опозиционна партия БСП срещу лотариите. Ако текстовете, внесени преди седмица в Народното събрание, бъдат приети, лотарийни билети ще се продават само в лицензирани от Държавната комисия по хазарта обекти – пунктове за залагания, игрални зали, казина, бинго зали и пр., а не почти във всеки търговски обект, както е сега. Втората промяна е забрана на непряката реклама на хазарта, която Симеонов разбира като „всяка форма на търговско послание, съобщение или препоръка, която включва и наименование на хазартна игра, или търговска марка на организатор на хазартна игра и/или дейност, върху продукти и стоки, които не са свързани с хазарт“. Последното означава, че по телевизиите вече няма да се появяват усмихнати хора, спечелили от лотарията, които да приканват и други да си опитват щастието. Забрана за реклама на хазарта съществува и в момента, но на практика се прави през разрешението да се показват спечелилите от търкане на талончета, като клиповете се излъчват в най-гледаното време на телевизиите.

Юристи веднага забелязаха, че от внесените промени не става ясно на какви условия трябва да отговарят кандидатите за лиценз, ако са различни от вече лицензираните от комисията по хазарта.

Бизнесът
За разлика от миналото, когато фокус на държавните регулации бяха залозите върху спортни състезания в интернет, днес на прицел са лотариите, като по информация от държавния спортен тотализатор частните компании държат около 90% от този пазар. Акционер във фирмите зад най-голямата игра „Национална лотария“ – „Ню геймс“ и едноименната „Национална лотария“, е бизнесменът Васил Божков. Той контролира и „Евробет“, организатор на „Лотария България“.

Днешният мащаб на бизнеса с лотарийни билети е обвит в мистерия. Финансовите резултати на „Ню геймс“ АД например за 2015 и 2016 г. са замазани в отчетите, които компанията е длъжна да публикува в Търговския регистър. Така е и с останалите, както между впрочем правят и големи непублични компании от други сектори.

За размерите на бизнеса обаче може да се съди индиректно от данните за внесените данъци и такси към бюджета. От 2015 г. лотариите се облагат с 15% данък върху приходите като останалите хазартни игри, след една година на 10% данък печалба, определяна като „данъчна ваканция“. На тази база изчисленията са за бизнес, който вече надхвърля 300 млн. лв. приходи годишно – 320 млн. през 2016 г. и 345 млн. за 2017 година.

Ударното разрастване на този бизнес започва в периода 2014 – 2015 г., показват достъпните данни. Според същите данни в различните години печалбата на операторите варира от 15 – 20% до 35 на сто от общите им постъпления.

Самите организатори на моментните игри твърдят в защитния си рекламен клип, който се разпространява от седмица, че досега са раздали награди на стойност 1.25 милиарда лева.

Проблемите
Основният проблем, изтъкван от инициатора на промените Валери Симеонов, е масовото зарибяване на хората с меката форма на хазарта, каквато е лотарията, и необходимостта да се противодейства на това. „Внушава се, че с търкането на талончета и участие в хазартни игри можеш да постигнеш всичко в живота. Това е патологично разстройство“, казва Симеонов. За съществуването на такъв проблем признават и останалите политици, което обяснява подкрепата на всички парламентарни групи, с изключение на ДПС, които до редакционното приключване на броя не бяха изразили позиция с обяснението, че с тях никой не е водил разговори по тази тема. Социалният антрополог Харалан Александров определя като „зараза“ и „масово промиване на мозъци“ масовото търкане на талончета.

Според проучване на „Галъп интернешънъл“, проведено в периода 19-22 април, предложението на Симеонов се възприема добре от обществеността. Данните показват, че 55% от хората са забрана на рекламата, но не и на самите лотарии, а други 14% са по-крайни и желаят забраната на самите игри. Само 27 на сто искат да остане сегашното положение, а останалите се колебаят. От същото проучване става ясно, че 57% от запитаните (или над 3 милиона души) се оказват играещи, макар и с различна честота. 5% от всички твърдят, че редовно играят игри като тото, лотария и посягат към различни форми на хазарт и харчат за това средно по 43 лв. месечно. 19 на сто казват, че играят от време на време и харчат средно по 21 лв. месечно. Играещите много рядко са 33% (над 1.8 млн.) и влагат по 9 лв. на месец в това. Така излиза, че средно играещите у нас харчат по 15 лв. на месец. Най-общата калкулация на база на проучването на „Галъп“ показва, че за такъв тип игри хората харчат по около половин милиард на година. Любопитен акцент от изследването е, че огромното мнозинство – 86% – от играещите свидетелстват, че никога не са печелили сума, която да смятат за значима. Сред останалите пък личат най-вече хора, печелили до 99 лв. За по-големи суми свидетелстват малцина, а само 1% от общо всички запитани в изследването твърдят, че са печелили суми над 5 хил. лв.

Според депутати обаче има и чисто икономическа причина за промяната и това е неравнопоставеността между държавния хазарт, който е длъжен да отчислява 50% от приходите си към Министерството на спорта, и частните хазартни оператори, за които не съществува подобно изискване и съответно могат да заделят повече средства за реклама и разпространение на своите игри на щастието.

Бизнес фронт срещу управляващите

Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО) се обявиха срещу законопроекта на Валери Симеонов и начина, по който е бил внесен. И двете организации изпратиха свои позиции до премиера Бойко Борисов, вицепремиерите Валери Симеонов и Томислав Дончев и до председатели на парламентарни комисии.

От КРИБ определят промените като “законодателен волунтаризъм, воден от популизъм, предизборни нагласи и неясни интереси“, който ще удари 177 хиляди заети пряко или косвено в игралния сектор. От работодателската организация подозират, че ограничаването на легалните форми на хазарта в крайна сметка ще облагодетелства нелегалните залагания. В позицията им пише още, че подобни промени са в противоречие с европейските модели на правна уредба на игралната индустрия в държавите от ЕС: „В Европейския съюз този сектор е най-силно регулиран, действащите в момента в България регулации на лотарийните игри са едни от най-строгите в ЕС, а корпорациите, които държавата е лицензирала за тази дейност, са стриктно контролирани от данъчните органи и работят на светло“.

От АБРО настояват текстовете да се подложат на дискусия с бизнеса, експерти и медии и да се изготви всеобхватен анализ за очакваните ефекти от промените. Асоциацията на електронните медии е готова да внесе свое предложение за “по-детайлна правна рамка, с акцент върху саморегулацията“, като вижда възможност за двусмислено тълкуване и прилагане на внесените от Симеонов текстове.

В защитата на лотарийните игри се включи и Българският футболен съюз с мотива, че лотариите внасят висок данък в хазната и в същото време заделят немалка част от приходите си за спонсорства на българския спорт, както и за други каузи в културната и социалната сфера.

Контрааргументите
Контрааргументите в защита на лотариите варират от липсата на анализ на икономическото въздействие на промените до чисто емоционалните призиви към политиците да оставят на мира надеждата на хората. От КРИБ например твърдят, че промените ще ударят 177 000 българи, заети пряко или косвено в хазартния бизнес, а от Асоциацията на радио- и тв операторите ги определят като неясни и недомислени, без анализ на възможните икономически ефекти. Позицията на АБРО всъщност доказва подозренията, че приходите от лотарийните игри са основно рекламно перо на частните национални телевизии.

Според представител на един от частните хазартни оператори рекламата на така наречения „мек хазарт“ в най-малка степен води до пристрастяване към комара. Така, давайки малки суми за лотарийни билети, хората оставали далече от игралните зали и букмейкърските пунктове, където всяка минута се предлага опцията за залагане на спортно събитие, гонки с кучета или конни надбягвания.

Подобна позиция защити и финансовият министър Владислав Горанов. „Няма никаква причина да толерираме лоши социални практики, които водят до склонности, неслучайно примерно тютюнопушенето се облага с акциз. Акцизът е наказание, което опитва да намали определен вид потребление. В случая с хазарта държавата трябва да търси баланс, така че дребният хазарт да продължи да бъде социален отдушник и да има пряка реклама. В този смисъл ще обсъждаме предложенията“, каза Горанов в началото на май.

Справка с международния опит показва най-различни подходи към материята. Рекламата на лотарийни игри, под различни форми, е позволена в 23 държави от Европейския съюз, но в САЩ е забранена с федерален закон (с изключение на публичните лотарийни игри и тези, организирани в индиански резервати). В Обединеното кралство лотариите се промотират по начин, много подобен на този в България – с клипове на щастливите печеливши, но в тях не се отправят директни промоционални послания по адрес на самата лотария, както е в България. А в Германия, Франция, Австрия и Швеция има държавен монопол върху хазарта.

Друг разрез на лотарийния бизнес е неговият мащаб спрямо самата икономика. От достъпните за 2013 до 2016 г. данни се вижда, че оборотът от тези игри варира между 0.3% и 0,5% от БВП. Подобни са равнищата в САЩ и в Обединеното кралство. CNN например съобщава, че разходите на американските потребители за лотарийни билети през 2014 г. са съставлявали $70 млрд. – повече от съвкупните им разходи за книги, посещения на спортни състезания, покупки на видеоигри и лицензирани филми и музика.

Харалан Александров, социален антрополог: Публичното легитимиране на хазартния успех утвърждава културата на гетото

– Откъде избуя тази масова мания по търкането на билетчета – това някакво люпене на скъпи семки ли е, или неистов копнеж за бързо забогатяване?
– Тази мания е постижение на целенасочената и агресивна рекламна кампания на хазарта, както и на изключително ефективната мрежа за разпространение на заразата. Билетчетата са навсякъде, където бедните хора харчат парите си, а медийните внушения имат ефект на масово промиване на мозъци. Друг въпрос е защо умовете на българите са толкова податливи на манипулация и как преследването на фалшиви надежди се превърна в национална обсесия. Това е феномен, който не е изследван, но заслужава задълбочено проучване.

– Патерналистка грижа срещу неразумните деца във вида на държавна закрила срещу зависимостта от съблазън ли е решението – със закон да се ограничи рекламирането и местата на продажба на талончета на щастието?
– Според мен е политически отговор на тревога на елитите от застрашителното лумпенизиране и пауперизиране на социалните низини. Този процес тече отдавна, но търкането на билетчета го прави много видим, издава в какво отчаяние и безпътица се намира част от населението. Онази част от елита, която все още се чувства отговорна за състоянието на обществото, преживява тази ситуация като собствен провал, и напълно основателно. Аз често говоря с политици и забелязвам как с промяната на идеологическия климат им става все по-трудно да се скрият зад неолибералната индулгенция, че случващото се е въпрос на свободен пазар. Разбира се, манията по търкане на билетчета е симптом, а не причина за болестта. Поради липса на управленско въображение нашите политици реагират на това социално бедствие с патерналистични мерки и засилена регулация, но и това е по-добре, отколкото бездействието.

– Какви промени върху културата на населението настъпват с публичното легитимиране на хазартния успех? Той не е ли вече нормативно признат, след като е напълно демократизиран – достига до хора от кол и въже, а не е само за „девиантните“ – елита и зависимите, което често е едно и също.
– Публичното легитимиране на хазартния успех утвърждава културата на гетото, която и бездруго е завладяла значителни територии в българското общество. Защото гетото не е етнически, а социален, културен и манталитетен феномен; то е преди всичко възглед за света и мястото на човека в него. Обитателите на гетото имат идентичност на жертви на обстоятелствата, те са в плен на убеждението, че животът се управлява от неведомите сили на съдбата. Успехът, развитието, щастието не зависят от усилията на индивида и общността, а от капризите на късмета. От позициите на този безутешен възглед изглежда по-разумно да търкаш билетчета като идиот с надежда да те споходи късметът, наместо да се трудиш или да се образоваш. Затова нямаме право да разглеждаме обсебените от хазартната мания като малоумни, те са просто жертви на един безскрупулен и разрушителен, но много печеливш бизнес с човешкото нещастие.

Текстът е публикуван в брой 20/2018 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Коментари