Дизел от боклук и във вашата кола Избрана

Въвеждането на нови биогорива от тази есен оскъпява горивото, а контролът при използването им е спорен

новини наука и технологии Дизел от боклук и във вашата кола
СУРОВИНА: Новият биодизел ще може да се прави и от водорасли, черупки от орехи, слама, дори оборски тор
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Драгомир Николов

Брюксел сменя радикално “правилата на играта” при използването на биогорива, които задължително се смесват с традиционния дизел и бензин. Планът на ЕК предвижда делът на течните биогорива в микса да падне от 7 на сто през 2021 г. до 3,8% през 2030 г. Едновременно с това комисията предлага и съдържателна промяна в самата съставка, като предвижда увеличаване на т. нар. „второ поколение“ биогорива. Техният дял трябва да скочи от 1,5% през 2021 г. на 5,5% през 2030 г. Иначе казано, трябва да се свие наполовина производството на горивата, произведени директно от хранителни култури, и да се замени техният дял с гориво, направено от отпадъци – слама, водорасли, гроздови джибри, дори и животински тор!

Промените започват още от тази есен, като в резервоарите на колите във всички държави членки ще трябва да започне да влиза и екокомпонент, направен от отпадната суровина. “За да е сигурна ЕК, че този дял ще бъде изпълнен, главна дирекция “Земеделие” обмисля специални допълнителни субсидии за фермерите, които дават сламата след жътва за суровина за биогорива, или пък ако фабрики за ядки предават черупките им за новото екогориво”, коментира пред “Икономист” източник от ЕК.

Играта със субсидиите не се прилага за първи път. Брюксел въведе такива допълнителни стимули през 2007 г., но за земеделски суровини, т.е. ако жито, царевица, слънчоглед или рапица вместо за храна директно се преработват в гориво. Схемата се прилага по-малко от 2 години, защото фермерите започнаха да пренасочват реколтата предимно за гориво и цените на културите поскъпнаха значително.

Сега ЕК предприема радикалните мерки, за да елиминира възможността при световен глад храни да се използват за горива, и второ, защото анализи на Брюксел показали, че горивото от жито, царевица, рапица не щади достатъчно околната среда и не намалява значително емисиите въглероден диоксид. Освен това не трябвало да се пренебрегва и косвеното замърсяване – пръскане на растенията с пестициди, някои от които са смъртоносни за пчелите, уточниха още източниците от ЕК. „Биодизелът от чисто растително масло води до около 80% по-високи вредни емисии от изкопаемия дизел, който замества“, твърди базираната в Брюксел лобистка група „Транспорт и околна среда“. Според нея биодизелът трябва да бъде изцяло изведен от употреба много преди 2030 г. предвид неговите разрушителни въздействия върху световния климат и тропическите гори.

Как ще се прилага у нас
Макар радикалните мерки да са предвидени за времето след 2020 г., Брюксел изисква минимални количества от новия тип биогориво да влязат в колонките още от тази есен. Проверка на “Икономист” показа, че министерствата на енергетиката, на земеделието и на трансопрта вече са изготвили проект за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, които са пуснати за обществено обсъждане и които засега се отнасят за нафтата. В тях е записано, че ще се изисква “от 1 септември 2018 г. - гориво за дизелови двигатели със съдържание на биодизел минимум 6% да включва минимум 1% биогориво ново поколение”. Всяка година тази квота ще се увеличава, но как точно ще зависи от решенията на ЕК във времето от 2020 до 2030 г.

Отделно от това проектозаконът дели биогоривата от отпадъци на тип “А” и тип “Б”. Първият са именно споменатите, направени от водорасли, слама, оборски тор, биомаса, смола от талово масло, черупки на орехи, гроздови джибри. Горивата тип “Б” трябва да са произведени от използвани за готвене олио и животински мазнини. Допуска се биогорива да могат да се правят и от растения, богати на скорбяла, като картофи, земна ябълка, сладки патати и др.

Ново, но солено биогориво
Новото биогориво поне в първите години ще излезе доста по-скъпо от вече утвърдения биокомпонент. Причината е, че биорафинериите ще трябва да инвестират в нови мощности, за да го преработват. “Новото поколение биогорива изисква повече разходи и различна технология. Това означава, че и продуктът ще има по-висока цена”, коментира пред “Икономист” Димитър Минчев, управител на биорафинерия „Астра биоплант“. Той обаче подчерта, че с новия тип биогориво на практика ще се получи двойно спестяване на емисии. От една страна, се намаляват отпадъците, защото те се преработват в гориво, а от друга, се редуцират вредните емисии от самото гориво. “За да се преработват по-тежки отпадъци, което ще се наложи през годините, след като ЕК предприема този курс, инвестициите за нови мощности за фабрика ще възлезе на минимум 1 млн. евро. Специално ние имаме проект на стойност 4 млн. евро, който ще ни позволи да произвеждаме 60 000 тона биодизел ново поколение.

Европодпомагане за такива мощности засега може да се търси само по схемата “Хоризонт 2020”, каза още Минчев. Най-евтиният начин да се произвежда новото биогориво, при който не се изисква промяна на инсталациите в рафинериите, е да се преработва мазнина от ресторантите за бързо хранене. Проблемът тук обаче е, че суровината е ограничена и трудно могат да се очакват ритмични доставки.

Отпорът на бензиностанциите
Скептична към готвените промени е Българската петролна и газова асоциация (БПГА), в която членуват най-големите търговци на горива на дребно. “Основен недостатък на новата политика е очакваната по-висока цена на новия компонент, който ще се влага в конвенционалното гориво. Тя ще се отрази на крайния потребител. Ако в по-развитите държави потребителите са готови да се разделят с част от ресурса си, за да подпомогнат екологичните политики на ЕС, остава логичният въпрос – готов ли е българинът да плати повече, за да зарежда по-скъпи биогорива?”, коментира Светослав Бенчев, експерт към БПГА. Той заостри вниманието и върху потенциален проблем с контрола, който ще се осъществява върху новия тип горива. “Проверката върху произхода и производството на новото поколение биогорива е изцяло документална. Поради физичните характеристики на продукта разликите между горивата, произведени от земеделска продукция, и тези от ново поколение са изключително трудни за откриване, и дори невъзможни, при физически контрол“, посочи Бенчев. Той посочи пример от Германия, където наскоро е имало случай на на биогорива, които не отговаряли на изискванията на производство от ново поколение, но били декларирани и продадени като такива.

От БПГА допълниха, че ще поръчат независимо изследване върху политиките за въвеждане на биогорива, като основната цел на анализа щяла да е как това да бъде направено по най-целесъобразен начин за гражданите и индустрията в страната. Проучването щяло да бъде завършено до средата на март 2018 година. “Според нас всякакви промени в настоящото законодателство трябва да се замразят, за да се намерят реални, а не административни решения на поставените проблеми. Част от решенията се състоят в изграждане на информационна система, която да гарантира сигурността на документите за произход на новите биогорива, въвеждане на задължения всички биогорива да имат сертификати за устойчивост, както и да се започне смесване с по-нисък процент – 0,25% биодобавка ново поколение, което ще е в полза на крайния потребител и ще даде възможност да се намали рискът от измами”, каза още Светослав Бечев.

Суровина има, ще пострада пазарът на рапица
Българските земеделски производители смятат, че ще могат да се справят с осигуряването на суровина за новия тип гориво. “Не сме чули за този нов курс в политиката на ЕС, но със сигурност суровина за новото гориво в страната има”, коментира пред “Икономист” Светослав Русалов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той добави, че в момента биогоривата се произвеждат предимно от рапица, която се превръща в биодизел. Донякъде това била причината тази култура да има в момента двойно по-висока цена от тази на пшеницата. Очаква се след промяната на политиката на ЕС рапицата да загуби част от цената си.

предстои да видим кой ще спечели и загуби от нововъведението и колко време ще се задържи. И най-важното дали наистина ще се постигне двойният ефект върху околната среда – хем да се претопяват боклуци, хем горивата от тях да са с по-малко вредни емисии.

Текстът е публикуван в брой 2/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................