Изкопаемо електричество Избрана

Какви са възможностите и ограниченията пред използването на залежите от литий

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Високо в Боливийските Анди се намира обширна бяла пустиня. Това е Салар де Уюни – най-голямата солена равнина в света. Простира се на 160 км от запад на изток и по време на дъждовния сезон напуканата ѝ повърхност се превръща в гигантско естествено огледало. Доскоро единствените посетители на това необикновено място са били мигриращите фламинги, събирачите на сол и по-екстремно настроените туристи. Обаче под повърхността се крие нещо, за което минната индустрия отдавна точи зъби. Там има 10 млн. тона литий. Този мек сребрист метал се използва масово в акумулаторните батерии, които захранват смартфони, лаптопи, таблети и всякакви други устройства.

В т. нар. Литиев триъгълник, заключен между границите на Боливия, Чили и Аржентина, металът се извлича от солената течна маса под кората. В трите южноамерикански страни са съсредоточени 56% от литиевите запаси на планетата. Смята се, че в Боливия той се е натрупал от Андите в праисторическото езеро, което след пресъхването си се е превърнало в познатата днес солена равнина. Тук има повече литий, отколкото в най-продуктивното находище, използвано досега – Салар де Атакама в Чили. Боливийското правителство отделя милиони, за да разработи потенциала на този огромен нов ресурс, но възвръщаемостта зависи от бъдещето на индустрията с електрическите автомобили.

Литиевият карбонат се извлича от солената пустиня чрез сондиране на течността под кората и събирането ѝ в специални изпарителни басейни. Три литра от нея съдържат под един грам литий. В Салар де Уюни той е примесен с магнезий, който трябва да се премахне, преди литият да се превърне в електроди и електролити за батерии.

Към момента в солената равнина работи само една инсталация. Бившият директор комуникации в нея – Раул Мартинез, казва, че там е съсредоточено производството на 99,7% от чистия литий, използван в батериите. „Този проект показва, че боливийците имат възможността да добиват литиев карбонат от солените равнини за целите на търговията и производството на батерии“, обяснява той. Обаче държавната рудодобивна компания Comibol ще трябва да разшири дейността си. През 2016 г. е изнесла по-малко от 30 тона литиев карбонат и съответно крайната цел – 10 000 тона до 2021 г., изглежда, меко казано, оптимистично. Вече текат процедури за построяването на второ съоръжение, проектирано от немската компания K-UTEC.

Боливийското правителство планира до 2019 г. да инвестира 925 млн. долара в литиеводобивната индустрия. Президентът Ево Моралес се надява да подсигури високотехнологично бъдеще за страната си, базирано на производството на батерии за мобилни телефони и електрически автомобили. Обаче се нуждае и от чужди инвестиции, а такива засега няма на хоризонта. Нещо повече, няма гаранция, че големите пазари, какъвто е Китай например, и занапред ще разчитат на лития. Проф. Мартин Бертау, директор на Института за техническа химия към Техническия университет във Фрайбург, Германия, смята, че специално за Китай захранваните с литиеви батерии автомобили са само краткосрочно решение, докато друга, по-екологична технология с метанолови горивни клетки, набира скорост. „Ако (в Китай) се появят коли с метанолови горивни клетки, задвижването с литиеви батерии бързо ще изгуби значимостта си“, смята той.

 

Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

..............................