Робоеволюция – учене и емоции

Днес роботите са навсякъде. Колко близо са обаче до следващата стъпка в еволюцията си – самостоятелното мислене?

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Д-р Питър Бентли*

Обикновено в научната фантастика роботите са представени като ходещи на два крака машини, които мислят като човек. Но това в действителност е много неточно. От доста време използваме роботи под една или друга форма и всички те изглеждат различно. Някои от най-ранните програмируеми машини са тъкачните станове от XIX в., а роботизирани ръце се използват във фабриките от 60-те години на XX в. насам. Във военното дело пък крилатите ракети водят началото си от Втората световна война.

Всъщност днес роботите играят огромна роля във всекидневието ни, маскирани като миялни машини, системи за управление на различните възли и агрегати по превозните средства и дори като часовници с аларма, които ни будят сутрин. Но колко близо сме до създаването на мислещите машини, които гледаме в научнофантастичните филми?

През последните няколко години започнаха да се случват множество промени. Пробивите в изследванията на изкуствения интелект и машинното самообучение ни позволяват да създаваме устройства, способни на нещо повече от следване на опростени инструкции. Тези роботи могат да се учат. Например новото поколение автомобили изучават маниера ни на шофиране и настройват пътното си поведение. Някои от тях се паркират сами, спират при извънредни ситуации или следят пътната маркировка. Най-добрите цифрови записващи системи научават любимите ви програми и ги записват, без да се налага вие да настройвате нищо.

И това е само началото. Вижте например Пол – робота, който рисува портрети. Изобретен е от Патрик Тресе, художник от Лондон. Пол разпознава образа пред себе си благодарение на софтуер, който симулира работата на невроните в зрителния център в човешкия мозък. Той открива важните черти на лицето и рисува видяното с щрихи с различни дължини. Получава се образ с качество на скица и е трудно да се познае, че не е рисуван от човек.

„Опитите да накарате робот да върши задача, обикновено присъща на човек, помагат да разберете колко сложни дейности извършвате, без дори да се замислите – обяснява Тресе. – Показва също и комплексността на физическата реалност."

Едно нещо е да се нарисува портрет на фиксирано платно и съвсем друго да се усвоят уменията на най-добре обучените и подготвени професионалисти. Например може ли изкуствен интелект да пилотира пътнически самолет, така както го прави човек, и да гарантира безопасността на пътниците независимо от ситуацията? Компютърният специалист Хейтъм Баомар смята, че е възможно. Неговите изследвания в лондонския Юнивърсити Колидж добавят допълнителна доза интелигентност към автопилотите на самолетите. Тя им позволява да се справят с непредвидена промяна на метеорологичните условия или с повреда.

Какво представлява машинното самообучение?
Това е тип изкуствен интелект, който позволява на компютъра сам да научава нова информация. Някои методи на обучение позволяват на машината да открие закономерности в огромно количество данни, като например разпознаване на определен набор от гени в различни секции от ДНК. Други натрупват данни в различни групи, за да открият модел на измамно или нормално поведение – например при трансакции с кредитни карти.

Трети пък се учат да разпознават данни, като гледат много и различни примери. Така се научават да разчитат текст и да познават различни предмети. Има и такива, които усвояват "формата" на данните, за да предсказват какво следва. Така например могат да предвиждат накъде ще се премести даден обект или пък как ще се промени пазарът на дадена стока.

В течение на десетилетия всички тези методи са се развили от два основни източника на вдъхновение – статистиката и биологията. Съвсем наскоро някои от „биологичните“ методи като генетичните алгоритми (базирани на еволюцията) и дълбокото машинно самообучение (базирано на работата на невроните в мозъка), комбинирани с математика, са извели едни от най-впечатляващите резултати, виждани досега в роботиката.

*Питър Бентли е компютърен специалист и автор на научни текстове. Работи в Юнивърсити Колидж – Лондон



Текстът е публикуван в брой 23/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

...................................