Състезателната кола на бъдещето

Когато идеите се превръщат в реалност

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

 

Човешкият ум е необятен и последните няколко десетилетия го доказват с пълна сила. Развитието на технологиите стигна до такова ниво, че не само успяхме да стъпим на Луната и да направим няколко кръгчета около нея, но и набираме удивителна скорост в производството на роботи, които да вършат работата вместо нас.

Това, разбира се, важи и за автомобилите. Те станаха по-комфортни, по-красиви, по-сензитивни, по-мощни и по-умни. Например в новите коли управляваш уредбата с жестове, на предното стъкло на колата се прожектира всичката информация, която ти е необходима, автомобилът се намесва, когато трябва, за да избегне катастрофа, и дори може да го паркираш с дистанционното.

Но това не е всичко. Автономните коли идват - и те ще шофират по-добре от нас. Пионер в областта беше Google, които вече имат лиценз и техните автомобили се придвижват спокойно по улиците в някои щати. Любопитно е, че една от тях беше спряна от полицай за образувала се колона. Според властите шофирала твърде бавно. Но тук няма да говорим за правосъдие, а за това как една идея може да зарази милиони души по света. Единственото важно е да си добър оракул и да намериш добра платформа, на която да се проявиш като TED.

TED 2017 идва в България на голям екран с цялата си мощ на международен двигател на промяната. Всичко започва от идеите, които си струва да бъдат споделяни (в оригинал слоганът на TED Talks e Ideas worth spreading).

Тази на Крис Гердес успя да привлече вниманието ни. Той и неговият екип разработват роботизирани състезателни коли, които могат да се движат с 240 км/ч, като избягват всички възможни злополуки. Екипът изучава мозъчните вълни на професионални състезателни шофьори. Тестовете показват, че те постигат най-доброто време и успяват да „налучкат“ най-добрата траектория на пистата съвсем интуитивно, без алгоритъм и чужда намеса. Това кара Крис Гердес да поиска да научи какво се случва в мозъка им по време на шофирането.

Той поставя електроди на главата на Джон Мортън (бивш пилот в Can - Am и IMSA и шампион от Льо Ман), така че да може да проследи активността в мозъка му. Благодарение на алфа-вълните (генерирани от почиващия мозък) и тета-вълните (появяващи се при визуална обработка и когнитивна дейност), Гердес успява да измери умственото натоварване на пилота във всяка точка от трасето. Дори при рисковите маневри и нуждата от драматична намеса на водача на автомобила не се наблюдава промяна в умственото му състояние. Интересно, нали? Това го кара да си зададе въпроса дали може да проектира автономните състезателни коли да използват по-малко алгоритми и да бъдат по-интуитивни? Може ли това рефлексивно действие, което наблюдаваме при най-добрите пилоти, да се пренесе в колите ни и може би дори в система, която да управлява автомобила на бъдещето?



Текстът е публикуван в брой 19/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................