Политическа дъвка за многократна употреба Избрана

Ако България не приеме сериозно неписаните критерии за Шенген, темата ще се търкаля безсмислено по коридорите между София и Брюксел

мнение ЛЮБЕЗЕН: Марк Рюте (вляво) направи комплимент на Борисов в София, но в Хага е краен за приемането на България в Шенген
ЛЮБЕЗЕН: Марк Рюте (вляво) направи комплимент на Борисов в София, но в Хага е краен за приемането на България в Шенген / БТА
Споделяне

Пламен Енев

Пламен Енев

редактор

Темата за включването на България в Шенген е в обращение от повече от 10 години, време, в което самата зона претърпя сериозна трансформация. На практика не би следвало да има пречки, тъй като техническите изисквания са изпълнени, а формално други няма. Но всяка членка може да използва правото си на вето за това решение просто защото го има.

Германия и Холандия са от тези страни. От началото на годината ръководителите на двете държави посетиха София и очаквано Шенген бе сред основните теми за разговор с българския премиер Бойко Борисов. Холандският министър-председател Марк Рюте заяви във вторник вечерта, че страната му подкрепя София за присъединяването към Шенген, но „има още малко, което България трябва да направи, и аз вярвам, че тя ще го направи”. Това е същият човек, който преди няколко месеца препоръча на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер да се консултира с лекар след речта му пред Европейския парламент, в която той настоя за бързо приемане на България и Румъния в Шенген.

На 20 януари след среща с Борисов в българската столица германският канцлер Ангела Меркел каза, че подкрепя усилията на България за влизане в Шенген, и предложи постепенно присъединяване, първо от летищата. Седмица по-късно пред германските медии ключови партньори на Меркел обясниха, че това трудно ще се случи. Евродепутатът от партията на канцлерката Даниел Каспари директно заявява, цитиран от „Дойче Веле“, че Шенген трябва да продължи да се използва за натиск върху българските власти, за да постигнат те така желаните успехи в борбата с корупцията. „Би трябвало да може да се разчита на България, че няма да издава шенгенски визи на хора, които например просто са си платили за тях“, аргументира се той. „Трудно можем да обясним защо би се налагало да връщаме контролите по границата с Австрия, а в същото време да се отказваме от тях по границите на България и Румъния „, казва пред ДПА от своя страна баварският вътрешен министър Йоахим Херман.

В България темата също има различни трактовки в зависимост от конкретния интерес.

В разгара на бежанската криза българските власти убеждаваха Брюксел, че страната охранява сериозно границите си и се съобразява с общите решения (за разлика от непокорните от Вишеградската четворка). Същевременно, през лятото на 2016 година, в сливенското село Мечкарево Борисов директно заяви, че Шенген не е изгоден за България. „Ако искат да ни приемат, с радост ще приемем, естествено, но сега малко и ние ще им кажем – години наред си играехте с България малко игрички, сега ние зор нямаме за Шенген“, каза в този период премиерът. Същият Борисов, в началото на този месец в Брюксел, бе обиден на ЕС за Шенген. „Не е справедливо да си измисляте някакви мотиви, които ги няма. Обидно е за нас“, заяви Борисов.

А мотивите са ясни на всички от 2010 година, когато вътрешните министри на Франция и Германия изпратиха писмото, което на практика бе причина за първото отлагане на приемането на България в Шенген. В него те посочиха като мотив за неприемането „недостатъци в областта на правосъдието и борбата срещу корупцията и организираната престъпност, които могат да имат тежки последствия за вътрешната сигурност на ЕС заради влиянието, което биха могли да имат върху границата и върху достъпа до базите данни на Шенген“.

Дали тези аргументи са справедливи? Формално не са, защото липсват сред критериите. В същото време и на децата е ясно, че ако няма напредък по въпросните „недостатъци“, няма как да бъдем приети в Шенгенското пространство. Съвсем отделен е въпросът, че това членство (особено в сегашното състояние на зоната) носи повече политически престиж, отколкото конкретни ползи за гражданите. Но самото изпълнение на неписаните критерии ще има - при това много по-големи за българското общество, отколкото за европейските лидери. Докато това не се осъзнае, темата „Шенген“ ще продължи да бъде просто политическа дъвка за многократна употреба.

Текстът е публикуван в брой 6/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................