Бий жената, да се сеща либералът

Социалният пол се надгражда над биологичния и се развива успоредно с цивилизацията си, а не е въпрос на свободен избор

мнение Бий жената, да се сеща либералът
"Да" с 8 "не": На първото си заседание за годината правителството прие законопроект за ратифициране на Истанбулската конвенция. Според вицепремиера Валери Симеонов 8 членове на кабинета гласували "против", но за самия премиер не бил сигурен, защото в това
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Ивайло Дичев, културолог

Истерията около Истанбулската конвенция беше хватка, с която лъжепатриотите искаха да отклонят вниманието от предишното си "геройство", лобирането за офшорния концесионер на Пирин. Тази хватка е овладял до съвършенство Бойко Борисов, който, притиснат от разкрития, изтърсва някакъв цветист израз и премята публиката в съвсем друга посока. Медиите веднага превключват, защото хората са разсеяни и ги мързи да помнят. Крайнодесните му приятели обаче нямат неговия талант – не само не стихна възмущението за Пирин, а самите те станаха смешни с параноичните си визии за това как социокултурното дефиниране на половите роли щяло да доведе до бежанци (другия враг), които да искат у нас да им се признае някаква полова особеност.

В конвенцията не се споменава нито за трети пол, нито за гей бракове. Става сума за насилието над жени, което съвременният свят вече не може да толерира. Оправдават го с културни традиции. Например сред анимистите в Африка се практикува клитеротомията – ритуално изрязване на клитора, което завинаги отнема на момичето пълноценното сексуално изживяване. За традиционния ислям жената се брои за половин мъж като свидетел в съда. Или вземете играчките из моловете – на момченцата пушки, на момиченцата кукли. И ако се пръкне някоя чудесна жена войник или мъж-родител, ами "тия не са у ред".

Една от три български жени казва, че е била бита, а няма законодателство, което еднозначно да криминализира домашното насилие, както е в други страни. Какви културни стереотипи го мотивират? Тук сме част от широкия средиземноморски ареал, където мъжката "чест" е на почит. Изневярата носи безчестие, от рогоносеца се очаква да мъсти. "Бие, значи ме обича", мисли си жертвата, преглъщайки кървава слюнка. Говорим за културен стереотип, не за индивидуални престъпни наклонности – върху мъжа също има натиск от средата, ще му се подиграват приятелите, ако не отмъсти, съседките ще шушукат зад гърба му.

Основното недоразумение се завъртя около понятието за „социален пол“. От 1955 г. социалните науки почнаха да разграничават английските "секс" и "джендър", т.е. биологичния пол и културно конструираната социална роля, която у нас превеждат като "социален пол". Има всякакви теории по темата, някои феминистки се борят срещу социалния пол, други добавят „психологически пол“ за самопреживяването на индивида. Наред с академичните занимания в много развити страни почнаха да обръщат внимание за онези човешки същества, които по биологични или психологически причини не се вписват в категориите – например да осигуряват третата тоалетна в училищата за хермафродитни деца. Но конвенцията е много, много далеч от подобна фина проблематика, а примесването на важните неща с анекдотични крайности създава търсеното от политиците объркване.

Биологичният пол и социалният пол са в сложно отношение, но вторият се надгражда върху първия. И ако биологията е общо взето постоянна от времето на австралопитека Люси насам (3,2 млн. години), социалният пол се развива успоредно с цивилизацията ни – предпочитам да го наричам „цивилизационен пол“, за да избегна разпространеното недоразумение, че половата роля е въпрос на свободен избор. Процесът на цивилизацията не зависи от волята на отделния човек. Колкото може човек от XIX век да иска нов айфон, толкова е възможно тогавашната жена да иска да гласува; тогава се смята, че биологичните ѝ особености – менструалният цикъл, по-малкият мозък или влиянието на Луната, я правят неспособна за обществени дела. Днес знаем, че това са глупости и жените прекрасно се справят с политиката, нали така? Цивилизационният пол се развива благодарение на битки, личен пример, закони, философски идеи, но това не значи, че е прищявка.

Съвременният човек живее със сюжети от научната фантастика: какво би станало, ако се озова в двореца на шаха, на фараона? Ще дам да се разберат на насилниците – бум, прас и накрая народът въстава, настоящето побеждава миналото. По този начин днес мислят за цивилизационните полови роли: подписваме една конвенция и хоп, почват всички да си сменят ролите, едни стават гейове, други – ангели. Цивилизацията е бавна работа, накъде ще върви, зависи от всички нас.

'Деца, кухня, църква" – лозунг на нацистката пропаганда. Природата била такава, жената вкъщи да ражда арийски деца. Затова някои днес се гневят, когато се заговори за културно обусловени социални роли. Освен от нацистите днешните крайнодесни (често партии с 90% мъжки състав) се вдъхновяват от американските културни бойци. С удивление прочетохме за законодателство срещу абортите в Полша, скоро темата пристигна и в не особено религиозната ни родина, защото мизогинията (омразата към жените) както всичко друго се глобализира. Ако се чудите откъде дойде фалшивият прочит на Конвенцията – нашите популисти директно преписаха от фундаменталистката асоциация "Общество и ценности", която внася подобни теми у нас. Свършиха бежанците – ами трябва да се произвеждат нови врагове, нали така?

Текстът е публикуван в брой 2/2018 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................