Година втора от ерата „Тръмп“ Избрана

САЩ губят „меката сила“, с която спечелиха Студената война

мнение Изпълнено обещание: На 22.12.2017 г. президентът Тръмп подписа  приетата от Конгреса данъчна реформа.
Изпълнено обещание: На 22.12.2017 г. президентът Тръмп подписа приетата от Конгреса данъчна реформа. / Getty Images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Бойко Василев

adm Boiko Vasilev 4Казват, че предсказанията разсмивали Господ. Ако е така, най-смешни са прогнозите за Доналд Тръмп, президент на САЩ.
Той изненадва и противници, и поддръжници. Първо не вярваха, че ще помете елита на републиканците, после – че ще стане президент, след това – че ще си изпълни обещанията. Тръмп обаче направи първото, второто, че и третото, за почуда на всички.
За една година новият президент нарече Йерусалим „столица на Израел“, оттегли се от климатичните и търговските споразумения, скара се с Иран и се прегърна със Саудитска Арабия, ограничи влизането на мюсюлмани в Америка, тръгна срещу здравната реформа на Барак Обама и рязко намали данъците. Нищо не можеш да му кажеш. Това обеща, за това го избраха.
Разбира се, направи и уникални гафове. Раздели се с огромна част от екипа си, нагазил в забележителна смес от грешки, глупости и некадърност. Влезе във война не само с противника от Демократическата партия, но и с ключови републиканци, основните медии и доста съдилища. Това спъна вътрешната му политика, която забуксува в нечуван хаос. Подкрепи скандалния кандидат-сенатор Рой Мур, донесъл първата републиканска загуба в Алабама от четвърт век. Брутално уволни шефа на ФБР. И за капак се набута в пълна каша около връзките си с Русия. Стартът му се запомни с конфуз, обиди и несполуки. Нито един президент не е губил рейтинг толкова бързо.
Накратко Тръмп създаде толкова неизвестности, че превърна своя мандат в огромна въпросителна. Как ще изглежда той в края на 2018-а? Провален лидер, обречен на импийчмънт, оставка или позор? Или безподобен сървайвър със стотина живота, способен винаги да възкръсне? Няколко сюжета държат нишката на съдбата.
На първо място, всички се питат докъде ще стигне разследването за връзките с Русия. Разследващият прокурор Робърт Мълър вече понася удари от всички страни. Според привържениците на Тръмп прекалява, според враговете му – пипа твърде меко. Може би и двете страни разбират, че разследването няма как да постигне крайните им цели. Мълър ще разкрие, че хора от президентската кампания на Тръмп са имали някакви връзки към Русия. Засега обаче следата не стига до самия президент. Доналд Тръмп ще бъде сериозно разклатен; негови ключови съветници и роднини ще бъдат извадени от играта. Но разследването „Мълър“ няма изгледи да се превърне в основание за импийчмънт. Засега от Русиягейт Уотъргейт не става.
Голямата неизвестна тук е генерал Майкъл Флин, доскоро съветник по националната сигурност. След като се разбра, че е водил нередни разговори с руския посланик, той бе уволнен и после призна грехове и започна да сътрудничи на разследването. Към момента Флин не топи Тръмп. Но когато си отчаян, правиш чудеса.
Въобще втората година на Тръмп ще мине под знака на генералите. Флин се дръпна, но на сцената останаха четирима други: шефът на президентския кабинет Джон Кели, министърът на отбраната Джеймс Матис, съветникът по национална сигурност Хърбърт Макмастър и председателят на Съвета на началник-щабовете Джоузеф Дънфорд. Носи се слух, че те имат тайна клетва: един от тях да е винаги във Вашингтон, близо до ядрения бутон. Ако импулсивният Тръмп тръгне да прави някоя спонтанна геополитическа глупост, съответният офицер да го дръпне за ръкава. И макар че генералите отричат слуха, тяхното въздържание е пословично. Само онзи, който е водил война, знае как да я спре.
Вземете за пример Северна Корея. Там Тръмп има срещу себе си един също така импулсивен и непредвидим лидер с буен перчем – Ким Чен-ун. През 2018-а те ще продължат да си играят по нервите и ще се молим играта да не загрубее, особено покрай Зимните олимпийски игри в Южна Корея. В такива моменти трезвият разум на генералите е голямата ни надежда.
Дали Доналд Тръмп променя света? Със сигурност. Америка не е това, което беше. Вашингтон излъчва сигнали, които не носят спокоен сън на американските съюзници: НАТО била изхабена, Европейският съюз нямал голямо значение, промените в климата не са приоритет, човешките права – също; във всяка криза Съединените щати ще гледат първо себе си. Шефът на Държавния департамент Рекс Тилърсън не е най-силният човек във Вашингтон, а поверената му дипломация действа на автопилот.
Ако обаче сте твърдоглавец, решен да предизвика Америка, не лежте на тая кълка. Автопилотът не означава свободно падане. Макар по условен рефлекс и без голям натиск от центъра, американските дипломати по света все още следват инерцията. Усетиха го лидери като камбоджанеца Хун Сен. Той опита да играе на „добрия Тръмп и лошия американски посланик“, но бързо бе прибран. Тъкмо Държавният департамент усмири Македония и каза на Сърбия, че не може да седи на два стола (между Запада и Русия). Затова през 2018 г. световните лидери ще гледат Тръмп, но ще си сверяват часовника по местните американски посланици.
Това обаче, освен усилия, води и проблем. Раздвоението означава и лицемерие. Америка ще бъде съдена не по действията, а по приказките си. Глобалното ѝ лидерство е застрашено не реалполитически, а морално. Как да последваш страна, чийто лидер прави обратното на това, което проповядват пропагандистите ѝ? Проблемът се усложнява и от това, че Тръмп ражда тръмписти и тръмпчета. Да не бъдем наивни, ругатните, непукизмът и презрението на The Donald към либералните елити се харесват на много места по света. Но те не могат да заменят „меката сила“ на САЩ, която спечели Студената война.
В целия пъзел има и лесни прогнози. Разследването на Мълър ще направи политиката на Тръмп към Русия особено внимателна. Набеден за приятел на Путин, бизнесменът-президент няма да посмее да отмени санкциите и ще въоръжи Украйна, но едва ли ще влиза в детайли, камо ли в морални жестове. Доста повече ще внимава с Китай, където залозите са по-високи.
Във вътрешен план основният проблем на Доналд Тръмп ще бъдат т.нар. „избори по средата на мандата“. След катастрофата с Мур републиканското мнозинство в Сената се крепи на един-единствен глас. Ако вълната се обърне и демократите надделеят, това ще бъде сигнал за още ключови републиканци да изоставят Тръмп. Едно по-силно противодействие в Конгреса ще взриви дневния ред на президента и ще го блокира. Дори Обама не се оправи с враждебните законодатели. Само че днес на демократите им липсват енергия и идеи.
Засега Тръмп има мощно оръжие – икономиката. Тя е в подходящия цикъл и расте ли, расте. Тръмп жъне засятото от Обама, но кой ти гледа? Не разцъфтя ли и Меркел от наследството на Шрьодер? Накрая говорят фактите. Америка намали безработицата до рекордни нива, доларът е стабилен, растежът – обещаващ, дори за миньорите има повече хляб, както обеща Тръмп. И бумът се пише на него.
Ето я картинката. След година Тръмп може да бъде пак същият: силно обичан и мразен – но все още на коня, по волята на случая. Ще го крепи това, върху което няма власт: икономическият възход и неадекватността на противниците. Ако разбира се, нещата не тръгнат иначе и Господ не се усмихне.
Защото несбъднатото наистина разсмива Господ. Но дваж по-странно е онова, което се крие зад сбъднатото.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................