Както е тръгнало, защо и НАП да не подслушва Избрана

Новият антикорупционен орган може да се превърне в зловещ Биг Брадър

мнение Ремонт: Преди Коледа парламентът прие новия антикорупционен закон. Сега има шанс да го коригира.
Ремонт: Преди Коледа парламентът прие новия антикорупционен закон. Сега има шанс да го коригира. / БТА
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

АЛЕКСАНДЪР КАШЪМОВ

програма „Достъп

до информация“

Новият антикорупционен закон, с който се дава възможност на новото звено за борба с корупцията по висшите етажи на властта да иска от съда специални разузнавателни средства (СРС) по сигнали, влиза в противоречие с българската конституция и с Европейската конвенция за правата на човека. Комисията, която ще се бори с корупцията, няма разследващи функции, но затова пък ще има право да иска подслушване, без да може да ползва тази информация. Тоест липсва пропорционалност в намесата на личния живот на хората и на ограничаване на техните права и резултатите от тази намеса. Излиза, че със закон се дава право да се събира чувствителна информация за гражданите, да има намеса в техния личен живот, без да е ясно защо се прави.

Отделно от това в правното пространство няма нормативен акт, който ясно да дефинира корупционните престъпления. В обичайното мислене корупцията се свързва с подкуп. В международните документи към тази категория се причисляват и други престъпления като например търговия с влияние. Виждаме, че прокуратурата е изготвила един не съвсем официален списък на корупционните престъпления, макар че държавното обвинение няма правомощията да издава нормативни актове. Липсата на ясна дефиниция на понятието „корупция“ в закона и препращането към определен списък от престъпления може да доведе до практика да се иска и широко прилагане на СРС от страна на новия орган.

Според мен логиката за предлагането на текста, свързан с използването на СРС, е била следната. До момента ДАНС се занимаваше с разкриване на корупционните престъпления, а тази служба ще престане да се занимава с това, след като основна дирекция от нея влезе в новия антикорупционен орган. Звеното от ДАНС, което отива в новия орган, е решено да премине заедно с функциите си в новия орган. Това обаче не е адекватно в случая, защото все пак ДАНС е служба, създадена с цел да пази сигурността, и тя има определени функции в наказателния процес. Такива функции обаче новият орган няма. Той се занимава с проверка на имуществени декларации и конфискация на незаконно придобито имущество.

Каква би могла да е съдбата на информация, получена чрез СРС? Тя би могла да бъде да предадена на прокуратурата, за да може обвинението да я ползва за целите на своята дейност. Това обаче ще наруши стандарта на Европейската конвенция за правата на човека, както и на европейското законодателство за защита на личните данни. Те постановяват, че намесата в личната сфера на хората – кореспонденция, семейни връзки, интимен живот, може да има тогава, когато е изпълнено правилото „заради належаща обществена необходимост“. Належаща обществена необходимост може да има тогава, когато държавата работи по разкриване или разследване на тежко престъпление. А новата комисия, както вече стана ясно, няма такива функции. Излиза, че се създава някакъв Биг Брадър без оправдание за функциите, които има тази институция.

Затова си позволих да попитам в правната комисия дали по тази логика да не се даде право на НАП и на всяка друга институция, която иска, да ни подслушва.

Нека да видим, от друга страна, какво се случва с исканията за СРС по корупционни престъпления по линия на ДАНС. От годишния доклад на Бюрото за контрол на СРС виждаме, че исканията за подслушване с мотив „корупционни престъпления“ не са приоритетни, те са едва на шесто място по брой в списъка от престъпления за разкриване и разследване, за които се иска прилагане на СРС. За 2016 г. СРС са поискани в около 90 случая. Прави впечатление също, че съдът е постановил множество откази по искания на ДАНС за СРС. Ако стъпим на тази статистика, не е логично да очакваме исканията за СРС да се увеличат драстично с правомощията на новия орган, защото разрешенията ще стават по реда на действащия закон за СРС, т.е. такива ще се разрешават за тежки престъпления. От друга страна обаче, ако този антикорупционен орган бъде оглавен от амбициозните хора, които сега ръководят КОНПИ и които са склонни да използват репресивната си власт, за да добиват популярност и да подкрепят популярността на правителството, това създава опасност от увеличаване на броя на безпринципните искания за подслушване.

Надявам се, след като президентът Румен Радев наложи вето на антикорупционния закон, парламентът да внесе промени в текстовете, които засягат правата на човека. Смисълът на института на ветото е не институциите да воюват, упорстват и се препират кой е крив и кой прав, а да се подпомагат една друга, така че да се стигне до един съобразен с конституцията и обществения интерес резултат. Като знаем обаче как парламентът отхвърли ветото на президента върху измененията в Закона за опазване на околната среда в началото на септември, не мисля, че има много основания за оптимизъм.


Текстът е публикуван в брой 1/2018 г. на списание "Икономист" от 5 януари, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................