Социалната закрила за българите на Острова е под въпрос след Брекзит

Българската общност във Великобритания наброява между 230 000 – 250 000, съобщи Нишан Джингозян, ръководител на програма за социална интеграция в кметство Брент, Северен Лондон

мнение Нишан Джингозян, Ръководител на програма за социална интеграция в кметство Брент, Северен Лондон
Нишан Джингозян, Ръководител на програма за социална интеграция в кметство Брент, Северен Лондон / Нишан Джингозян, Ръководител на програма за социална интеграция в кметство Брент, Северен Лондон
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

ЕЛЕНА ИВАНОВА, ЛОНДОН

- Г-н Джингозян, актуалната тема в момента е излизането на Великобритания от ЕС и какво ще се случи с българите и останалите европейски граждани, които работят на Острова? Според вас, какви промени ще има относно пребиваването им в Англия?

- Това е тема, която касае не само гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания, но и директно България. В Лондон се намира една от най-големите, може би най-голямата българска общност в чужбина. Десетки хиляди семейства в България оцеляват благодарение на ежемесечната финансова помощ, която постъпва от техните роднини на Острова. България спешно се нуждае от адекватна стратегия за работа с българите в чужбина, която да отразява демографската криза и новите големи български общности в Европа и по света. Колкото до милионите европейски граждани, живеещи във Великобритания, те ще са сред най-засегнатите от предстоящото оттегляне на страната от ЕС, макар че само малка част от тях имаха възможност да гласуват на референдума относно Брекзит. В рамките на преговорите, започнали след задействането на член 50 от Договора за присъединяване, ЕС иска да постигне споразумение с Лондон, което да защитава техните права. Двете страни ще трябва да достигнат до споразумение дали гражданите на ЕС, живеещи във Великобритания, и тези на Великобритания, които живеят в ЕС, ще могат да останат там, където живеят сега, и при какви условия. Открити остават въпросите дали ще могат да работят, да се ползват от социална закрила, дали членовете на техните семейства ще могат да останат с тях и т.н. Тук е ролята на българската държава активно да лобира за правата на българските граждани, живеещи на Острова.

- Част от работещите българи, които са в страната от повече от 5 години имат наблюдения, че английски фирми отказват да наемат чужденци, има ли такава нагласа?

- Информация за директен отказ не е достигнала до мен, но е факт, че много от работодателите във Великобритания, в нарушение на закона започнаха да изискват документи от гражданите на ЕС, доказващи право на престой и работа. До момента на напускане на ЕС, българските граждани живеещи и работещи законно в Обединеното кралство, се възползват от абсолютно всички права дадени им от членството на България в ЕС. Ще се възползвам от трибуната, която ми предоставяте, за да се обърна към всички българи в Обединеното кралство с апел да сигнализират локалните кметства за нарушения на закона.

- В кои сфери работят най-много българи, по ваши наблюдения?

- Обслужващата сфера, хотелиерство и ресторантъорство, селско стопанство, строителство. В Лондон също така има и сравнително голям български бизнес – магазини, фризьорски салони, стоматологични кабинети, счетоводни къщи, фирми за транспортни услуги, книжарници. В Лондон има 15 български училища, десетки детски градини, български болници, български вестници, сайтове за новини, радио и онлайн-телевизия.

- Атентатите през последните няколко години отразяват ли се по някакъв начин на европейците, които живеят и работят на Острова?

· Не бих казал, но може би свикнахме с мисълта, че терористичен акт би могъл да се случи по всяко време. Научихме се и да бъдем по-предпазливи, да внимаваме и сигнализираме за подозрително поведение. Лондон е един от най-космополитните градове в света. Само в кметството, в което работя според статистиката се говори на 230 езика. Толкова разнообразна и колоритна среда предполага и висока степен на търпимост и разбиране към всеки, който е различен, говори чужд език, изповядва друга религия, принадлежи към друга култура. Лондончани са свикнали да живеят в такава уникална среда и трудно се впечатляват от по-различно поведение. В този порядък на мисли, призивите за сигнализиране на подозрително поведение от страна на полицията, дълго време оставаха неразбрани.

- Имате ли данни за това, колко българи живеят на Острова?

- В България се спекулира често с точния брой на българите, живеещи във Великобритания. Понякога се назовава цифрата 70 000, друг път 150 000. Понякога 200 000. Това се дължи на факта, че данните, с които разполага Великобритания, съответно България, са от преброяване на населението, което се е извършило през март 2011 година. Следващото преброяване ще бъде през 2021 година. За този период от време, от 2011 до към днешна дата, демографската картина на Лондон се е променила драстично. Това се отнася в пълна сила и за българската общност на Острова. Обединеното кралство се превърна в една от най-желаните дестинации за българите и само в рамките на няколко години, българската общност тук се разрасна и се превърна град в самия град. Понякога се шегувам като казвам, че Лондон е един от най-големите български градове. Според данните на кметство Брент, Северен Лондон, които се базират на данни от Националната здравна система и училищата във Великобритания, българската общност наброява между 230 000 – 250 000.

- Вие живеете в Лондон, повече от 18 години, какво се промени през този период и какво ви накара да напуснете родината си?

- Не бе планувано, просто последвах една дама, с която имахме съвместни планове. След това завърших университет, започнах работа, получих по-добра и така животът ме грабна. Лондон е изключително динамичен град. Тук времето тече по-бързо и темпото е убийствено. Трудно се адаптираш към такава среда, но и обратният процес е много труден. Аз не виждам живота си във Великобритания, като кардинална промяна, един вид нова страница. Да, говоря друг език, средата, манталитета, отношенията между хората са много по-различни. Тук хората са много по-толерантни, но аз смятам, че ние всички живеем в едно глобално село. Нов вид комуникации, липсата на граници, общите ни проблеми, общите ни мечти и желанието на всички за по-добър живот – има много повече неща, които ни свързват, отколкото ни разделят.

- Има ли някакви основни условия, които трябва да са ясни за всеки, който е решил да напусне родината си?

- Труден въпрос. Зависи какво би желал да постигнеш. Как би желал да изживееш животът си. За да успееш в световна столица като Лондон, според мен е необходима много воля, много труд, всеотдайност, упоритост. Добро образование. Абсолютно задължително! Способност да се адаптираш и да имаш желание да бъдеш част от това общество. Средата е изключително конкурентна и летвата е много висока. Не на последно място, желание за успех. Мотивация! Мотивация е едно от най-ценните качества според мен!

- По ваши наблюдения, какви са основните трудности за българите, които идват да работят и живеят в Англия?

· Ниска квалификация или липса на такава. Недостатъчно владеене на езика, много често липсата на каквито и да е езикови умения. Липса на информация или противоречива такава за възможностите за кариерно развитие, обучение и професионална реализация. Бих добавил и недоверие към системата и институциите. Липса на желание за интеграция и невъзможност за социални контакти. Ниско ниво на толерантност към други етнически, религиозни групи. Това са проблеми, с които ежедневно се сблъскам в работата ми в кметство Брент. За да отговоря с последно изречение на въпроса ви, основният проблем е липсата на желание за социална интеграция и невъзможността за повечето българи тук да се видят като активна част от това общество.

- Вие сте инициатор и на много мероприятия, свързани с Източна Европа. Разкажете за тях... планирате ли нови такива, кога и къде ще се проведат?

· През това лято от името на кметство Брент, Северен Лондон, организирах първият във Великобритания, Фестивал на Източноевропейската култура. Представители на девет посолства, кмета на Брент, цялото политическо ръководство на кметството, депутати от Лейбъристката партия, много гости, в това число и три състава за традиционен български фолклор присъстваха на този фестивал. С амбицията сме, този фестивал да прерасне в традиционен. Може би знаете, че кметът на Лондон - Садик Кан, обяви преди няколко дена българската общност във Великобритания за една от приоритетите общности за работа с неговия екип. Преди броени дни стартирахме благотворителна организация, която си поставя за цел по-бърза и ефективна интеграция на българите в Обединеното кралство. В момента работим по няколко образователни програми и курсове, които ще бъдат специално създадени за българите в Лондон. Планували сме и цял пакет от услуги. От емиграционни съвети и подкрепа за попълване на формуляри до информация за свободни работни места.

- Във форумите и социалните мрежи има създадени много групи на българи, които живеят в Лондон. Често обаче коментарите в тях са в много случаи злобни, не на място и написани със завист. Въпросът ми е каква е търпимостта между българите, защото от тези коментари, човек може да си извади изводи, че има огромна нетърпимост между хората. В това отношение, какво бихте посъветвали българите, които живеят на Острова?

· Не бих си позволил да давам съвет на цялата българска общност, но моето лично мнение е, че след като си взел решение да промениш живота си кардинално, би следвало и да се опиташ да промениш мисленето си, манталитета си и да бъдеш по-толерантен. За съжаление, ние сме една от нациите с най-ниско ниво на толерантност в Европа. Средата, в която живеем тук, не само предразполага, но и задължава да култивираш чувството на търпимост и разбиране към всеки, който е различен.

Визитка:

Нишан Джингозян е роден във Варна, България. Завършил магистратура в Технически университет, Варна и магистратура в Кингстън унивърсити, Лондон. Специалист е по въпросите на серопозитивни бежанци – Терънс Хигинс Тръст, а също и специалист по социална интеграция – Национална Здравна Система, Великобритания. Ръководител е на програма за социална интеграция на нови възникващи социални групи – кметство Брент, Северен Лондон.

Споделяне

Оставете коментар

.....................................