Тръгва новата подялба на Близкия изток Избрана

Европейският съюз е изолиран в разчертаването на бъдещето на ключовия за него регион

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Димитър Гърдев

Пратеникът на ООН за Сирия Стефан де Мистура обяви, че стартира отново сирийските мирни преговори. Началото на преговорите идва след проведената в Сочи под егидата на руския президент Владимир Путин среща между него и президентите на Иран Хасан Рохани и на Турция Реджеп Таийп Ердоган.

Няколко дни преди това в Сочи разговаряха президентът на Сирия Башар Асад и Владимир Путин. Това стана точно две години след предишната им среща на 20.10.2015 г., белязала началото на руската военна операция в Сирия. Тогава обстановката беше коренно различна, бих казал, направо трагична за Асад. След тригодишна война и масови дезертьорства и преминаване на страната на противника от предишната Сирийска арабска армия (САА), наброявала 320 000 души, бяха останали 80 000 – 90 000. Тази стопена армия представляваше сбор от разпокъсани части и съединения или такива, които се бият самостоятелно под обсада. „Ислямска държава” владееше над 80% от територията на страната, имаше си и столица - Ракка. Сирия беше разделена от север на юг, най-големите градове Алепо, Хама, Хомс, кварталите на Дамаск и източна Гута бяха под обсада. Всички даваха на Асад не повече от месец живот. Основно трябваше да се осъществи пробив на запад към Латакия и Тартус, да се излезе на брега на Средиземно море и да се обяви временно правителство с център Алепо. И да се изиска международно признаване, безпилотна зона, въоръжена международна подкрепа – сценарий, вече отигран в Бенгази в Либия и много други страни.

В момента ситуацията е коренно променена. От предишните самообявили се емири на ислямисткия „халифат” няма и следа, освободена е над 98% от територията, а Асад отново е в Сочи. Там на срещата с останалите трима лидери от държавите, влизащи в коалицията на Русия, се взе решение за стартиране на политическото регулиране на Сирия и създаване на подходяща ситуация за провеждане на избори. Съществен момент е отпадането на предварителното условие в тях да не участва Асад, както и преди това да сдаде властта на някакво пак „временно правителство”. Самото словосъчетание предизвиква в Русия потресаващи спомени от миналото, защото точно преди 100 години така са започнали и болшевиките, с временно правителство. Също така беше постигнато решение да продължи режимът на зоните за деескалация. Потвърдиха се общите позиции, че Сирия трябва да остане единна държава. Беше обявено и създаването на „общосирийски конгрес”, който по всяка вероятност ще бъде платформата за създаването на нова конституция, за реформи и за избори под егидата на ООН.

Разбира се, има и различия. Непримирима остава сирийската свободна опозиция, която настоява Асад да сдаде властта незабавно. Зад това искане прозираше и личният мотив на нейния представляващ Рияд Хиджаб, който, преди да се влее в редиците на опозиционерите, ръководеше борбата срещу тях в качеството си на министър-председател на Башар Асад. Естествено, докато Асад е на власт, за този човек няма да има прошка в Сирия. Няколко дни преди мирните преговори в Женева Хиджаб беше свален от поста, което дава надежда, че не веднага, но в бъдеще може да се намери компромис.

Саудитска Арабия и Израел настояват Иран да изтегли елитните си подразделения КСИР, намиращи се на територията на Сирия, и да прекрати подкрепата си за „Хизбула” в Ливан. Иран заявява, че ще го направи, когато всички други държави изтеглят войските си, визирайки вероятно САЩ, които след натиска в турските медии бяха принудени преди дни официално да признаят, че в Сирия имат 1700 войници. Турция настоява още САЩ да прекратят подкрепата си за Свободните сирийски сили – коалиция, сформирана 90% от кюрдски въоръжени сили, които Турция третира като крило на забранената ПКК.

Всички тези въпроси бяха обсъдени пряко или по телефона между Владимир Путин, Бенямин Нетаняху, саудитския крал Салман, Реджеп Ердоган, Хасан Рохани и разбира се, всичко се съсредоточаваше в разговори с Доналд Тръмп.

В тази важна подялба на новите позиции в ключовия Близък изток обаче Европейският съюз е изолиран. В преговорите, макар и само по телефона, не е търсен нито един европейски политик, сякаш Европа не зависи от този най-близък и алтернативен източник на енергийни запаси регион, сякаш той не е естественият и най-голям пазар за европейските стоки и не е в същото време най-големият генератор на бежанци към Европа. На съвместния брифинг с председателя на ЕК на 8 ноември в Брюксел българският премиер разкритикува липсата на европейска дипломация при войните в Арабския свят с думите: „Не може само да консумираме бежанци, а репарациите да са за други”. И макар терминът „репарации” да изисква доуточняване, за останалото е абсолютно прав и го заявява съвсем навреме.

Текстът е публикуван в брой 48/2017 г. на списание "Икономист" от 1 декември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

..................................