Между безликостта, страха и достойнството Избрана

Консултациите на Българската православна църква с всички поместни църкви за македонската автокефалия може да се окажат и капан

мнение С подсказване: Заседанието на Св. Синод на 27 ноември, на което БПЦ взе решение „да се застъпи и ходатайства“ за македонската църковна независимост, се проведе в условията на „мълчаливо бдение“ пред сградата на Синода, в което участваха граждани, интелектуалци и политици от патриотични формации
С подсказване: Заседанието на Св. Синод на 27 ноември, на което БПЦ взе решение „да се застъпи и ходатайства“ за македонската църковна независимост, се проведе в условията на „мълчаливо бдение“ пред сградата на Синода, в което участваха граждани, интелектуалци и политици от патриотични формации / БТА
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

ГОРАН БЛАГОЕВ

Българската православна църква (БПЦ) е изправена пред историческия избор да възстанови една справедливост. Справедливостта за нейното минало и нейното бъдеще в Македония.

На 9 ноември т.г. Светият синод на Македонската православна църква (МПЦ) изпрати писмо до БПЦ, в което заявява готовност да я признае за своя Майка църква, ако тя преди това признае МПЦ за независима. Това говори по-скоро за прагматичен подход от македонска страна: „Вие ни давате, ние ви даваме...“. Струмишкият митрополит Наум поясни, че „Църквата майка не е свързана толкова с миналото, колкото с едно общо бъдеще в името на Богочовека Христос“. Излиза, че за МПЦ Майка църква може да е всяка една, която я признае за независима. Скопие все още много трудно надмогва антибългаризма, който е в основата на съвременната македонска идентичност. Но нещата се променят. В Македония започват да се чуват и такива признания: „Единствено Българската патриаршия има историческото и канонично право да бъде Църква майка на Македонската архиепископия“. Противниците на българо-македонското църковно сближаване също говорят за българофилски процеси в МПЦ, за нейното „бугаризиране“.

МПЦ е политически проект на новосъздадената социалистическа Македония, възникнал през 1945 г. Към онзи момент последната църква, която е имала легитимно присъствие в Повардарието, е Българската екзархия – от нея произлизат дори свещениците, които участват в създаването на Македонската църква. По силата на политическите обстоятелства МПЦ влиза в състава на Сръбската патриаршия, но през 1967 г., отново с политическа подкрепа, тя се обявява за независима (автокефална) от нея. Сръбската църква обаче я обявява за схизматична, т.е. самооотделила се. Православният свят приема това и вече 50 години МПЦ е в изолация. В настоящия момент единствената възможност на Скопие да търси църковна независимост води към София. Независимост срещу признанието, че БПЦ е Майка църква на Македонската архиепископия.

Решението на българския синод от 27 ноември да помогне за постигане на македонската църковна независимост буди умерени надежди. Но позицията съвсем не означава, че Българската патриаршия се обявява за Църква майка на МПЦ. Напротив, архиереите ни изрично пишат: „При положение че МПЦ признава БПЦ за своя Майка църква...“. Изглежда като презастраховане пред православния свят: „признават ме, аз не съм настоявала за признание“.

Ролята на Църква майка предполага БПЦ да бъде силов играч в полето на православната дипломация. Но ѝ липсват капацитет и ресурси.

В комисията, създадена специално по македонския църковен казус, влизат 2/3 от синодалните ни митрополити. Нито един обаче няма опит във воденето на църковни преговори на високо ниво. А и през последните години същият този висш клир успешно подкопа международния имидж на Църквата ни, като я превърна в безгласна пионка върху шахматната дъска на православието. Такава пионка трудно може да бъде нечия мъдра и авторитетна майка. С това ще да са наясно и българските архиереи, иначе предоставената им възможност да бъдат Църква майка на Македонската архиепископия не би събудила у тях толкова страхове. А страхът е лош съветник. Този страх очевидно мотивира и синодалното решение да се разговаря с МПЦ и паралелно да се търси съгласието на останалите православни църкви. Второто съвсем удачно е избегнато в писмото на македонския синод. Там се говори най-напред за установяване на двустранни отношения, а едва след това те да бъдат легитимирани от БПЦ пред останалия православен свят. Така и Българската църква има по-големи шансове да постигне консенсус с Македонската архиепископия по въпроса за общото историческо минало, върху което да се изградят отношенията между Църквата майка и Църквата дъщеря.

Естествено, не е сигурно как ще реагира македонският синод при евентуалните разговори. Дали няма да е окуражен от повика на Борисов и Заев „да загърбим миналото и да гледаме бъдещето“? Да загърбим минало, което все още не е прочетено достоверно от македонското общество, означава да зачертаем истината за общата ни история до 1945 г. Дано не я погребат с църковни песнопения на двата клира при първата копка на някой транспортен коридор...

Сближаването между двете църкви несъмнено е част от един политически проект. Цинично е. Но православието отдавна е заложник на политиката и на геополитиката. А и в случая, въпреки някои подводни камъни, БПЦ има шансове за повече позитиви, отколкото пасиви. Струмишкият митрополит Наум пояснява, че „връзката с Църквата майка не спира само с акта на самото признаване, а продължава вечно – като почит, благодарност и любов“. Ако се прояви като Майка църква, БПЦ ще получи авторитет в македонското общество, а с това ще обезсили и всички антибългарски послания, които ражда македонизмът. Така църквата ни ще изпълни и своята обществена роля. Но българският синод няма куража сам да отстоява нито своето историческо минало, нито своето бъдеще в Македония. Затова реши, докато изяснява отношенията си с МПЦ, да търси съгласието и на всички поместни църкви. Кауза пердута. Ще се търси съгласие, по което в православния свят няма съгласие.

Сръбската патриаршия е категорична, че единствената легитимна йерархия в Македония е създадената от нея през 2002 г. Православна Охридска архиепископия, а признатата от македонската държава МПЦ е схизматична. Руската патриаршия винаги подкрепя сръбските интереси, а не тези на БПЦ, която смята за послушен сателит. Позицията на Москва може да „споделят” и доминираните от нея Грузинска, Полска и Чешка църква. Не е ясно обаче как ще реагира другият фактор в православието – Вселенската патриаршия. Тя и другите гръкоезични църкви на Балканите – Еладската и Албанската архиепископия, досега не признаваха МПЦ, в синхрон с отказа на гръцката държава да признае името на Република Македония.

Обаче! Оповестената тези дни

нова стратегия на САЩ за Западните Балкани предвижда посредничество за подобряване на отношенията между Атина и Скопие

И доколкото македонската църковна независимост е кауза и на държавата Македония, постигането ѝ, дори с посредничеството на София, може да се окаже един от инструментите на това сближаване. Вярно, Вселенският патриарх Вартоломей смята БПЦ за руска маша и охлади отношението си с нея заради немотивираното ѝ отсъствие от Всеправославния събор през 2016 г. Но е известен като „дипломатът в расо”. Трудно би отказал на Вашингтон, ако от там евентуално го „помолят” да не пречи на българските усилия за признаване на македонската автокефалия. Позицията му ще е знак и за останалите гръкоезични църкви, включително Александрийската и Йерусалимската патриаршия. Не е изключено по „византийски” МПЦ да бъде призната само с името „Охридска архиепископия”. Което само ще затвърди нейния български произход. Създадена е от Византия през 1018 г. като „Архиепископия на Охрид и на цяла България”. А според устава на съвременната БПЦ тя е нейният легитимен наследник.

Подкрепа може да дойде също от Антиохийската и Румънската патриаршия, защото и те имат интереси в Македония. Така че стопроцентово съгласие по македонския църковен казус БПЦ няма да получи. Не бива и да търси, ако иска да успее. Трябва да надскочи себе си и зависимостите си от Москва, както и да разчете възможностите, които ѝ предоставя геополитическата ситуация на Балканите. Ако иска да възстанови своя авторитет – и в православния свят, и сред собствения си народ.


Текстът е публикуван в брой 48/2017 г. на списание "Икономист" от 1 декември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

..................................