Тече битка между търговските марки и наименованията за произход при виното

До края на 2030 г. всички държави-членки могат да създават нови насаждения в размер до 1 % от общата площ на територията им, засадена с лозя, посочи проф. Пламен Моллов

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

„Съревнованието между винените наименования за произход (апелациите) и търговските марки днес е без компромис. То се води агресивно, с всички пазарни средства. Коя концепция за качество ще надделее и как ще еволюира винарското право, предстои да разберем. Вярваме единствено, че това непременно ще се случи в контекста на развитието на виненото качество и в интерес на ценителите на хубавото, запомнящо се вино.“ Така коментира пред „Икономист“ предизвикателствата пред българския и европейския винарски сектор проф. Пламен Моллов, шеф на катедра в Университета по хранителни технологии в Пловдив. Той детайлно е разгледал този казус в последната си книга „Качество и безопасност на храните. Законодателство и контрол“, която предстои да излезе от печат до края на годината.

Четири типа ценители на виното откроява проф. Пламен Моллов. Най-масовата група са хората, които остават верни на предпочитанията си към домашното вино, за тях ниската цена е определящ фактор. Втората група са „класици”, които ценят високо вината на утвърдените в годините винарски изби – маркови продукти с изключително качество, отличени на престижни международни и национални конкурси.Третата група претендира за елитарност, има вкус към бутиковите изби, които предлагат различни атракции и така придават допълнителна стойност на предлаганите вина. Последната група е силно повлияна от модните тенденции и един добър пример за това е синьото вино, което се превърна в икона през отминалото лято. „Но, ако погледнем извън границите на нашата страна, ще открием една пета група, на богатите и известните, които инвестират във винарския бизнес и се наслаждават на ефекта от техните имена, които продават. Например, Брад Пит и Анджелина Джоли с шато „Miraval”, Джордж Клуни и Ранди Гербер с „Casamigos” и др.“, добавя проф. Моллов.

По отношение на новата лозарска политика, която ще се прилага до 2030 г. в ЕС и у нас проф. Моллов уточнява - схемата за разрешаване на лозови насаждения обхваща 15-годишен период до края на 2030 г. Тя предвижда възможност за всички държави-членки да дават разрешения за създаване на нови насаждения в размер до 1 % от общата площ на територията им, която е била засадена с лозя към 31 юли на предходната година. Издаването на разрешения на регионално равнище може да се ограничи само за определени площи, които отговарят на изискванията за производство на вина със ЗНП или ЗГУ. Предвид трайната тенденция към намаляване на лозарските площи в България, за прилагането на тази схема МЗХГ и ИАЛВ е разумно да вземат предвид препоръките, предоставени от НЛВК и други заинтересовани групи производители.

Проф. Пламен Моллов открои и някои от проблемите, които трябва да бъдат изгладени, за да се реализира българското вино по-добре навън. „Българската винарска общност за съжаление няма единна маркетингова стратегия. Както за връщане на загубени във времето пазари, така и за покоряването на нови такива. Всички чакат държавата да помага, но това е голяма илюзия. Държавните чиновници нямат интерес и не може да се очаква, че ще бъдат инициатори на подобни усилия. Имаше голям международен винарски форум тази година в София – конгрес на OIV. Събитието можеше да се използва по различен начин, но за съжаление остана почти незабелязано“, каза той пред „Икономист“. Проф. Моллов смята още, че по-големите компании, които определят развитието на сектора, трябва да се договорят и да предлагат своето качество под общ национален флаг на международните изложения. „Да се говори за българско вино, това е различимият бранд, а не всеки самостоятелно да налага търговски марки и да се опиянява от епизодични успехи и награди на отделни свои продукти. Всички винарски страни това правят, отделните компании не си пречат. Националната лозаро-винарска камара трябва да поеме инициативата, това е нейната мисия“, заключи той.

Споделяне

Оставете коментар

..................................