При влизането си в еврозоната България вероятно ще изпита проблемите на Гърция Избрана

В кризата с Каталуния испанското правителство действаше напълно безотговорно, смята френският историк и есеист Жан-Ив Потел

Споделяне

i logo 75x75

Евгени Дончев

социолог

Жан-Ив Потел е френски историк и есеист, автор на около 15 труда за политическа и културна история на Полша и Централна Европа. Сътрудничил е на редица издания, бил е член на редколегията на списания. Той е политолог, преподавател в редица университети, включително в Института за политически науки в Париж и във Варшавския университет. Културен аташе във френското посолство във Варшава през 2001 – 2005 г. Бил е активист на френското студентско движение от 1968 г., запален е по каузата за защита на човешките права в бившите комунистически страни, експулсиран е от Чехословакия заради организирането на демонстрация на тогавашния дисидент и бъдещ президент Вацлав Хавел през октомври 1979 г.

– Г-н Потел, Вие говорите за три разделения в рамките на еврозоната, за три разлома – Север - Юг, Изток – Запад и между управляващите елити и населението. В рамките на по-широкия Европейски съюз в кой разлом поставяте България?

– Разделението Изток – Запад е по-сложно, историята там е различна. Когато говорим за разделението между управляващите елити и населението, смятам, че то се отнася до всички или почти до всички държави. Колкото до България, която относително отскоро е членка на Европейския съюз, според мен тя не влиза в гореспоменатото разделение, макар че, признавам, че не я познавам добре.

– Когато приеме обаче еврото, България като най-бедна членка на ЕС без съмнение ще влезе в разделението Север – Юг. Какви проблеми би могла да срещне в процеса на приемане на единната валута?

– Смятам, че тук бихме могли да разсъждаваме, като вземем за основа Гърция. Функционирането на еврозоната в момента не е еднакво за всички членки, макар че би трябвало да бъде. И защо? Макар че имаме еднаква валута, нямаме един и същ дълг. Въпросът е за ползите и загубите. Има държави в еврозоната, които са готови да споделят ползите, но не и загубите. Така гръцкият дълг...

– Който беше огромен...

– Той беше огромен за Гърция, но не и за еврозоната като цяло. От страна на еврозоната и на еврогрупата – на Германия и на Франция, но най-вече от страна на Германия, този дълг не само не бе намален, но и стовари на гърба на гърците цяла серия неравнопоставени мерки, които карат днес гърците да се питат дали са в същата еврозона, както Германия и Франция. Чувам гръцки лидери неотдавна да казват, че има две такива зони – има гръцко евро, има и германско евро. Пред подобен риск ще бъде изправена и България, разбира се. Не познавам в подробности преговорите на България и еврозоната, но според мен важното е да има уеднаквяване на политиките в икономиката и финансите за приемане на нови членки, ако не искаме тези неравенства да се увеличат.

– Вие познавате добре поляците. Те, както и унгарците, подкрепят ксенофобската политика на своите правителства срещу близкоизточните имигранти. Откъде идва тази ксенофобия сред поляците, които са сред най-големите европейски групи от емигранти в Чикаго например, както и във Великобритания?

– Имате право да подчертаете този парадокс. Ако има някоя нация в Европа, която е познала и изживяла движението на народи в своята територия и извън нея през XX век, това наистина е Полша. Ако се върнем към социологическите проучвания от 2013, 2014 или 2015 г., когато започна бежанската криза, ще забележим положително отношение към приемането на мигранти – 40 – 45%, а противниците бяха по-малко. Днес сме свидетели на ксенофобски делириум, който е по-силен, и имате право, че той се подкрепя от населението. Какво се случи? Смятам, че от няколко години в Полша, а и не само там, се роди чувство на колективна несигурност. Има изследвания, в които се задава въпросът „Изпитвате ли чувство на сигурност?“. През 1995 г. процентът на тези, които изпитваха сигурност, бе 70 – 75% срещу 15 – 20 на сто, които са несигурни. Днес съотношението е точно противоположното. Чувството започна да се променя през 2006, 2007 и 2008 г. Какви са тези дати? Украинската криза и световната финансова криза. Имаме ситуация, при която поляците изпитват колективна, а оттам и индивидуална несигурност. Тя е особено силна сред младите, въпреки че в Полша данните на „Евростат”, ако не се лъжа, сочат ниска безработица от едва 4,5%. Причината е несигурността на трудовите договори, кратката им продължителност, поради които поляк между 20 и 30 г. с висше образование изпитва чувство на несигурност. Ако прибавите към този фактор и политиката, която при предишното управляващо мнозинство бе доста пренебрежителна към част от населението на страната, стигаме до изкристализиране на това ксенофобско антимюсюлманско движение, макар че в Полша няма мюсюлмани. Настроението се оформя и от социологическите проучвания на влиятелния институт Sebos. Той не задава въпроса дали подкрепяте приемането на мигранти или на бежанци от войните в Полша, а дали сте съгласни да живеете редом с мюсюлмани.

– Каква е прогнозата Ви за изхода от кризата в Испания след референдума за независимост на Каталуния и решението на централното правителство да ѝ отнеме автономията?

– Много ми е трудно да направя прогноза, много съм разтревожен. Смятам, че каталунците имат национални искания, които са легитимни. Впрочем те бяха признати от Мадрид, когато Испания скъса с диктатурата и даде на различните области автономия – може би критикуема, но автономия. Лично аз смятам, че тези въжделения на каталунците оправдават искането за независимост. За начало областта е разделена, не всички са за независимост и по това положението е сходно с това в Шотландия. Управляващата партия на Мариано Рахой обаче не изтъква политически, а правни аргументи, като започна да ограничава достигнатото в предишните преговори. А това подсилва националистите. В тази криза според мен испанското правителство действаше напълно безотговорно. Нанасяше удари, арестува демонстранти и само наля вода във воденицата на националистите. Така се доближихме до катастрофа, защото позициите на двете страни са екстремни, а спокойно можеше да се стигне до компромис и се надявам това все още да е възможно – чрез избори, чрез връщането на отменения от Конституционния съд статут. Вместо това политиката на централното правителство не води доникъде, освен до катастрофа.

– Казвате, че напоследък доверието в ЕС е намаляло. Какви грешки на Брюксел причиниха тези настроения, които между другото не се споделят до голяма степен от българите?

– Основните грешки на Брюксел са от периода след приемането на Маастрихтския договор. Европейската комисия мултиплицира регулаторните преследвания, показа се твърде интервенционистки настроена към подробностите, което предизвика протестите на гражданите. Става дума за дреболии от сорта на размера на сиренето „Камамбер“ до по-сериозни неща като социалните права. Освен това тя водеше икономическа политика, която можем да характеризираме като либерална или твърде либерална и не бе приемана от европейците. Защото вместо Европа на надеждата те виждаха публичен досадник, който им пречеше да правят това, което искаха. Така че ЕС не успя да се изгради като въплъщение на европейското бъдеще. Същото важи и за слабата ѝ роля в международната политика през последните 25 г., като се започне от войните в бивша Югославия, в Африка, кризата в Близкия изток и т.н. 

Текстът е публикуван в брой 44/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

 

Споделяне

Оставете коментар

...................................