Ако не е престъпление, поне е нарушение Избрана

Внуче е прякото доказателство за наличието на свързани лица в скандала с обществените поръчки за импланти във ВМА

мнение Позиция: Здравният министър Николай Петров подаде оставка след скандала с обществената поръчка за импаланти. Неговите колеги обявиха, че това е морален акт, и обвиниха медиите, че съсипват имиджа му
Позиция: Здравният министър Николай Петров подаде оставка след скандала с обществената поръчка за импаланти. Неговите колеги обявиха, че това е морален акт, и обвиниха медиите, че съсипват имиджа му / БТА
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

„Безпрецедентна измишльотина” и „медийно активно мероприятие”. Така властта определи скандала с обществена поръчка за доставка на ортопедични импланти, който принуди министъра на здравеопазването проф. Николай Петров да си подаде оставката. Би Ти Ви излъчи разследване, което влиза в дълбочина в публикуван на сайта на Министерството на здравеопазването одит на Министерството на отбраната, към което е Военномедицинска академия (ВМА). От него става ясно, че проф. Петров в качеството си на шеф на ВМА, какъвто бе, преди да стане министър, е сключил два договора с консорциум „Ортопедие – Инвекс”. Той се управлява от мъжа, с когото живее дъщерята на Петров. За фактическото съжителство е известно в медицинските среди, призна здравният зам.-министър Мирослав Ненков. Но ако и това не е достатъчно, има финално неопровержимо доказателство – двамата си имат дете, което се явява внуче на възложителя на обществената поръчка. Именно внучето доказва, че спечелилият поръчката и възложителят са свързани лица. Любопитна подробност, но не и нарушение е, че този консорциум е спечелил в историята си единствено тези две поръчки за доставка на импланти – ортопедични и за травматологията.

Второто нарушение в тази поръчка е в начина на сключването на договора. Такъв изобщо не е трябвало да бъде сключен, защото дружеството не е било регистрирано по Булстат, а това е грубо нарушение на тогава действащия Правилник за прилагане на Закона за обществените поръчки, който изисква такава регистрация. Не е ясно дали юристите на ВМА са предупредили шефа си, който носи цялата отговорност за подписването на договорите, че липсата на Булстат е сериозен проблем.

Без отговор е и въпросът дали и какви вреди за държавата са произтекли от този договор. Дружеството на зетя е дало най-ниската цена за доставка на импланти и си е изпълнило договора. Той е за 300 000 лв., които дружеството е получило за 3 години. 1,6 млн. лв. е била прогнозната стойност. Вероятно затова прокуратурата, на която МО е дало одита, е отказала да образува досъдебно производство, с мотива, че „липсват данни за престъпление”. Това обаче е грешка. Обвинението е трябвало да направи сериозна проверка и аргументирано да каже дали се касае за престъпление, или за административни нарушения. И когато установи липса на данни за престъпление, да даде одита на Агенцията за държавен и финансов контрол (АДФИ), която е компетентна да проверява нарушенията на обществените поръчки. Прокуратурата обаче не го е направила и затова ще го прави тепърва, на принципа „след дъжд качулка”.

Най-притеснителни в този случай са реакциите на властта. Вместо министри да славословят проф. Петров, в чиито професионални качества никой не се съмнява, да хулят медията, изнесла нарушенията, да тръбят за злонамерено предизвикан проблем с политическа или бизнес корист, да се крият зад авторитета на страната ни, който ще бъде подкопан в навечерието на нейното европредседателство, е редно най-малкото по-почтително да се отнасят към законите, на които често сами са автори. Неглижирането на нарушенията при обществените поръчки само по себе си е аморален акт, който зацапва името. Проф. Петров може и да защити честта си с оставката си и с последващите официални резултати по случая, но колегите му, които заклеймяват разкритията на нарушения, няма да могат да го направят. Неслучайно 10 години страната ни не може да се отърве от мониторинга на ЕС заради зацапан от прикриване на корупцията имидж.


Текстът е публикуван в брой 44/2017 г. на списание "Икономист" от 3 ноември, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

...................................