Европата на Макрон Избрана

Френският президент дава нова надежда за връщане на политическото в ЕС, вече не с грандомански федералистки конструкции, а чрез прагматични стъпки

мнение Сдържана подкрепа: На срещата на върха на ЕС в Талин на 28 септември германският лидер Ангела Меркел окачестви идеите на Макрон като основа за интензифициране на френско-германското сътрудничество за бъдещето на Европа
Сдържана подкрепа: На срещата на върха на ЕС в Талин на 28 септември германският лидер Ангела Меркел окачестви идеите на Макрон като основа за интензифициране на френско-германското сътрудничество за бъдещето на Европа / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

ИВАЙЛО ДИЧЕВ

Политическият тласък за създаването на ЕС дойде от Франция. Оказала се малко неочаквано победителка във войната, тя използва историческия момент да стане и лидер на континента, какъвто смазаната Германия дълго не можеше да бъде. От самото начало във френско-немския тандем има разделение на труда: Франция тегли към политиката, Германия – към икономиката. Така и до днес: Макрон мобилизира политическата воля в Съюза; германците чуват, че ще им се наложи пак да плащат.

Лайтмотивът при Макрон е, че Европа от разрушител на националните държави трябва да се превърне в защитник срещу глобализацията. Да противостои на гиганти като Китай и САЩ, да се справя с климата, с миграцията. Всички го знаят, но продължават да бунят народите си срещу „евробюрократите“.

Защита в буквалния смисъл чрез европейски въоръжени сили. Колкото и да е безотговорен, Тръмп е прав в едно: не може 72 години след войната най-богатият регион на света да живее под чадъра на САЩ. Макрон кани желаещите да се включат веднага в европейски сили за бързо реагиране, базирани в страната му. Е, да, но ако трябва да се изпратят в Мали или Сирия, ще почнат едни дебати в националните парламенти и от бързото реагиране няма да остане нищо. Идеята е да се почне веднага с малка стъпка: за начало да участват няколко близки във външнополитическия си курс страни, по-натам ще ги последват и други. Същото е с общата защита на външните граници, макар че там популистите ще са по-сговорчиви. Сегашното положение е абсурдно: Франция обработва стотици хиляди молби за убежище на отхвърлени вече от други членки на ЕС.

От катедрата на Сорбоната Макрон разви идеята за Европа-защитник и в други посоки. Защитник от нелоялни търговски практики като китайския дъмпинг, при който държавно субсидирани стоки заливат европейския пазар. В интерес на всички би било създаването на европейски прокурор за борба с този проблем. Дали и българският производител няма интерес от по-сериозен контрол на турския внос?

Вътрешната конкуренция е друга опасност според Макрон: тя изправя страните една срещу друга и подкопава общите принципи. Какво значи данъчна и социална хармонизация? Еднакви данъци са немислими в толкова икономически разнородно пространство, става дума за друго – страните да не се състезават кой да свали повече данъците, разрушавайки социалната си система, а да се договарят за това съвместно. Също толкова нереално е да се въведе единна минимална заплата; и все пак трябва да имаме тази цел на хоризонта, ако искаме да сме общо икономическо пространство. Общи европейски данъци Макрон предлага за нови сфери – финансовите трансфери, дигиталните монополисти, въглеродните емисии.

Много критики събра искането командированите в друга страна работници да получават социални плащания, равностойни на страната, в която работят. В Източна Европа го изтълкуваха като желание на Макрон да фалира конкуренцията. Но идеята има един социален аспект: парите, които получава командированият във Франция полски водопроводчик, да се връщат в социалната система на Полша.

Критикуван заради либерализма си, Макрон не се харесва и вдясно заради етатистките си идеи. Той иска създаването на „европейски шампиони“ – както знаем от успеха на „Еърбъс“, това става от горе и с политическа воля. Дали България ще се включи в подобни проекти? Става дума и за европейски университети, център за радикална иновация. Френският стил – с държавата напред – няма да се хареса на всички; „ако немските либерали влязат в правителството, съм мъртъв“, са чули Макрон да казва. От друга страна, в Талин Меркел приветства идеите му, в които имало много интересни неща. Но тъкмо това е политическото – поле за диалог и сблъсък на интереси, не гробище от директиви и алинеи.

Основното, което Франция очаква, е Съюзът да стане управляем, не боксова круша, върху която националните правителства прехвърлят неудачите си. На единия край – плашилището на федерализацията, на другия – разпадът. Прагматикът Макрон се е отказал от картезианската традиция на абстрактните принципи: той иска да почнем да решаваме проблемите, който иска – повече, който не иска – нека не спира останалите. Бюджетът за еврозоната не изключва никого и няма защо да ни обижда – освен ако просто решим да сме вън от нея като датчаните например.

Една стара идея – да избираме една част от евродепутатите с транснационална листа. така ще върнем европейските теми в дебата. За начало – местата, овакантени от Brexit. Еврокомисарите станаха много, нелепо е очакването, че представляват страните си. Ами дайте да ги намалим на 15. Но това би звучало като надменен френски диктат, ако Макрон не добавяше веднага: и нека старите членки се откажат от комисар, нека Франция първа даде пример.

Може би „Ел Паис” се изхвърля, когато нарича Макрон „европейският президент“. Но със сигурност той дава нова надежда за връщане на политическото, вече не с грандомански федералистки конструкции, а чрез прагматични стъпки. Наблюдавайте кой най-много го ругае, и ще разберете, че е на прав път.


Текстът е публикуван в брой 40/2017 г. на списание "Икономист" от 6 октомври, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

...................................