Кумгейт и изкусното оцеляване Избрана

В случая с Делян Добрев Бойко Борисов демонстрира как се преформатира скандал

мнение Обич: Делян Добрев подава оставка "отвсякъде", но ГЕРБ не го пуска
Обич: Делян Добрев подава оставка "отвсякъде", но ГЕРБ не го пуска / БТА
Споделяне

Пламен Енев

Пламен Енев

редактор

Кумгейт на Делян Добрев в Хасково не е като суджукгейт на съпартиеца му Живко Мартинов в Добрич. Не толкова защото Мартинов, който набързо се раздели с парламента и получи 6 обвинения от прокуратурата, е напълно неизвестен в сравнение със знаковото лице на партията Добрев. А защото случаят „Хасково“ бе подет от опозицията, като в него се включи и после бе дозамесен президентът.

Политическите нагласи в страната и предстоящото европредседателство крепят здраво властта на ГЕРБ. Сериозни трусове могат да дойдат само отвътре, от самото консумиране на властта. Те обаче бързо се решават по вертикала като персонални провинения, без да се разбива „моделът ГЕРБ“ и без политически последствия за партията – от Искра Фидосова, та до Мартинов.

Когато скандалът бъде изваден от опозицията, а ехото му бъде усилено и от държавния глава, трусът е по-силен и по-продължителен. Но в същото време това е прекрасна стратегическа възможност за изход от битката без тежки поражения чрез преформулиране на смисъла ѝ. Вместо каква е истината, по-важно става кои се борят за нея. В сражението между цялостни биографии и разстилането му и към други фронтове истината може да се окаже друга.

Първо обаче трябва да се утилизира зарядът на обвинението в шуробаджанащина по същество. За всяка партия е съвсем нормално областният ѝ координатор и депутат да кадрува на място – това е отплата за позицията му и гаранция за заздравяването ѝ. Хората по места също са свикнали на това. Но то все пак е скандално за общата публика. И единствен Бойко Борисов може да одомашни скандалния непотизъм на самия терен на централната публичност. Заставил преди две години дългогодишната пиарка на ГЕРБ и кабинета му Севдалина Арнаудова да се ожени, след като имала дете и фактическо съжителство, и сам ѝ кумувал. Сестра му не станала директор на общинска болница, защото самият той попречил чрез министъра. А дъщеря му не можела да започне работа нито в частна, нито в държавна фирма, защото баща ѝ е премиер. Но ето, сега той ще разпореди семейните в едно ведомство да избират – той или тя остава на работа, за да няма конфликт на интереси. А оставката на Добрев – „капе живо месо от нас, от най-доброто“ – е „единственият начин партията да оцелее и хората да ѝ вярват“.

За да остане здрава партията обаче, Добрев не трябва да е виновен, а жертва. Не му приемат оставката в парламента, низови организации го подкрепят, остава областен координатор в Хасково въпреки желанието си, а защо не и кмет при предсрочни избори, ако кметът Беливанов се вслуша в призива на Борисов и се оттегли.

Накрая идва контранастъплението чрез тясното обвързване от Борисов на президента с БСП. Румен Радев сам се постави в тази ситуация, като, раздразнен от обвиненията на депутата Антон Тодоров, че е лобирал за „Грипен“, заяви, че очаквал „премиерът да озапти беквокалите си“, но сега е готов на битка, щом като я искат. И затвърди войнственото си позициониране с думите, че „управляващите гледат на европредседателството като на някаква омерта, която да гарантира спокойствие отвътре и легитимация отвън“.

Не е трудно за Борисов да нареди сред беквокалите на президента започналата кумгейт Елена Йончева, която за кратко беше медиен съветник на държавния глава. Но и да принизи Корнелия Нинова до същата роля. Борисов дава право на второразредните играчи – тези в парламента, да се дърлят като управляващи и опозиция, а той е горе, на нивото на президента. Но не иска тотална война – „колкото опасно е да падне кабинет, толкова опасно е да падне и президент“, дори е рицарски великодушен – „пожелавам му и втори мандат“. Борисов има нужда от президента като спаринг партньор, за да може да стои на полето на държавническото и оставя гейтовете в прахта на партийните боричкания.

Затова ГЕРБ и Борисов пак ще останат непокътнати. А гейтовете само ще държат „модела ГЕРБ“ нащрек за оцеляване.


Текстът е публикуван в брой 40/2017 г. на списание "Икономист" от 6 октомври, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................