Лъжата равен достъп до образование

Над 200 хил. деца не ходят на училище, 40% от тийнейджърите са функционално неграмотни, а ние спорим дали учебниците да са черно-бели

Споделяне

Iglika Goranova

Иглика Горанова

редактор

 

 

Иглика Горанова, редактор в "Икономист"

Страстите български около българското училище пак подгряха началото на учебната година. Този път образователното министерство драсна фитила с идеята да съди родителите, които не пускат съзнателно децата си на училище, и обеща хайки за деца, които не посещават класните стаи. Разгневени родители добавиха съчки в огъня със спора дали е дискриминация издателство „Просвета” да отпечатва два вида учебници – цветни (за богати) и черно-бели (за бедни), при положение че бизнесът с учебници втора ръка процъфтява и че нормалните очаквания са учебниците да са дигитални – каквито пусна и издателството, при това са най-евтините, но никой не обърна внимание. Общото между двете теми, залели общественото пространство преди 15 септември, сякаш е прословутата реплика на Швейк: „Най-хубавото в този живот е да се правиш на идиот".

Засега е ясно, че правителството ще оформи нормативно идеята си да съди родители – с промени в НК, от които най-вероятно ще се откаже впоследствие. Ясно е, че над 200 000 деца от маргиналните общности и уязвимите групи не посещават училище и че на тях се разчита да попълнят дупките от липсата на кадри на пазара на труда и да крепят евентуално социалната система. Причината за тази стратегия е ясна - българчетата предпочитат да работят за по-високи заплати в чужбина, а населението застрашително застарява. Въпросът е как тази цел ще се осъществи.

Да кажем, че хайките, с които ще се ловят неизпратени деца на училище, се увенчаят с успех, какво ще се получи? В класните стаи ще бъдат вкарани насила гладни деца, които нямат обувки, дрехи и учебници, под заплахата, че ще глобяват родителите им. В най-масовия случай тези родители разчитат на социални помощи, сортират боклуците и обикалят къщите за старо желязо или разфасоват изоставени постройки. След като бъдат заловени, тези деца ще трябва да учат заедно с другите, които са облечени, нахранени и имат учебници и помагала. Резултатът от тази акция е, че освен че в клас ще има „два свята, единият от които е излишен”, най-вероятно ще бъдат насърчени кражбите на закуски след четвърти клас. Затова е логично да се предположи, че преди да стигнат до глоби и до съд, от министерствата трябва да дадат дрехи, обувки, раници и учебници на бъдещата работна сила от всички класове, защото помощи от 250 лв. сега се дават само за първокласници. Чуват се намерения по предложение на учителите част от социалните помощи на такива семейства да се дават в натура. Тези предложения обаче още не са облечени в приети нормативни актове за разлика от сформирането на групи за издирване на необхванати от училище деца.

Добре е също, преди да пристъпи към глобите и съдебната зала, правителството да изпълни ангажимента си ромските деца да посещават задължително детски градини, за да се социализират и да научат български. Защото, ако се разходите до някоя от ромските махали, в които държавата бута незаконни къщи на многодетни фамилии, а общината ги настанява в колиби от найлон, защото няма друг жилищен фонд, включително и фургони, ще видите, че децата на тези роми не са обхванати в градини. И те са обречени да отидат на училище освен потопени в мизерия, и без базови познания по български.

Кабинетът трябва да се заеме и с въпроса какво да се учи в училище. От години 40% от завършилите средно образование у нас излизат функционално неграмотни, т. е. не разбират смисъла на прочетеното. Това означава, че има нещо сбъркано в учебния материал и той трябва да бъде преосмислен така, че да е ясен на децата. Вместо разтреперани родители да обясняват в ефир, че е дискриминация учебниците да се печатат цветни и черно-бели, да инициират сериозна дискусия какво трябва да се учи задължително в училище и какво – по желание, за да излизат децата грамотни и със способност за самостоятелно мислене.

Най-големият проблем е лъжата, че у нас има равен достъп до образование. Националните елитни гимназии се броят на пръстите на двете ръце и те са съсредоточени в столицата и още 2 – 3 града. Останалите компенсират с безброй скъпи частни уроци или с частните училища, където също се плащат солидни такси. Така че достъпът до качествено образование зависи в много голяма степен от социалния статус и местожителството.

Ако искаме наистина образовани хора, ще трябва да осигурим равен достъп до качествено образование за всички. Това със сигурност означава и целево подпомагане на родителите без възможности. А и по-голям ресурс за образование в държавния и общинските бюджети. Но с тези данъци едва ли ще стане.

Текстът е публикуван в брой 36/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

...................................