Великото преселение в Партийния дом Избрана

мнение Великото преселение в Партийния дом
Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

ХРИСТО КАРАСТОЯНОВ

Мине – не мине мандат и – ха! – заговорва се за преместването на площад „Народно събрание” номер едно на площад „Княз Александър”, също номер едно.

Там, разбираш ли, се намира сградата на бившия Партиен дом и аз съм сигурен, че още дълги години тази сграда ще си се нарича само така: Партийния дом. Вярно, с „бившият” отпред, но все ще си е Партийният дом. Нищо че от едно известно време там има надпис „Народно събрание” и че депутатите чат-пат ходят нещо да си свършат някоя работа – то си е бившият Партиен дом. Инак народните ни (с извинение) представители все още заседават (с извинение!) на площад „Народно събрание”.

Но не щат там!

Доколкото разбирам, тая година вече ще стане работата: ще се преместят народните (с извинение!) представители. (Даже им правят оберлихт в момента...)

Въпросът е: Защо?

Защо толкова убедено искат да се преместят именно там?

Да не би да е, понеже досегашната сграда на Народното събрание е построена на мястото на старо гробище, та депутатите да ги е страх да не почнат да изпълзяват разни вампирясали особи, които да им се пречкат, докато законотворчестват?

Не вярвам това да е причината. Ние при всеки избор пращаме там здравомислещи хора, те на такива глупости не вярват.

А може би не им дреме за дългата парламентарна история, за този парламентаризъм, кован от бляскави техни предходници в тая същата сграда...

Но и това не ми се вярва: сградата на площад „Народно събрание” номер едно все пак си се запазва за парламента и евентуално ще се употребява за по-тържествени случаи. Например за общата снимка в началото и общата снимка в края на съответната сбирка на парламента.

(Така де! Някои от тия двеста и четиресет българи влизат в историята само и единствено посредством тези две снимки. С нищо друго! Е, има депутати, на които от тези снимки ще им личи как остаряват и как са я докарали до пенсия само в зданието зад гърба им. И това е нещо.)

Или може зданието да им е отесняло. И да им стиска в талията... При това положение, да, бившият Партиен дом може да им свърши добра работа. Не съм данъчен инспектор, но и с просто око мога да преценя, че това здание е няколко пъти по-голямо от онова здание. Защото онова здание е строено, когато хората са цепели стотинката, а това здание е строено, когато парите за нищо ги нямахме. Там освен това би имало стаи за всеки народен (с извинение) представител, а не както е сега: по една стая за цяла група, и като станат повече групите – създава се проблем: изчезват им кафеварките и се налага да се пишат остри декларации по тоя повод!

Добре, но ако е само заради пространствата – досега да се бяха преместили в НДК-то на културата! Там пространства да искаш!

Да ги е срам от черквата зад гърба им... Е, чак пък да ги е срам!...

Лично за мен остава едно-единствено обяснение на това страстно желание да се преместят в бившия Партиен дом.

И то е, че тия двеста и четиресет наши народни (с извинение!) таквоз, ама всичките – от трийсет и шестото Народно събрание до днешното четиресет и четвърто, плюс четиристотинте от Великото – всичките те през целия си живот са мечтали да работят именно в това здание!

Мечтали са да работят в Партийния дом!

Обикаляли са го, подмилквали са се, ама не са ги пускали милиционерите! А за тях да работят именно в тази сграда, е било все едно да ги пратят в Москва бе, хора!

Е, сега им е паднало да сбъднат съкровената си мечта: да работят в Партийния дом.

Ами да се нанасят!

Сега, като им връчат акт 16, като им раздадат ключовете, вече няма да има никаква причина да наричаме Партийния дом „бивш”.


Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

..................................