Приказки на маса Избрана

Управляващите нямат нужда от специално законодателство, а от желание, ако искат да разследват „разбойническата приватизация“

мнение ЕМБЛЕМА: Николай Банев привлече боновите книжки на 100 000 българи с обещанието за 40% годишна доходност от дивиденти
ЕМБЛЕМА: Николай Банев привлече боновите книжки на 100 000 българи с обещанието за 40% годишна доходност от дивиденти / Икономист
Споделяне

Пламен Енев

Пламен Енев

редактор

Констатациите по повод масовата приватизация, които министър-председателят Бойко Борисов направи през последната седмица, са съвсем точни. „Да кажа на хората вследствие на тази разбойническа приватизация колко милиарда е загубила държавата, но и продължаваме да плащаме. Всичко в завода „Полимери“ е разграбено и унищожено, а пък собствениците (фирмите, свързани със семейство Николай и Евгения Баневи, бел. ред.) имат мерцедеси „Майбах“ и ни дават оценка“, каза раздразнено премиерът по повод неизбежното плащане на милиони от бюджета за обезвреждане на опасен отпадък, който се намира на територията на бившия завод. И добави, че в подобна ситуация се намират „десетки, да не кажа стотици“ предприятия, раздържавени в края на 90-те години на миналия век. Надеждата на Борисов е, че след създаването си единното антикорупционно звено ще се занимае „не само с това, което е в момента, а и с подобни минали сделки...“.

Тези думи звучат в пълен синхрон с усещането за несправедливост на голяма част от българите, предали боновите си книжки на знайни и незнайни фондове без никакъв опит в пазарната икономика, но попаднали на правилното място. Само че поредица от премиери, включително и сегашният, са имали възможност да реагират на този много негативен епизод от историята на прехода.

Нека да вземем за пример Баневи, които се утвърдиха в общественото съзнание като христоматиен пример за този модел. Чрез фонда АКБ те придобиха десетки предприятия, сред които и 34% от „Полимери“, през 1996 година. Две години по-късно държавата им продаде още 24% от девненската компания срещу 12 млн. долара, за които Баневи теглят кредит от държавната тогава „Булбанк“. Почти веднага започват проблемите, а първото спиране на производството бе през 2000 г. заради неплатени задължения към доставчици. Това е и периодът, в който започва „реорганизация“ на всички фирми на АКБ. Следват серия прехвърляния на собственост, апорти, разпродажба на активи, неизпълнение на приватизационни ангажименти, неплащане на публични задължения. Всички компании от портфейла на бившия приватизационен фонд са в лошо състояние, а логичното при „Полимери“ се случи през 2012 година, когато фирмата бе обявена в несъстоятелност със задна дата.

Крайният резултат от експеримента за „по-социално и по-справедливо раздържавяване, при което активите на държавата стават собственост на българските граждани“ бе, че стотина души с нулев управленски опит придобиха 1/3 от българската икономика.

Но епичният провал на масовата приватизация е много стара новина.

Всичко това е известно и се е развивало години наред в публични дружества, пред очите на всички контролни органи. Стотици са медийните публикации със съмнения за нарушения в „Империята на Баневи“, но нито една от тях не доведе до адекватна институционална реакция. През 2011 г., когато премиер бе Борисов, името на Банев изскочи от дипломатически доклад на американския посланик Джеймс Пардю, изтекъл в Wikileaks. Посланикът пише, че бизнесменът е замесен в приватизационни измами и корупция. През април 2016 г. (отново със сегашния премиер начело на държавата) в.„24 часа“ оповести тайни офшорни компании на Банев и съпругата му в рамките на проекта „Панамски досиета“, но не разкри какво има в тях. Сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ допълни тази информация с твърдението за най-малко 80 млн. лв.

Ако управляващите смятат, че приватизацията на „Полимери“ (а и не само) е разбойническа, имат целия държавен инструментариум да поправят тази несправедливост и да предадат виновните на съд. Ако има незаконно декапитализиране, парите могат да се проследят и без специално законодателство (най-малкото защото цитираният от Борисов Антикорупционен закон третира лица, заемащи висши публични длъжности), а виновните идентифицирани. Всичко останало попада в категорията приказки на маса.


Текстът е публикуван в брой 32/2017 г. на списание "Икономист" от 11 август, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

..............................