Закони на майтап

Споделяне

Iglika Goranova

Иглика Горанова

редактор

 

 

 

Майтапът, който министри и депутати си правят със Закона за нормативните актове (ЗНА), е напът да се превърне в гавра. Вместо да спазват правилата и да пускат за обществено обсъждане проектозакони, стратегии и концепции, придружени с оценка на въздействие върху засегнатите страни, част от министрите и почти всички депутати пишат формални оценки и мотиви на проектите си, или пък изобщо нищо не пишат. И изобщо не ги е грижа, че от 4 ноември 2016 г. влязоха в сила „революционните” промени в ЗНА, които трябваше да въведат ред в законодателството и да спрат стотиците поправки в законите, които объркват фирми и граждани. Тези промени изискват задължителни оценки как нормативните актове ще повлияят на засегнатите страни, изискват финансови обосновки и обществени обсъждания – един сериозен труд, който трябва да полага както администрацията, така и народните представители.

Тогава някои външни експерти възторжено и безразсъдно сравниха промените в ЗНА с Априлското въстание в българското законодателство. Е, с днешна дата може да се каже, че въстанието се отлага поради липса на интерес от управляващи и от засегнати. Първите не спазват закона, а вторите не ги контролират. Засегнатите страни, с изключение на големите работодателски, браншови и кметски организации, обикновено разбират какво им се е случило едва след като промените станат факт.

Пръв между равни в лошата практика, която формализира целия този процес, се оказва не кой да е, а правосъдното министерство. Хората на Цецка Цачева качиха за обсъждане на интернет страницата на ведомството не проект на дълго чакания и обещан от ГЕРБ антикорупционен закон, а... структурата с наименованието на 13-те глави в него. И какво да обсъждат по-точно експертите и гражданите? Дали първата глава да се казва „Общи положения”, а последната „Административнонаказателни разпоредби”, или по иначе? Или дали главите да са 13, 9 или 15?!

И Министерският съвет се включва периодично в групата на нарушителите. Оттам внесоха предложение за промени в НПК, без към него да е приложен доклад от изготвена оценка на въздействие, нито пък справка за проведена обществена консултация. Независимо от това погазване на ЗНА проектът бе приет на първо четене в правната комисия. Той има амбицията да ускори съдебното производство, както и да прехвърли корупционните престъпления на хора от висшите етажи на властта към специализираната прокуратура и съд.

Народните представители не остават по-назад. През юни група депутати от ГЕРБ внесоха проект за изменение на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), без да е проведено обществено обсъждане, и го приеха. Проектът предвижда в пъти повишаване на таксите и разходите за административно правосъдие на граждани и сдружения, за да „захрани” съдебната система. Таксата за касационно обжалване и отмяна на влезли в сила решения за гражданите се увеличава 18 пъти, а за неправителствените организации - 90 пъти. Фирмите не са засегнати драстично – увеличението за тях е само пет пъти. Липсата на основните атрибути, които трябва да придружават всеки закон, бе забелязана от адвокат Александър Кашъмов, който предупреди, че промените в АПК нарушават основни права на гражданите.

Всички сме наясно, че за да заработи една реформа, каквато е тази с оценка на въздействие на законите, се изисква известно време. Но цялото време на света няма да стигне да заработи една норма, ако няма политическа воля тя да се прилага и ако няма сериозни санкции към нарушителите. А те обикновено са самите законодатели

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................