Спорна промяна Избрана

Измененията на ДОПК, касаещи отговорността на трети лица за задължения на дружествата, може да предизвикат вълна от дела срещу ревизионни актове

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Бойчо Момчилов,

адвокат и данъчен консултант

На интернет страницата на Народното събрание e публикуван проект за изменение на Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в който се предвиждат промени и допълнения на нормата на чл. 19. Целта на исканото изменение е в бъдеще отговорност за публични задължения на фирмите да носят значително по-широк кръг лица. Както е известно, при сегашния режим отговорност за подобни задължения могат да носят само лица, свързани с оперативното ръководство на съответното дружество. Сега те са изрично изброени: член на орган на управление, упражняващ оперативни функции, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник. Това е и напълно естествено, тъй като, за да се вмени отговорност за чужд дълг на въпросните лица, се изисква установяването на тяхно виновно поведение (действие или бездействие), изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред органа по приходите, и вследствие на това не могат да бъдат събрани публични задължения.

Предвидените промени в ДОПК обаче рязко се отдалечават от смисъла и целта на досегашния режим на трето лице, отговорно за задълженията на управляваното от него дружество.

Така например в поправката е предвидено освен управителните органи отговорност за публични задължения на дружеството да носят и пълномощници на дружеството, които имат нотариално заверено пълномощно за цялостното му управление. Така формулирана, разпоредбата поставя множество въпроси. На първо място, какво значи да възложиш на някого цялостната дейност по управлението на едно дружество. Тук очевидно въпросната „цялостна дейност” е твърде общо формулирана като понятие и така несъмнено ще възникнат казуси, изискващи тълкуването на клаузите във въпросното пълномощно. Трябва да припомним и практиката на Върховния административен съд, която изисква доказването на личното участие на лицето в укриване на факти и обстоятелства, които по закон са били длъжни да обявят пред органа по приходите.

Интересно допълнение се съдържа и в новата норма на ал. 5. Там вече се предвижда отговорност за публичните задължения на дружеството да носят и мажоритарните собственици на капитала, включително съдружници или акционери, имащи това качество към момента на възникване на задълженията, които недобросъвестно прехвърлят притежавани от тях дялове или акции. Предвидена е и презумпция за недобросъвестност – според въпросната норма тя е налице, когато съдружникът или акционерът е знаел, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно.

Имайки предвид смисъла на досегашния режим, не става ясно как, защо и по силата на каква логика данъчната администрация се домогва да вмени отговорност на лица, които е напълно възможно да нямат нищо общо с оперативното управление на едно дружество, и съответно по никакъв начин да не са участвали в укриването на факти и обстоятелства от приходните органи. И изобщо в такива случаи трябва ли да се доказва някакво участие в укриването на факти и обстоятелства от администрацията или собствениците ще носят отговорност само заради това, че не са успели или не са имали шанса да развият успешен бизнес, изпаднали са в неплатежоспособност и са прехвърлили дяловете си. Т.е. с въпросната промяна, приходната администрация не се ли опитва по законодателен път да прехвърли стопанския риск от несъбиране на вземанията си върху собствениците на дружествата и съответно те да отговарят и за невиновно тяхно поведение?

Как администрацията например ще докаже личното участие в укриването на факти и обстоятелства от акционер, който е напълно откъснат от ежедневната работа на акционерното дружество и участва веднъж годишно само в работата на общите събрания, където се обсъждат изцяло стратегически въпроси за развитието на компанията. Как и защо подобно лице трябва да отговаря за данъчните задължения на дружеството?

С разпоредбата на ал. 7 пък се вменява отговорност на лицата, които участват в стопанския оборот, в скрито съучастие с неплатежоспособно юридическо лице. На първо място следва да се има в предвид, че т.нар скрит съучастник ще бъде нова за данъчното право фигура, която обаче съществува в търговското право и нейните съществени белези могат да бъдат извлечени по тълкувателен път от Търговския закон. В тази връзка Върховния касационен съд приема, че трябва да се съобразят общите гражданско-правни разпоредби, регламентиращи случаите, когато едната от страните по сделката остава скрита. Това е законово регламентирана практика, в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), която може да влезе в колизия с новия текст от ДОПК. Такива текстове в ЗЗД уреждат персоналната симулация /“сламен човек“/, при която страната остава скрита само за третите по отношение на привидната и прикритата сделки лица. Същия закон урежда и косвеното представителство, при което страна остава скрита за другата договаряща страна. От тази гледна точка прикриването на дейността на едно лице по сделка не е непременно незаконно.

Ако посочените по-горе промени в ДОПК бъдат одобрени в сегашния си вид, очаквам съдилищата на България много скоро след това да бъдат залети от вълна съдебни жалби срещу ревизионните актове, издадени на основание на спорните текстове. За съжаление, досега неведнъж сме виждали, че подобни авантюри приключват със загуба за държавата и данъкоплатците. И

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................