Елементарно, Уотсън! Избрана

Сбъдна се мечтата на Борис Трети – царят Обединител, Беломорието днес пак е българско

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

МИХАИЛ ВЕШИМ

-Как се управлява България, Холмс?

- Елементарно, Уотсън!

Този кратък виц важи на всички нива – от кабинета на „Дондуков” до кметството в най-забутаното село. Отнася се и за различните сфери – от икономиката до правосъдието, от външната политика до културата.

И туризмът...

Преди повече от четвърт век елитът в управлението се наричаше „номенклатура”. Там влизаха партийните кадри и почти не излизаха. Само ги местеха като пионки по шахматна дъска – провали се директор на завод за стомана, пратят го в месокомбината – пак за директор. Или туризмът...

Туризмът се ръководеше от хора, които не знаеха чужд език, но знаеха какво е казал Тодор Живков в речта си на поредния конгрес на Партията, единствена управляваща по конституция.

Какво беше да си българин на българското море във времената на Правешката държава? В хотелите те среща надпис: „Няма легла”. А и да има, не можеш да вземеш стая с приятелката си – не сте женени. На рецепцията ви проверяват паспортите, все едно ще минавате граница – „Другари, моралът на социалистическия човек е над всичко!”. Това бяха казали на един познат и не го пуснали в хотел със законната му съпруга, не могли да докажат, че са женени – в паспортите били с различни фамилии, а брачно свидетелство не носели.

Нямаше места и в ресторантите – всичките бяха държавни, под една-две „шапки” - „Балкантурист” или „Обществено хранене”. Молиш се сервитьору за маса горещо, намигаш, правиш знаци, даваш нишани: „Шефе, твойто не се губи!”. А „шефът” даже не те удостоява с поглед – в ония години келнерите бяха по-богати от клиентите си, къде се е чуло богатият да обслужва бедняка? Даже директорът на БАТО (Българска асоциация за туризъм и отдих) по Живково време си намерил майстора-келнер... Влязъл в ресторанта на новооткрития многозвезден хотел „България” в Бургас, но не се представил като директор, а като обикновен клиент. Поискал да прочете менюто, пък сервитьорът го подиграл: „Абе, куре, това да не ти е читалня!”...

А къде сме днес, четвърт век по-късно?

Морето пак ни се вижда „черно”, ако изобщо го видим. Брегът е презастроен с хотели. Местата за българи – двойно по-скъпи от леглата за чужденци. На софиянец ще му е по-евтино да отиде в Албена, ако си запази стая чрез германски туроператор, отколкото чрез българска фирма. Дерат те и на плажа – с чадъра и шезлонга, на паркинга, в ресторанта... Презастрояването е равно на обезценяване – многохилядната леглова база трябва да се пълни – най-вече с бедни чужденци. Безработни западняци, които идват на нашето море със социални помощи. Не заради морето, заради евтиното пиене. Скоро минах покрай комплекса Слънчев бряг-Запад – хотели насред полето, по-близко до Айтос, отколкото до морето. Там затварят бедните шведи и англичани с къркане на корем. След една седмица ги връщат обратно с чартъра в мозъчно затъмнение, без да помнят къде са били и какво са правили... Как тогава пияният швед да си спомни, че е ритнал зверски българска камериерка в лицето?

По света стана скандал, а у нас наш „експерт” номер 1 в бранша посъветва да не се раздува скандалът, че да не обидим шведските туристи. Току-виж сме се лишили от шведските маси – в масовия и касовия смисъл.

„Другари, да не се излагаме пред чужденците!” – бе често в речника на номенклатурите от Живковото време.

Уж е минал четвърт век, а същите по манталитет „експерти” управляват туризма. Как – елементарно, Уотсън! Резултатите не закъсняха – курортите ни са рай за простаци – чужди и наши. Чуждите с малко пари, нашите – с много.

А нормалният българин е в Гърция. Сбъдна се мечтата на Борис Трети – царят Обединител, Беломорието днес пак е българско. Едни българи почиват, други ги обслужват. Гърците само прибират парите...


Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 16 юни, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

..................................