Заедница Избрана

мнение Заедница
Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

МИХАИЛ ВЕШИМ

Към Македония имам историческа заслуга – малко след като президентът Желев я призна за независима държава, аз признах „Скопското пиво”. Признах го в качеството си на външен министър на Бирената партия (в началото на 90-те имаше такава партия и тя провеждаше ежевечерно конгреси в партийния дом „Феята”). “Признавам Скопското пиво!” – казах на директора на тяхната бирена фабрика, бяхме при него заедно с карикатуриста Ивайло Нинов – делегация на високо партийно равнище. „Е па яз шо да сторам?” – попита стреснат директорът. „Па сипи по едно пиво!” – рекох му и така ги „сближихме односите”. Да сте чули македонците да имат претенции за „Пиринското”?

Тоест хумористите по-добре се справят от политиците.

„Шо ке се напиеш?” – този въпрос най-често ми задават в Македония. На него имам готов отговор: „Абе аз няма да се напия, ама вие сипете, що имате!”.

Ракията там е „природна”, чувството за хумор – също. Върху сградата на националния театър прочетох графит: „Смърт на Касандра, свобода на македонскиот народ”! Беше в началото на 90-те – тогава сериалът „Касандра” беше поробил и българския, а и другите балкански народи, но ние си траехме, а македонците бяха готови да въстанат. Двайсетина години по-късно видях на друга стена друг надпис: „През Груйо ми е!” – намек (който не може да се нарече тънък) за премиера Груевски...

Известно е, че в Скопие има най-много паметници на квадратен метър – по време на управлението на горепосочения „Груйо” централният градски площад се задръсти от монументални скулптури – Александър Македонски на кон, цар Самуил на трон, войводите Гоце Делчев и Даме Груев – и те на коне – като бележити пълководци. Из Вардаро джапат „гемиджиите”, а малко по-надолу се възвисява Триумфалната арка – досущ като Парижката, е, малко по-ниска – френската е почнал да я строи Наполеон, а македонската – не знам, може би някой Груйо, като оня от графита на стената.

„През Груйо ми е!” – се сещам и в София, когато погледна нашия паметник на цар Самуил – оня със светещите очи. Казват, че македонците ни завидели – нито един от техните монументи не свети. Ние и в друго ги надцакахме – конят на наш генерал цвили стария химн „Шуми Марица”, щом му застанеш срещу копитото. Но пък конят на Александър Македонски има най-големите топки, нали е Буцефал, най-велик сред конете. Топките първоначално били още по-големи, но даже поръчителите се смутили от размера и накарали скулпторката малко да ги намали – да ги вкара в по-реалистични размери. Тогава в македонската преса имаше дискусия за размерите – онова „През Груйо ми е” на стената сигурно беше част от спора. Тогава още нямаше „стени” във Фейса, че споровете да са там.

В Скопие съм имал и друга среща на високо равнище. С колегата Кръстьо Кръстев бяхме поканени на откриване на международна карикатурна изложба. След изложбата – банкет с много „Шо ке се напиеш?”. След банкета любезните домакини ни качват с Кръстьо в една „застава” да ни карат до хотела. Около колата залита силно пиян човек – и той от компанията. Домакините казват: „Сместите се да земеме Борко”. Вземаме Борко при нас на задната седалка, ама той не стои седнал – полага плешива глава в скута ми и нещо бърбори. Галя го по главата: „Кротко, Борко!” и само се моля да не повърне, че нямам резервни панталони. По едно време спряхме някъде в нощно Скопие. Отвориха вратата и Борко се изсули – заклати се като метроном, но не падна.”Он ке се оправи!” – казаха домакините и дадоха газ. На другия ден, в 9 сутринта, имахме среща с техен зам.-министър на културата. Секретарката отвори вратата на кабинета: насреща ни Борко – същият, чиято глава бях държал в коленете си. Много ни се зарадва: „Шо ке се напиете?” и извади шише „природна лоза”...

И ние имахме подобен министър на културата, сега председател на комисията в парламента – та и по това си приличаме, по културата на министрите.

Защо разказвам всичко това – защото предпочитам шегите със съседите пред кавгите. И повече ми харесва въпросът „Шо ке се напиете?”, отколкото „С кого ке се степаме?”.

И като балкански Кинг (Мартин Лутер) имам една мечта – сите комшии да сме у една заедница – европската. А на нашите и на македонските политичари бих казал, че „заедница” не е заяждане, а живот в една общност.

Другото ми е през Груйо... 


Текстът е публикуван в новия брой на "Икономист" от 19 май, който може да купите в разпространителската мрежа в страната. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................