Европа и неочакваните ѝ приятели Избрана

Да речем, че Марин Льо Пен победи на следващите избори и избирателите ѝ се утроят. Но това няма да срути ЕС, защото самата тя вече ще бъде променена до неузнаваемост

мнение След като се разграничи от баща си и се отрече от антисемитизма, Льо Пен ще се откаже и от излизането от еврозоната и ще се помири с ЕС.
След като се разграничи от баща си и се отрече от антисемитизма, Льо Пен ще се откаже и от излизането от еврозоната и ще се помири с ЕС. / Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

boykovasilevБойко Василев

 

„Макрон е избран, а Европа е спасена.”

Този боен вик заля социалните мрежи с патетични туитове на френски. Няма защо да се чудим. Привържениците на новия френски президент са шумни, умни и еврофили; те ли няма да обсипят фейсбук със спонтанната си мъдрост?

„Жълтата” фланелка взе „сивият” кардинал на Европейската комисия Мартин Селмайер, който обрисува битката с националпопулистите като футболен турнир: на квалификациите побеждава Австрия, на четвъртфинала Холандия, на полуфинала – Франция, с „Напред”. Тук туитът спира. От само себе си се разбира обаче, че големият финал предстои – и след половин година ще триумфира и патронът на Селмайер, Ангела Меркел. С това големият шлем е пълен.

Няма лошо. За Европа, пък и за България, е добре да стане точно така. И така вероятно ще стане. Но не тържествуват ли прибързано талантливите господари на мрежата?

Дни преди победата на Еманюел Макрон един ляв германски социолог ми даде дългосрочна прогноза. Според Волфганг Щреек днес картите са сечени така, че Макрон ще победи. Но ще има ограничен периметър на действие и няма да донесе промяна. Затова след още пет години реваншът на крайнодясната Марин льо Пен е сигурен. Дотогава тя ще бъде единствената опозиция на една власт, която ще се подкрепя от всички, но няма да изпълни обещанията си.

И наистина задачата пред Макрон е гигантска, с много „ако”. Най-младият френски лидер след Наполеон обеща да раздвижи френската индустрия, да удължи работната седмица, да реформира трудовия кодекс (по-дълъг от Библията) и да намали публичните разходи, които днес са 56% от БВП. За целта не е лошо да спечели парламентарните избори през юни с чисто новата си партия, която в момента няма нито един депутат. Дори да победи, Макрон ще се изправи пред калената столетия дарба на французите да строят барикади, да правят революции, да вадят трактори по улиците и въобще да протестират по десетки възможни начини. И накрая, даже да изпълни всичките си обещания, положителните резултати ще дойдат толкова късно, че да не му послужат на изборите.

За последното може да пита бившия германски канцлер Герхард Шрьодер. Той освободи спирачките на икономиката с болезнена и непопулярна програма само за да връчи властта на тепсия на Меркел, барабар с последвалия стопански подем. Такова камикадзе беше Лешек Балцерович, когото поляците намразиха, докато оправяше Полша. Подобни лидери са любимци на историята, не и на избирателите.

Така че какво излиза? Че краят на Европа се отлага с пет години, когато Льо Пен ще спечели и ще разбишка къщичката? Тук и аз ще рискувам с прогноза. Да речем, че Марин Льо Пен победи на следващите избори и нейните 10,6 милиона избиратели (срещу само 5,5 на баща ѝ през 2002) се утроят. Дори и да влезе в Елисейския дворец обаче, дамата от Фронта няма да срути Европейския съюз. Защото самата тя вече ще бъде променена до неузнаваемост.

Ще си послужа с балкански пример. Дълги години сръбските демократи печелеха избори с пределна и неестествена мобилизация само за да не победят радикалите на Александър Вучич и Томислав Николич. То не беше „дайте да се обединим”, то не беше „сега ще дойдат фашистите”, то не беше „Сърбия ще пропадне”. Междувременно радикалите смениха партийното име, прегърнаха Европа, пиха там, където са плюли („Нормално е да се променяш”, ми каза Николич) – и сега Вучич е безспорният лидер на Сърбия.

Льо Пен вече е тръгнала да се променя. Още навремето се отрече от баща си. Отхвърли антисемитизма. Спечели работниците от деиндустриализирания север и североизток. Сега ще се отрече и от неразумната идея за излизане от еврото – и ще се помири с ЕС. Накрая ще я видим като умерен консерватор с човешко лице.

Няма ли да я изоставят радикалните избиратели, ще попитате? Ами не! Първо, промяната ще дойде бавно, както се вари жаба: усетят ли огъня, вече ще е късно. И второ, политиката е загубила рационалността си и избирателите се радват, че „нашите са на власт”, а не че са си изпълнили обещанията, заради които са станали наши. Примерите са безброй: почнете с Доналд Тръмп и свършете с Волен Сидеров.

Май в това е чарът на ЕС. Неговите бивши врагове стават най-големите му приятели. През 80-те социалистите от ПАСОК се клеха, че ще вадят Гърция от Общия пазар; после забравиха. Погледнете Южна и Източна Европа – и ще намерите безброй доказателства, че най-добрият праведник е бившият грешник.

Не ме разбирайте погрешно. Да, Обединена Европа може да се срути по десетки различни начини. Но аз лично не бих заложил на това.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

..............................