Основната полезност на кабинета „Борисов“ 3

За първи път правителство, представящо се за дясно, ще работи под подозрението и натиска, на които са изложени кабинетите на левицата

Споделяне

Stefan Antonov

Стефан Антонов

 

 

 

Когато през 2009 г. партията на Бойко Борисов ГЕРБ спечели изборите, радостта бе не само за нейните избиратели, но и за мнозинството от хората, имащи се за десни. Причината бе, че всички привиждаха обединение между ГЕРБ и „Синята коалиция“. Схващането, че сините могат да са мозъкът, а Борисов мускулите, беше развенчано бързо, а той срочно се преориентира към подкрепата на по-слаби и безпринципни партньори като Яне Янев с партията му РЗС и „Атака“ на Волен Сидеров.

През 2014 г. второто правителство на Борисов също беше приветствано от мнозинството хора, имащи се за десни. Този път коалиционен партньор бяха не две, а три партии, претендиращи да са алтернативни представители на дясно мислещите освен ГЕРБ.

Третия път, имащите себе си за десни избиратели не можаха да вкарат в парламента друга партия, претендираща да е дясна, освен самата ГЕРБ. Може много да се говори дали Христо Иванов с проекта му „Да, България“ бе полезен, или вреден на „синята идея“, но е факт, че нейният пламък става все по-незабележим. Въпреки че това изглежда като лоша новина, в нея има и малко позитивизъм.

Третото правителство на Бойко Борисов, макар да се има за дясно, ще започне мандата си като обект на същите подозрения и недоверие, с които встъпи в длъжност кабинетът на Пламен Орешарски. Със сходно недоверие се гледаше и на кабинета „Станишев“, който бе излъчен от тройната коалиция, но подобни ниски очаквания никога не са били концентрирани по адрес на десен кабинет.

Възприятията за „Борисов-3“ като за дъното (на десните правителства) няма задължително да доведат до предсрочни избори (справка пълният мандат на тройната коалиция), но в тях има нещо полезно. Това ще е осъзнаването, че е възможно наричащи себе си десни правителства да бъдат символ на безпринципност и ще покаже на обществото, че трябва да бъде критично и към тях, а не да преглъща всичко само защото са десни. Колкото и да се обяснява, че сегашната управленска конфигурация е единствената, възможна по волята на народа, върху коалицията ще продължи да тегне сянката на компромисите и мотивите зад тях.

Безпринципността е на всички равнища. Противопоставянето на Волен Сидеров и Валери Симеонов, което прерасна във война между техните организации, беше само преди няколко години. То се случваше по същото време, когато Сидеров подкрепяше кабинета „Орешарски“, а на протестиращите обясняваше, че са нещо като леки жени на Бойко Борисов.

От тогава насам Волен Сидеров получи присъда за криминални прояви, а фирми на Валери Симеонов придобиха хотел, в който нощуват полицаи и военнослужещи, охраняващи границата с Турция. „Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница, и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене...“. Пресметливият трапезен патриотизъм на националистите върна българската политика 122 години назад във времето.

В опит на тази пъстра вакханалия да се постави ароматизатор, в правителството беше включен и номадът Нено Димов, който обиколи почти всички десни формации, а днес е министър на околната среда и водите, въпреки че с позициите си се доближава повече до лобист на някои от най-тежките индустрии. Но докато личните виждания са неотменяемо право на всеки, една друга точка от биографията на новия министър показва нечистоплътния път към властта. За изминалите години Институтът за дясна политика се наложи като един от най-агресивните тинк-танкове, когато става дума за медийно присъствие и обясняване на политическите процеси. Неговите членове обаче един по един започнаха да се уреждат с постове в конфигурациите на ГЕРБ. Първи беше Тома Биков, който стана съветник на премиера Борисов във второто му правителство, а днес е народен представител. След него Нено Димов израсна до министерския пост. Последният голям в този център, Георги Харизанов, не може да хване ръка само заради позора, с който се покри, оглавявайки „Напоителни системи“ с фалшива диплома. Самият факт, че двамата са дишали колегиално един и същи въздух с Харизанов, трябваше да е достатъчно показателен за дневния им ред и факта, че НПО-то им е „люпилня за кадри“ на ГЕРБ. Кадри, които самата партия си отглежда и налага публично чрез постоянното им присъствие в медиите, което последните не могат да откажат.

Това между другото е и много сериозен проблем на медиите. На съвестта на всеки продуцент и водещ ще тежи безкритичността към лобизма на тези политически предприемачи. Не че този тип лобисти не се прикрепват и към други партии, а някои ги сменят с ритъма на политическия цикъл. Обществото обаче трябва да бъде информирано, когато човекът пред камерата не споделя просто личното си пристрастие, а говори с цел да се докара на бъдещия премиер и да се уреди с пост.

„Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се иска – я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли?“

Този път клиентелисткият облик е на дясно правителство.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................