Европа на различни скорости трудно ще потегли

Какъвто и сложен да е вариантът за Европа на различни скорости, е възможно неговите алтернативи да се окажат още по-лоши

мнение Европа на различни скорости трудно ще потегли
Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

ЛЕОНИД БЕРШИДСКИ,

БЛУМБЪРГ

В края на всяко заседание на Европейския съвет, в състава на който влизат лидерите на страните от Евросъюза, се приема съгласуван заключителен документ. В четвъртък, на 9 март, това не беше направено, защото един от членовете на форума - премиерът на Полша Беата Шидло - отказа да одобри текста. Този епизод може да ни разкаже много за пълното с проблеми бъдеще на Европа на различни скорости. Това пише Леонид Бершидски от агенция "Блумбърг". Агенция БГНЕС публикува неговия анализ по ИноСми:

Поведението на Шидло нямаше никакво отношение към съдържанието на документа. Националистическото правителство на Полша се опитваше да попречи на повторното избиране на бившия полски премиер Доналд Туск на поста председател на Европейския съвет, но тези протести бяха пренебрегнати. За първи път Туск беше избран на този пост през 2014 г., което стана като знак на признание за растящата роля на Полша и Източна Европа като цяло в блока. Само че между Туск и главния идеолог на сегашното полско правителство Ярослав Качински има враждебни отношения, поради което Полша се опита да измести Туск.

Разсърдената Шидло отказа да одобри утешителния заключителен протокол и, което е за отбелязване, закъсня за заседанието в петък, 10 март. Последвалото гласуване показа, че Полша няма право на вето и че Евросъюзът без колебания поддържа опозицията, а не правителството на своя член. Това трябва да послужи като достатъчно силен предупредителен сигнал не само за Полша, но и за Унгария - още един нелиберален дисидент в Евросъюза: ако те продължават да се държат по подобен начин, блокът може да се откаже от процедурата на консенсуса и да започне да приема решения с мнозинство на гласовете.

Очевидно вече е дошло времето за Европа на различни скорости.

Идеята за Европа на различни скорости - Европа, в която всяка страна се движи със своя собствена скорост по посока на федерация - може да се окаже инструмент за шантаж, който ще бъде използван от страните от голямата четворка - Германия, Франция, Испания и Италия - за да заставят останалите членове да се примирят с тяхното лидерство. Но ако това стане официална политика на Евросъюза, как ще работи този механизъм?

Срещата на върха, проведена миналата седмица, ни дава няколко възможни варианти. Лидерите на страните от Евросъюза, които влизат в състава на Европейския съвет, обсъждаха въпроса какво трябва да кажат по-късно през март, когато ще отбележат годишнината от подписването на Римския договор, положил основите на Евросъюза. Една от последните точки на заключителния документ предизвика тревога в правителствата на страните от Източна Европа и независимите скандинавци: Ние ще продължим съвместната работа в името на постигане на всеобщи блага с разбирането, че някои от нас могат да се придвижат по-близо, по-далече и по бързо в някои области и че е необходимо да бъде оставена отворена вратата за тези, които искат да се присъединят към нас по-късно, и да се съхрани единният пазар, Шенгенската зона и Евросъюзът като цяло.

Единен и неделим съюз, чиито членове ще действат общо там, където е възможно, но с различна скорост и интензивност там, където това е необходимо.

Тази точка беше предназначена за тези, които се движат напред с по-бавни темпове, че те все още са членове на екипа. В заключителния документ, засягащ бъдещето на Европа, който неотдавна беше предложен от председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, идеята за Европа на различни скорости беше илюстрирана с напълно безопасни примери като този за готовността на 12 членове на ЕС да съгласуват превилата, засягащи транспортните средства с достъп до интернет.

Само че всичко това представлява опит да се замаже действителността. По-вероятно е в действителност концепцията за Европа на различни скорости да доведе до обединяване на ключовите членове на еврозоната във финансов съюз. Засега не е ясно кои от членовете на еврозоната ще поискат да се създаде такъв съюз и кой ще отговаря на изискванията за влизане в него, само че тези изменения ще станат тревожен звън за всички, получаващи финансова помощ от Евросъюза и които не са членове на еврозоната.

Ако се сформира бюджет на две нива, е най-вероятно основните донори да поискат голяма част от парите да остават в първото ниво, разделяйки ги между най-близките членове. За членовете на тази ключова група ще бъде къде по-просто да постигат консенсус по всички въпроси - като граници, имиграция, трудово законодателство и дори данъци.

В крайна сметка Евросъюзът ще се превърне в организация по немски модел, където дискусиите винаги предшестват взимането на решение, но в която никой няма да започне да ухажва тези, които не са готови да последват мнозинството. Именно такъв подход прокарва кандидатът за президентските избори във Франция Емануел Макрон. Миналата седмица той каза: "Ако на еврозоната не се е удало да постигне прогрес през последните няколко години, това е така, защото тя се срамува от себе си и се бои да погледне в лицето тези, които са избрали да останат на балкона и тези, които са в лобито. Хайде всички да пробваме да реализираме идеята за Европа на различни скорости."

Достатъчно трудна е да се приеме за заслужаваща доверие скритата заплаха тук, ако тя се състои в това, че ядрото няма да започне да се тревожи за това дали тези страни ще останат в Евросъюза или ще го напуснат. Сред членовете на еврозоната няма съгласие по въпросите на фискалната политика. Очевидно е, че те не могат да постигнат съгласие дори и по проекта за въвеждане на единен финансов данък оборот, който бе предложен от Еврокомисията през 2011 г. Тези 11 държави, които влязоха в работната група за този данък, са и членове на потенциалното ядро на Европа на различни скорости. Но на тях засега не им се удаде да постигнат някакви значими резултати, а Естония въобще напусна работната група.

От самото начало главният проблем за ЕС беше това, че той не успя да формулира своите федералистки цели, правейки икономическите преимущества на съюза достъпни за множество страни, някои от които не искаха да жертват своя суверенитет в замяна на тези преимущества. Да бъдат преместени тези страни в категорията втора класа не е толкова просто, колкото да бъдат победени с повече гласове, както стана с Полша миналата седмица. За това ще бъде необходима федералистка решителност от страна на групата на икономически силните страни от Евросъюза. Ако някой бъде избутан настрани заради това, че се движи твърде бавно, друг трябва да бъде готов да се движи бързо.

В Германия канцлерът Ангела Меркел и нейният главен съперник в предстоящите избори - лидерът на социалдемократите Мартин Шулц, най-вероятно ще демонстрират решителността, която е необходима за по-тесен съюз. Същото ще направи и Макрон, ако спечели победа във Франция. Само че лидерите на Испания, Италия, Холандия и Белгия едва ли ще бъдат много въодушевени от тази идея, отчитайки раздробеността на политическите системи на тези страни и ненадеждните позиции на правителствата. Във всеки случай почти невъзможно ще бъде започването на събирането на групата на "скоростните" държави преди приключването на изборите тази година.

Междувременно ще продължат преговорите за бъдещата структура и страните ще пробват различни конфигурации. В петък, на 10 март, Белгия, Холандия и Люксембург поканиха Вишеградската четворка - Полша, Унгария, Словакия и Чехия - на отделни преговори по въпроса за бъдещето на Евросъюза. Лидерите на страните от Бенелюкс също така планират да се срещнат с колегите си от Прибалтика. Премиерът на Холандия Марк Рюте, който стои зад тази инициатива, иска да се възползва от традиционната холандска техника за формиране на консенсус с надеждата за това, че тя ще работи по-скоро добре, отколкото лошо завоалираните заплахи за изключване. Възможно е скоро да се формира нов консенсус. Възможно е източноевропейските и скандинавските страни просто да изработят свои собствени планове. Това не е много благоприятен вариант за някои от тези страни, които потенциално биха могли да влязат в ядрото на Евросъюза.

Какъвто и сложен да е вариантът за Европа на различни скорости, е възможно неговите алтернативи да се окажат още по-лоши. (Превод: БГНЕС)

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................