Популизмът е по-отровен от комунизма Избрана

Популизмът има много дълбоки традиции, но никога досега не е достигал такива мащаби

мнение Марио Варгас Льоса
Марио Варгас Льоса / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Марио Варгас Льоса

Комунистически Китай се превърна в държава на капиталистическия авторитаризъм. Такива държави като Куба, Северна Корея, Венецуела, са в коматозно състояние и въобще не могат да служат за пример, какъвто беше навремето Съветският съюз. Комунизмът сега се превърна в помийна яма, а неговите последователи и привърженици се оказаха в периферията на политическия живот.

Мнозина се надяваха, че изчезването на комунизма ще засили позициите на либералната демокрация и тя ще се разпространи в целия свят. Оказа се, че не е така – комунизмът беше заменен от популизъм. Не става дума за идеология. Това е по-скоро нещо като вирусна епидемия. Популизмът е по-отровен от комунизма и атакува както развитите, така и развиващите се страни, като във всеки отделен случай има различен облик. В развиващите се страни популизмът се проявява в левичарската идеология, а в развитите страни има ясно изразен десен оттенък.

Даже такива държави като Великобритания Франция, Холандия и САЩ нямат противоотрова за тази болест. Популизмът се появява под формата на Брекзит, в президентството на Тръмп, във възможното идване на власт на холандската дясно либерална Народна партия на свободата и демокрацията, а във Франция като лидерката на политическата партия Национален фронт Марин льо Пен.

Какво представлява популизмът? На първо място, това е безотговорна и демагогска политика на отделни политици, които са готови заради ефимерното бъдеще да принесат в жертва цялата нация. Това се вижда в такива популистки призиви като например за национализация на предприятията, за замразяване на цените на основните храни, за повишаване на работната заплата. Всичко това реализира в живота бившият президент на Перу Алан Гарсия, което доведе до скок на популярността му, а след това до хиперинфлация, срив на икономиката на страната и обедняване на населението (в интерес на истината трябва да се отбележи, че в годините на втория си мандат той си взе съответните поуки).

Основно свързващо звено на популизма е национализмът. По време на предизборната си кампания Тръмп обеща на избирателите си да върне предишното величие на Америка, както и да не позволи на Китай, Европа и други държави да използват САЩ като източник за обогатяването си. Интересите на Америка са над всичко.

Бях в Лондон, когато се решаваше въпросът за излизането на Великобритания от Евросъюза и с удивление слушах шовинистичните и ксенофобски речи на Борис Джонсън и лидера на Партията на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) Найджъл Фараж. Те обещаваха, че след излизането от ЕС Великобритания отново ще си възвърне суверенитета и свободата, а ще се спаси и от бюрократите в Брюксел.

Неотменна част от национализма е расизмът, който се проявява преди всичко в това, че постоянно търси „изкупителна жертва” и я обвинява за всички беди, неуспехи и провали. Обект на атаки от страна на западните популисти станаха имигрантите и мюсюлманските бежанци. Президентът на САЩ Доналд Тръмп например, смята, че отговорност за разпространението на насилието, грабежите и незаконното разпространение на наркотици в САЩ носят мексиканците.

От гледна точка на ръководителя на холандската дясно либерална Народна партия за свобода и демокрация и лидера на политическата партия Национален фронт Марин льо Пен, причини за всички проблеми са африканците и арабите. Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан и министър-председателката на Полша Беата Шидло обвиняват мигрантите, че лишават от работа местните хора, злоупотребяват със социалните помощи и рушат общественото образование.

В Латинска Америка – Рафаел Кореа в Еквадор, коменданте Даниел Ортега в Никарагуа и Ево Моралес в Боливия, се хвалят, че са антиимпериалисти и строят социализъм. Всъщност те са въплъщение на популизма. И тримата лидери активно прилагат комунистическите принципи за масова национализация, колективизъм и статична икономика. С такива действия президентът на Венецуела Николас Мадуро доведе страната до икономически колапс. Кореа, Ортега, Моралес използват Путински меркантилизъм (капитализъм на корумпираните приближени) за създаване на мафиотски съюзи с олигарси, които в замяна на привилегии и държавни поръчки плащат съответните такси. Всички те, включително и ултраконсервативният Тръмп, вярват, че истинският враг на прогреса е свободната преса и всячески се опитват да установят контрол над медиите и да ги подчинят. В тази област се отличи президентът на Еквадор Рафаел Кореа, който въведе най-антидемократичния в историята на Латинска Америка закон за контрол на медиите. Тръмп не успя да го направи, защото свободата на пресата е дълбоко вкоренена в съзнанието на американците и предизвиква негативна реакция на обществеността. Не трябва обаче да се изключва в бъдеще Тръмп да успее до определена степен да ограничи свободата на изразяване, както беше направено в Никарагуа и Боливия.

Популизмът има много дълбоки традиции, но никога досега не е достигал такива мащаби. Борбата с него е много трудна, защото той стъпва върху човешките инстинкти. Те са недоверие, страх, делене на хората по расов, езиков и религиозен признак. Популизмът проповядва ксенофобия, псевдопатриотизъм и невежество. Особено ярко това се вижда сега в САЩ. Никога досега Съединените щати не са били толкова видимо разделени на два противоположни политически лагера. От едната страна – просветената, образована Америка, а от другата – примитивната, провинциална нейна част, уплашена от притока на имигранти и стремяща се да се противопостави на глобализацията.

Неистовият популизъм на Тръмп показа, че има възможност времето да бъде спряно, да се върнем назад в онзи уж щастлив и предвидим свят, без риск за белите и християните, които са живели в САЩ преди 50-60 години. Събуждането от тази илюзия ще е тежко и, за съжаление, не само за САЩ, а и за останалия свят.

Възможна ли е борбата с популизма? Разбира се, да. Добър пример ни демонстрират бразилците, които се сплотиха в борбата с корупцията. Хиляди американци излязоха по улиците на градовете, за да изразят несъгласието си с политиката на Тръмп. Еквадорците нанесоха поражение на плановете на Кореа да подари победата на представителя на управляващия „Алианс ПАИС” Ленин Морено още на първия тур на президентските избори. На втория тур представителят на опозиционното движение КРЕО-СУМА Гилермо Ласо има реални шансове да спечели изборите. На референдум боливийците гласуваха против възможността да позволят на Ево Моралес да издигне кандидатурата си за четвърти мандат на президентските избори. Венецуелците, въпреки жестоките репресии, разгърнати от наркотично-популистката диктатура на Николас Мадуро, продължават да водят борба за свобода.

Въпреки това, да се нанесе окончателно поражение на популизма, както стана с комунизма, е възможно, само ако гражданите най-сетне схванат, че популистка политика води към влошаване на икономическото и социалното им положение.


Хорхе Марио Педро Варгас Льоса е перуански писател, нобелов лауреат, един от водещите латиноамерикански романисти, публицисти и есеисти. Неговият коментар е публикуван във в. "Ел Паис". Преводът е на БГНЕС. Заглавието е на "Икономист"

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

...............................