Албанците – обичайните заподозрени

По исканията на албанските партии може да се дебатира само в извънкризисна обстановка и с нагласата за съхраняване на етническото равновесие в страната

Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Костадин Филипов

 

През последните 26 години винаги е така – когато в Македония възникне обществено или политическо напрежение или когато се заговори за криза, вината най-напред се търси в албанската етническа общност.

И сега е така – дълбоката обществена, политическа и морална криза, която тресе държавата от три години, вече може да се нарече и конституционно-институционална с опасност да се превърне в междуетническа. Македония се превърна в държава без функциониращ парламент, с някаква форма на служебно правителство и с нарушени срокове за редовните избори за местна власт. За всичко това трябваше да бъде потърсен виновник. Което е най-лесната работа – досега управляващата ВМРО-ДПМНЕ, която спечели предсрочните парламентарни избори на 11 декември с двама депутати повече от основния си противник – Социалдемократическия съюз на Македония, получи мандат за правителство, но не успя да го реализира и посочи с пръст политическите лидери на три от четирите партии на албанците, които ще бъдат представени в новия парламент. И по-точно към приетия от тях непосредствено след вота документ, претенциозно наречен Платформа, с който албанците в Македония искат повече права за своята общност.

Някои от изложените в Платформата искания вече са законово уредени, за други се предлага дебат, трети са без алтернатива, като например продължаването на усилията за пълноправно членство на страната в ЕС и в НАТО.

Платформата може да бъде основа за сериозен и дълбок дебат между македонци и албанци. Той обаче трябва да се проведе спокойно и разумно, при работещи институции и относително (поне!) политическо и обществено спокойствие. И участниците в него да бъдат убедени, че с решенията, до които ще стигнат, ще укрепят унитарността на Македония, ще гарантират нейната териториална цялост и ще отхвърлят всички опити за нарушаване на междуетническото равновесие в страната.

Платформата бе публично оповестена на 7 януари (албанците обичат да дразнят със символните прояви – на 7 януари в Македония се празнува Коледа). Но тя се превърна в повод за масовите протести едва когато стана ясно, че лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски не е получил подкрепата за съставяне на правителство на своя досегашен партньор в управлението на държавата Али Ахмети, лидер на Демократичния съюз за интеграция, албанската партия с най-много депутати в парламента – 10. И че следващата логична демократична стъпка на президента Георге Иванов би била да връчи мандата за кабинет на втората политическа сила – социалдемократите на Зоран Заев. Протестите започнаха да придобиват сила тогава, когато стана ясно, че Заев има подкрепата на трите партии на албанците, тъкмо тези три от Платформата, и с техните общо 18 гласа и своите 49 би имал 67, напълно достатъчни за кабинет. И тогава президентът направи поредния си лупинг, отказвайки да връчи мандата на Заев с аргумента, че неговото парламентарно съдружие с „онези от Платформата” застрашава териториална цялост и самото съществуване на Македония.

За сатанизирането на документа допринесоха и неговите поддръжници, които наляха масло в огъня с непремерени изказвания. Премиерът на Албания Еди Рама, под чийто личен патронаж Платформата бе редактирана, обяви от Тирана, че Македония не може да съществува в бъдеще без албанците в нея. Президентът на Косово Хашим Тачи не остана по-назад, като заяви, че албанците в Македония са една трета от населението на страната. Своя принос даде и лидерът на социалдемократите Зоран Заев, който, след като преговаря с Али Ахмети и получи обещание за подкрепа, трябваше да съобщи публично каква е цената на тази подкрепа и какви договорености са постигнати между двамата – особено по чувствителния въпрос за употребата на албанския език като втори официален. Мълчанието на Заев до този момент само подхранва слуховете, че срещу десетте депутатски гласа на Ахмети той е „клекнал” по въпроса за двуезичността.

Протестите заливат Македония и както предупреди еврокомисарката по външни работи и сигурност Федерика Могерини, която направи четиричасово посещение в Скопие, институционалната и конституционна криза заплашва да се превърне в междуетническа, с непоправими последици за страната и региона. А всъщност всичко се свежда до простата истина, че десетгодишният режим на Никола Груевски на авторитарност, дълбока корупция, злоупотреби с властта, беззаконие и дълбок дефицит на демокрация вече е изчерпан. Вероятно и самият Груевски си дава сметка за това, но никак не му се иска да напусне властта. Защото вън го чакат обвинителките от Специалната прокуратура с готови призовки. Във властта или в затвора – това е алтернативата за Груевски.

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner

.................................