The Economist: Следващата революция

Защо президентските избори във Франция ще имат последици далеч извън границите ѝ

мнение Заслуга: Успехът на Льо Пен бе в това, че превърна досегашната екстремистка партия в социално приемлива
Заслуга: Успехът на Льо Пен бе в това, че превърна досегашната екстремистка партия в социално приемлива / Gulliver photos/Getty images
Споделяне

Икономист

Икономист

iconomist.bg

newsroom@iconomist.bg

Минаха много години, откакто във Франция имаше революция или дори сериозен опит за реформи. Стагнацията, както политическа, така и икономическа, бе характерен белег за страна, в която от десетилетия имаше малки промени при ротационното прехвърляне на властта между установените партии на левицата и десницата.

Така бе досега. Тазгодишните президентски избори, най-вълнуващите, за които си спомняме, обещават трусове. Социалистическата партия и „Републиканците“, които държаха властта от създаването на Петата република през 1958 г., може да бъдат елиминирани в първия тур на президентските избори на 23 април. Може да се наложи френските избиратели да избират между двама кандидати бунтари: харизматичния лидер на Националния фронт Марин льо Пен и намиращия се във възход водач на либералното движение „На поход!“ Еманюел Макрон, което той създаде едва миналата година.

Трудно могат да бъдат преувеличени изводите за тези бунтове. Те са най-ясният пример досега за глобална тенденция: че старото разделение между левица и десница става по-маловажно от новото – между откритост и затвореност. Последвалото пренареждане ще има отражение далеч отвъд границите на Франция. То може да вдъхне нов живот на ЕС или да го срине.

Клетниците

Най-общо казано, причината за революцията е, че избирателите са бесни от безполезността и обслужването на собствените интереси на управляващата класа. Президентът социалист Франсоа Оланд е толкова непопулярен, че не се кандидатира за втори мандат. Установената дясноцентристка партия на опозицията, „Републиканците“, изгледа как шансовете й потъват на 1 март, когато водещият й кандидат Франсоа Фийон обяви, че е официално разследван за платени на жена му и децата му близо 1 милион евро държавни заплати за предполагаема фиктивна работа. Фийон не се оттегли от надпреварата, въпреки че обеща да го направи, но шансовете му да победи драматично намаляха.

Друг повод за гнева на електората е тревогата му от състоянието на Франция. Миналогодишно изследване разкри, че французите са най-големите песимисти в света, като 81% мърморят, че животът става все по-лош, а само 3% смятат, че се подобрява. По-голямата част от мрачното настроение се дължи на икономиката. Френската икономика отдавна се забавя; големият държавен сектор, който поглъща 57% от БВП, подкопа жизнеността на страната. Една четвърт от френските младежи са безработни. От работещите малцина могат да намерят постоянно място като това, на което се радваха родителите им. Изправени пред високи данъци и тежка регулация, тези с предприемачески дух отдавна заминаха в чужбина, в много случаи в Лондон. Но мрачното настроение съвсем не се дължи само на стагниращите жизнени стандарти. Честите терористични атаки опънаха нервите на хората, принудиха ги да живеят при извънредно положение и разкриха дълбоки културни разделения в страната с най-голяма мюсюлманска общност в Европа.

Много от тези проблеми се трупат от десетилетия, но нито левицата, нито десницата успяха да се справят с тях. Последният най-сериозен опит на Франция за амбициозни икономически реформи – тези на пенсиите и в социалната сигурност, датира от средата на 90-те години при президента Жак Ширак. Той се провали поради масовите стачки. Оттогава малцина правят дори опит. Никола Саркози говореше за големи промени, но планът му за реформа бе провален от финансовата криза от 2007-2008 г. Оланд имаше катастрофален старт с въвеждането на топ данък от 75%, след това стана прекалено непопулярен, за да свърши нещо. След десетилетия на застой едва ли е учудващо, че френските избиратели искат да изхвърлят старите муцуни.

Както Макрон, така и Льо Пен черпят сили от това разочарование, но предлагат диаметрално различни диагнози за френските болести и коренно различни лекарства. Льо Пен обвинява външни сили и обещава да защити избирателите с комбинация от повече бариери и повече социални облаги. Тя успешно се дистанцира от антисемитското минало на своята партия (като дори отстрани баща си от партията, която той основа), но привлича тези, които искат да изолират останалия свят. Тя атакува глобализацията като заплаха за френските работни места, а ислямистите – като подклаждащи тероризма, които правят опасна появата на публично място с къса пола. ЕС е „антидемократично чудовище“. Тя се зарича да затвори радикалните джамии, да намали до минимум притока на имигранти, да пречи на външната търговия, да замени еврото с възродения френски франк и да свика референдум за излизане от ЕС.

40 41 macron

Инстинктите на Макрон са противоположни. Той смята, че по-голямата отвореност ще направи Франция по-силна. Той е запален привърженик на търговията, на имиграцията и на ЕС. Той прегръща културните промени и технологичния пробив. Той смята, че начинът да се намери работа за повече французи е да се намали обременителната закрила на работните места, а не да се увеличи. Макрон се представя за проглобализационен революционер.

При внимателен поглед се вижда, че нито един от бунтарите не е външен за политическия дневен ред. Льо Пен прекара живота си в политиката; успехът й бе в това, че превърна досегашната екстремистка партия в социално приемлива. Макрон бе икономически министър на Оланд. Либералната му програма вероятно няма да е толкова смела както на атакувания Фийон, който обеща да съкрати 500 000 държавни работни места и да разпердушини Кодекса на труда. И двамата революционери биха имали трудности да изпълнят предизборната си програма. Дори Льо Пен да победи, партията й няма да спечели мнозинство в Националното събрание. А Макрон не може да разчита на истинска партия.

Отворена Франция или крепост?

Въпреки това и двамата представляват отричане на статуквото. Победа за Макрон би била доказателство, че либерализмът все още привлича европейците. Победа за Льо Пен би направила Франция по-бедна, по-затворена и по-неприятна. Ако извади Франция от еврозоната, това ще предизвика финансова криза и ще обрече на смърт Съюза, който въпреки недостатъците си изграждаше мир и просперитет в Европа в продължение на 6 десетилетия. Това би се харесало на Владимир Путин. Може би не е съвпадение, че партията на Льо Пен получи значителен заем от руска банка и че организацията на Макрон бе обект на над 4000 хакерски атаки.

В оставащите малко над 2 месеца изглежда, че Льо Пен няма да спечели президентството. Анкетите я сочат за победителка на първия тур и за победена на балотажа. Но в тези необикновени избори всичко може да се случи. Франция и преди е разтърсвала света. Може пак да го направи.


Текстът е публикуван в брой 10/2017 г. на списание "Икономист", който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

 

Споделяне

Оставете коментар

smedia footer

S-MEDIA.BG

Immediate Media Co/BBC Worldwide magazines partner | Haymarket partner | Hola! Hello! partner | Condé Nast partner